Публикувано на 13.05.2008 / 14:18

Дрънчотрънковци

 

 

“Сега у нас има две дузини народни писатели, чиито писания са гавра с нашата литература, и над 300 граждани, които се явяват по разни трибуни, изпъчват гърди, надуват бузи и гордо слушат този, който ги представя: “Пред нас е писателят Дрънчо Трънков”…

Спомних си за този откъс от “задочните репортажи” на Георги Марков, докато четях дописките за срещата между Съюза на българските писатели и Бойко Борисов. На Разпети петък, 25 април, “майсторите на перото” споделили “многобройните си проблеми” на чаша вино, а неформалният лидер на ГЕРБ, работещ формално като столичен кмет, ги призовал: “Искайте, не ме жалете!”.
Впрочем ето как описа събитието флагманът на свободното слово в. “Труд”: “Лице на надеждата” така кръстиха вчера в Съюза на българските писатели Бойко Борисов, преди да го засипят с молби и оплаквания. “Въпреки левите си убеждения, аз ви харесвам”, обясни поетесата Лиляна Стефанова и го запита: “Готов ли сте и вие като Левски да кажете: Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си?” Николай Петев, председател на СБП, изрази огорчение, че от 20 години български политик не е идвал при тях. “Аз също стоя отляво, но левите политици отказват да разговарят с нас”, допълни Анжел Вагенщайн”.

Вестник “Стандарт” подходи към сбирката още по-емоционално:

“Казана дума, хвърлен камък. Особено ако думата е дадена пред майсторите на перото, които боравят най-добре със словото. Основните тегоби на пишещите братя са липсата на средства за издаване и разпространение на българската книга, мизерните пенсии и пълната забрава, обобщи шефът на СБП Николай Петев. “Ще направя всичко да не се окепазя”, зарече се столичният кмет Бойко Борисов. “В тежка беда сме, всички ни лъгаха и никой не ни подава ръка. Надеждата на народа е струпана на вас! Ще поемете ли тази корона на отговорност, когато отидете на върха?”, обърна се към Борисов поетесата Лиляна Стефанова, почти просълзена. Стреснат от патоса на дамата, кметът отговори почти по библейски с притча от житието си”.

Въпросната “притча” (по “Труд”) пък е следната:

“Пристигнахме късно вечерта в Тутракан. Паркът беше хем тъмен, хем пълен с народ. Хората тичат, пипнат ме, бегат и се радват и викат пипнах го!” На връщане в колата Борисов казал на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов: “Цецо, на другите им се размина, но ако ние излъжем тези хора, нас ще ни бият с камъни”.

По-нататък “легендите на перото” (по “Стандарт”) изложили конкретните си страдания: “кметове раздавали литературни награди, без да се допитат до тях; повечето книжарници станали магазини за бяла техника; площад “Славейков” предпочитал Стивън Кинг пред българските книги; липсвало държавно издателство, което да пусне в достатъчно големи тиражи родната класика”.

Към края на срещата писателите помолили Борисов да им съдейства за “персонални пенсии и безплатни почивки в различни балнеосанаториуми” (?), а Анжел Вагенщайн поискал от общината да направи културен дом с книжарници, литературни салони и ресторант (!). “Писател без кръчма не може”, възкликнал той според “Труд”, а “Стандарт” го цитира: “Сега е последният трамвай, а после ще станеш министър-председател и край. И сега пускам фиша си пред вас!” засмя се писателят кинаджия”.
Бойко, разбира се, не останал равнодушен към “болките на гилдията”. На свой ред той обещал: “Ще огледаме софийските имоти да видим какво имаме за такъв клуб и ще разговарям и с министъра на културата”. Освен това се заклел, че “след празниците ще направи сериозна инвентаризация на пл. “Славейков”, за да измисли как там да се продават повече български книги”. За пенсиите обяснил, че все пак ги дава държавата, но се зарекъл “да учреди писателски награди с бюджет на общината до 15 хил. лв. и да се опита да увеличи парите за култура от 50 хил. лв. на 70 хил. за тази година”.
Заключителните акорди в дописката на “Стандарт” са наистина впечатляващи: “Другия път ви каня на среща в барчето на кметството”, заяви кметът. Искам да се виждаме с вас всеки месец, на два месеца, да обсъждаме тези неща и проблемите малко по малко ще се оправят. Някои от вас са много зле, но каквото може, ще помагаме”, стопли творческите сърца Борисов”…
По какъв точно начин кметът ще “инвентаризира” площад “Славейков”, за да се продават там само събраните съчинения на Лиляна Стефанова, не стана ясно. А дори и да се намери такъв, как ще задължи читателите да закупят томовете “Болка на глас”, “Слънцето ме целуна” и “Душите ни са заедно” от същата авторка (всеки от тях струва по 12 лева б.а.), си е направо загадка. Наистина, някои от стиховете на Стефанова звучат актуално например “Априлско посвещение”:

Той разтвори
Не прозореца,
А кръгозора.
Сила? Безстрашие?
Порив на дързък човек?
Обич, преляла направо в дела и хора?
Луда прегръдка с двайсет и първия век?

Само че са писани за Тодор Живков, а не за бившия му бодигард.
Не се разбра също така Борисов ли ще поеме разноските по безплатното лечение в балнеосанаториумите и кой всъщност ще покрие дълговете на бъдещото държавно издателство, което със сигурност ще фалира, щом напечата словото на Николай Петев при получаването на руската награда за принос в единството на славянските народи “Имперски заслуги”: “Я очень доволен, что в Болгарию чаще стали приезжать русские писатели. Нам, как воздух, необходимы были знания о новой молодой русской литературе… На самом деле наше сотрудничество будет очень широким, основанным на братстве, взаимопонимании и глубокой взаимной симпатии”.
Виж, желанието на Анжел Вагенщайн да участва в кулинарни угощения като описаното от Булгаков в “Майстора и Маргарита” е човешко. Да получаваш на половин цена като член на МАССОЛИТ в Дома на Грибоедов “бяла риба натюр, чига в сребриста тенджерка с рачешки опашки и пресен хайвер, яйца-кокот с гъбено пюре в чашки, филе от дроздове с трюфели, пъдпъдъци по генуезки, бекаси, бекасини, дъждосвирци… Че и джаз, и културно обслужване”, е действително гот.
Но социализмът свърши, нали? В София има поне хиляда кръчми и Вагенщайн може да си “пуска фиша” в която си иска. Още повече, че миналата година получи наградата за цялостен принос към българското кино в размер на 5000 лева. И макар да я посвети на стачкуващите холивудски сценаристи, не се е чуло да е дарил парите на някой социален дом, бидейки “отляво”.
Всъщност помните ли, че същата нахална компания сключи договор и с Румен Петков, при това “за дългосрочно сътрудничество”? Споразумението предвиждаше “популяризиране дейността на Министерството на вътрешните работи в писателските издания “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс”, издаването на документални очерци по конкретни случаи от практиката на полицейските служби и обявяването на конкурс за разказ по инициатива на СБП”. Това означаваше, че писателите се задължават “да оценят по достойнство и обективно нелекия труд на служителите на МВР, тяхното ежедневие да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани, защото професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от МВР трябва да намерят най-верния път към сърцата на читателите”.
За беда обаче Румен Петков се издъни и подаде оставка, в резултат на което “легендите на словото” осиротяха. Така обещанието на Николай Петев: “Очаквайте нови творби, в които честта и професионализмът не са само думи, а съдба и призвание за хората в полицейски униформи”, останаха “само думи”. Животът им предложи сума ти “оперативно интересни” сюжети с хората в полицейски униформи и тяхното политическо ръководство, но “майсторите на перото” предпочетоха пъргаво да се ориентират към следващото “лице на надеждата”. А лицето от своя страна искрено се изкефи, че му оказват високата чест. “Че помагаме с квото можем. Айде бегайте!” наду си то бузите, понеже се изживява като новото Тато.

“Мисля, че на комунистическата партия трябва да се признае един изумителен талант способността є да организира и налага свои заместители, псевдоинститути, псевдодейности и псевдотворци, които заемат местата на истинските писа Георги Марков в същия “репортаж”. Ние имаме безброй случаи, когато партийната машина произвеждаше не само един и двама псевдоелементи, но и цяла верига, която да ги утвърди… От нормална гледна точка тази трагикомедия, режисирана от партията, напомня на психиатричен дом, където лудите се самообявяват за Наполеон или Александър Македонски, като размахват ръце и командват невидими армии. За никое друго общество не е по-валидна приказката на Андерсен “Новите дрехи на краля” и човек може да се надява, че един ден ще се чуе детският глас: “Кралят е гол!”…

Бедният Марков! Тъкмо той беше “набитият с камъни”. Дрънчотрънковците се оказаха безсмъртни.

Любослава Русева

В.”Гласове”

Коментари 0 за
“Дрънчотрънковци”

  1. Тези нещастни и нахални драскачи,са свикнали вечно да са на някоя копаня и да лочат на воля,без да плащат.Нали са много велики!Защо нищо свястно от 20 години не е излязло изпод перото им.Нахални тунеядци и мързеливци,те чакаха на Т.Живков да ги обсипва с блага и привилегии,за да го правят на бог.Явно сега имат друг-да живее муфтата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *