Публикувано на 27.01.2008 / 13:39

Доган ли е могъщ или другите са кекави?

Бойко Борисов обича да прави сравнения. Понякога му се получава, понякога – не. Той редовно прави вметки от сорта, че щом БСП дойде на власт, и започват да падат автобуси от магистралите, да изгарят войничета, да потъват кораби и да вали сняг. Малко грубичко, но хваща дикиш. Преди няколко дни по повод освобождението на София от османско владичество пак пусна шега от този сорт. "Ако руските освободителни войски е трябвало да минат по националната пътна мрежа, за която отговаря премиерът Станишев, нямаше да дойдат на този ден", каза той с почти сицилианско изражение на лицето. И това е вървежно. Но ако продължим неговите шеги, можем да добавим и следното: ако тогавашният градоначалник, който, образно казано, е бил от ДПС, е чистил улиците, както днес правят в София, генерал Гурко щеше да замръзне на Орлов мост.
Странно е, но точно на 4 януари, когато е годишнината от освобождението на столицата от турско робство, е родено Движението за права и свободи на Ахмед Доган. Официално ДПС се учредява в края на март на малка сбирка в ресторант "Българска сватба", но ако има рожден ден, то това е 4 януари и тази година партията навърши пълнолетие. Движението на Ахмед Доган обаче е всичко друго, но не и тийнейджър. 18 години по-късно то е прекипяло в битки, по-силно от всякога, оядено с власт и ресурси и готово за още повече успехи. Движението започна живота си като гарант за етническия мир в България, но днес е заклеймявано като "проклятие", като "обръч от фирми", като "противоконституционно".

 

 

Гарант за етническия мир?

В началото на годината, освен че валяха сняг и кметски шеги, на пазара се появиха и подбрани документи от възродителния процес. Превратът на 10 ноември 1989 г. завари България с прокудени близо половин милион турци и още толкова прекръстени мюсюлмани. Малко е да се каже, че сриващата се икономика на страната, съчетана с отворените от репресии рани на религиозните и етническите малцинства, бяха истинска бомба със закъснител за мира в страната. Учени, националисти, либерали, демократи днес могат много да спорят какъв е бил смисълът на възродителния процес. Дали това е било превантивна акция срещу подклажданата от турските и американските разузнавателни служби терористична дейност в страната или извратен опит да се мобилизира нацията в период на криза, е въпрос, който сега няма значение. От днешна гледна точка това си е срамен акт, който обърка живота на стотици хиляди хора и изложи страната ни на сериозен риск от гражданска война. Разпадът на Югославия ни убеди, че национализмът във войнстващия си вид не е изход, не е път, по който може да се върви безкръвно. От позиция на времето – да, създаването на етническа партия в противоречие с конституцията до голяма степен ни предпази от кръвопролития. Разбира се, не самият акт на учредяването на ДПС, а естественият, но и контролиран начин, по който държавата делегира отговорностите на малцинството върху самото малцинство. Документите едва ли някога ще ни кажат каква точно е била уговорката при създаването на ДПС, но е факт, че през тези 18 години нито един път не се чуха екстремни думи от угнетените по време на възродителния процес мюсюлмани и нито един път властта не се е опитала да спази конституцията, сиреч да забрани движението. Може би точно това, което не знаем, е гарантирало мира през годините, когато държавата газеше в блатото на икономическата криза. Може би все пак в Държавна сигурност са знаели какво правят и не са такива демони, както сега се опитват да ги изкарат, щом се предпазихме от войната.

Преходна партия?

Не е ясно какъв е бил сценарият и дали изобщо можем да говорим за конспирация, но очевидно ДПС си свърши работата като гарант на етническия мир по време на прехода (агентите удържаха на думата си). Проблемът на една организация, която е създадена с някаква цел, е, че тя рано или късно започва свой живот и първоначалните планове, инструментите за влияние върху нея рано или късно изчезват или се обезсилват. ДПС е не просто фактор, а много сериозен фактор днес в политическия и икономическия живот в България. Мнозина твърдят, че Ахмед Доган не е никакъв политик, а просто комисионер, човек, който си е решил основния проблем в света на политиката – има сигурен електорат и оттук нататък само може да прибира дивиденти. Не съм склонен да се съглася с това по много причини. Ако партията е толкова силна днес, е благодарение единствено на него… и на слабостта на другите партии. Истина е, че след като свърши своята основна задача на гарант по време на прехода, партията започна да се срива. Погледнете кога е бил най-лошият изборен резултат на ДПС! Малко след като страната се стабилизира икономически и твърдо пое в посока НАТО и ЕС – на местните избори през 1999 г. Държавата вървеше нагоре, а партията на Доган – надолу. За кризата в движението имаше комплексни причини, като започнем от капсулирането и свършим с личната война на Иван Костов срещу Ахмед Доган. Вместо обаче нещата да свършат зле за ДПС, изведнъж всичко се промени. Промени се, защото Сокола проумя и узря за действия, които други партийни лидери така и не успяха да направят. На последвалата Четвърта национална конференция на партията в първите дни на новото хилядолетие Доган не само на думи започна отварянето й, но в същото време стегна армията си. Не е ясно по какъв начин, но Сокола прибра под крилото си всички отцепници, амнистира изключените партийни членове, раздаде власт и възможност, започна да ухажва млади и талантливи хора, които прати да се обучават в чужбина с обещание за кариера, насочи цялата мощ на партията към проблемите на своя електорат. Той стана и бог, и цар, тояга и морков за мюсюлманите в България. Осем години по-късно Доган вече може с точност до човек да каже колко гласа и колко места в парламента или общината могат да се спечелят. Е, веднъж сбърка – за сегашното Народно събрание смяташе, че ще има 32-ма депутати, а те са 34… За следващото е интересно, че предвижда да са повече от 50. Защо не? Партията се отваря. Тя е либерална и много разочаровани царисти ще потърсят спасение там. Тя е за правата на малцинствата и много цигански организации ще потърсят кебапчета там. Тя е стабилна и държи на обещанията си и все повече българи искат да правят кариера в ДПС. Тя гарантира стопроцентово финансиране на проекти по европейски програми и срещу скромна (!!!) комисиона стотици фирми (независимо от етническия си цвят) ще се обърнат към експертите на движението. Тя е с дисциплиниран и разрастващ се електорат и нищо чудно за 140-годишнината от освобождението на София градоначалникът да е член на ДПС… особено ако българските кметове продължават да чистят столицата по този начин.

ДПС обаче има един сериозен проблем

Няма конкуренция сред собствения си електорат. Няма и естествен конкурент в политическото пространство. Има противници, но не и конкуренти. Макар и засега хипотетичен, рискът не е малък при евентуална криза в партията. Криза може да се появи по хиляди причини. Животът не търпи монополите. От една страна, много българи започват да мислят и да действат по крайно националистичен начин. Една от най-големите партии в България – "Атака", съществува благодарение на анти-ДПС риториката си. От друга страна, на тези избори видяхме прояви на нетърпимост, и то сред турското население. Основният пример са Ардино и обявилият се против ДПС Мехмед Дикме. Неговата малка революция беше смазана, но рано или късно на много места хората ще се изправят срещу почти тоталитарното управление на движението. Ще се изправят, защото липсата на конкуренция кара властниците да се самозабравят. Доган едва ли ще се съгласи да има други подобни противопоставяния по места, защото държи много инструменти и карти, включително и етническата. Ако в партията започне разпад или криза, а той иска да запази властта си на всяка цена, ние само можем да се молим ръководството на ДПС да не използва методите на БКП за дисциплиниране на електората си – етническо противопоставяне. Можем и това да го пожелаем на рождения ден на партията: да не се превръща от гарант на етническия мир в подпалвач. Честито пълнолетие, ДПС!

 

 

Вестник “Сега”

Емил Спахийски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *