Публикувано на 09.10.2019 / 13:20

ДА РАЗЛАЕМ ВАРНЕНСКИТЕ КУЧЕТА

Общинският съвет (ОбС), по своя дълбок замисъл, би трябвало, но не е, две неща.
Едното нещо е да бъде финансов съветник и консултант на гражданите, второто е да бъде техен финансов контрольор. Нещо, което съществува като негови правомощия и задължения в Закона за местното самоуправление и местната администрация и нещо, което никъде не се прилага.

Специално град Варна има щастието да разполага с изключително големи финансови средства, които ще бъдат още по-големи в следващия период.
И тук логиката е следната: когато един обикновен човек получава някаква заплата, той сам си контролира разходите. Ако има някакви допълнителни приходи, добре дошло. Сам планира, сам контролира.
В случая общинските съветници са упълномощени  да решават какви пари да вземат от всеки един гражданин на град Варна. Те решават и определят данъците. По-важният въпрос обаче е друг, а именно:
След като веднъж вече са определени данъците за приблизително 300 000 души, какво се случва с тези пари? И дали болшинството от варненци, докато вървят по улиците улисани в ежедневието си се замислят къде отиват техните 250 лв. (средно), които ежегодно плащат. Поглеждат по улиците – няма ги, спъват се по тротоарите – пак ги няма, отиват до контейнерите за смет – отново не виждат нищо.

Първата голяма стъпка, която трябва да се направи за да се промени нещо по време на избори, в конкретния случай на тези местни избори, е хората да започнат да искат от тези, които се наричат общински съветници. Ако пак ще бъдат 51, от които само 10 са разпознаваеми, с избори или без избори – все тая. В момента, в който хората започнат да търсят определен общински съветник и да го тормозят с въпроси и искания, може би част от съветниците ще се замислят дали изобщо имат място в ОбС. В крайна сметка общинският съветник трябва да бъде финансов консултант на гражданите на Варна. Финансов консултант в този смисъл:

  1. Еди какви си приходи са планирани за град Варна  – под формата на данъци, под формата на държавни субсидии, общински имоти и прочие и гражданите най-малкото трябва да знаят какво ще се случи с тези пари.
  2. Общинския съветник трябва да бъде финансов контрольор на гражданите. Затова са му отредени права да пита. Друг е въпросът, че има общински съветници, които питат от години и от години никой не им отговаря. В тези случаи вината е изцяло тяхна поради липса на настойчивост, последователност и неизползване на правилните инструменти за оказване на натиск.

За голямо съжаление, към днешна дата, за по-голямата част от хората, общинския съвет се явява форма на престиж. Да могат дамите и господата в него да се  чувстват малко по-високопоставени от обикновения гражданин. На второ място, за заслужена финансова облага в рамките на месечната заплата, която възлиза на 1100 лв. или средната заплата за град Варна. И една много малка част от общинските съветници са там, не да участват в разпределението, а в пре-пре-преразпределението на паричните потоци, които се вливат в град Варна.

Една от най-разпространените заблуди, която тенденционно се налага от години е, че в един общински съвет се формира мнозинство, което взема решенията. Във Варна говорим за мнозинство от 26 души, като от останалите 25 не зависи нищо. Това само́ по себе си е заблудата наложена във времето, която вече се приема като нещо закономерно.

Защо не е вярно?

Защото един единствен общински съветник, независимо дали е част от партия, местна коалиция или е независим, сам действително не може да промени нищо. За да се случи желаната промяна, той има нужда от подкрепата на хората. Хората  от своя страна не трябва  да чакат някой да свърши нещо за града, респективно нещо за тях, а да бъдат участници в процеса чрез въпросния общински съветник. Именно общинския съветник е онзи, който може да ги зарежда с толкова много информация, която те могат да използват, за да се превърнат в носители на промяната. Стига да искат.

Досегашната общинска практика извежда предпоставки, които “отблъскват” гражданите от диалога с органите на местното самоуправление. Ето по-важните  от тях в шест точки:

  1. Недостатъчна прозрачност в работата на общинския съвет и общинската администрация;
  2. Ниска информираност на гражданите за техните права и законови възможности за въздействие върху местната власт, както и за законово вменените задължения на общинските служители;
  3. Липса на обратна връзка към гражданите и отчетност за извършеното;
  4. Недостатъчни обществени обсъждания и срещи с граждани и организации;
  5. Неефективни механизми за контрол върху работата на общината;
  6. Липса на дисциплина от страна на общинската администрация изразяваща се в  неспазване на срокове за проучване, разглеждане и отговор на граждани и бизнес плюс липса на придвижване на жалби, предложения, сигнали и молби от гражданите до компетентните органи.

По просто казано – тъй като опитите за присвояване на общински средства се увеличават в геометрична прогресия, наближава моментът, в който ще се стигне до социален взрив.
За да не се стига до най-тежките му и крайни форми, гласуващите имаме един единствен правилен ход. В оставащите 20 дни да изберем кандидат, който на първо място да считаме за почтен, на второ да приемаме за борбен и на трето, да бъде компетентен в дадена област.

Не е необходимо общинският съветник да разбира от всики различни материи в комисиите на местния парламент. Достатъчно е да разбира от една или две от тях, но за съжаление практиката не говори за това. Пробвайте следния експеримент: в деня на клетвата на новия ОбС или на някоя от сесиите или комисиите, където входът за гражданите е свободен, попитайте произволно избран от вас съветник, който по всяка вероятност не познавате лично, какво точно ще прави в този мандат. От 51, не повече от една трета могат да ви дадат аргументиран отговор , а ако има такъв, той ще е базиран на техните изминали мандати вътре.

Facebook, Боян Георгиев

Коментари 2 за
“ДА РАЗЛАЕМ ВАРНЕНСКИТЕ КУЧЕТА”

  1. Много добре написано, г-н Георгиев, но:
    – имам едномандатен опит в работата с Варненския ОбС и повече от 40-годишен с администрацията на кметството на Община Варна, в частност – почти 25 г. с администрацията на Кметство „Приморски район“. През цялото това време нещата са били в застой, особено при т.нар. „социализъм“, или надолу при т.нар. „демокрация“;
    – като опитност от горното никак не се надявам, че Вашата програма ще успее, защото е доста пожелателна и поради това неприложима;
    – познавам Ви от много години като съученик на моите деца и като Ваш учител и университетски преподавател, познавам доста добре и интелектуалния Ви багаж;
    – „Ако мене някой ме пита: Бръсне ли се Владика?“, ще отговоря: „Че пита ли ме мене Владиката?“. От тази притча сам си направете своя извод;
    – накрая – Що не си стоите в бизнеса честно и почтено, ами се замесвате в лайната на политиката? И от този въпрос сам си направете своя извод, далече съм от мисълта дори да Ви го диктувам…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *