Публикувано на 24.02.2008 / 20:02

Далаверите на стария бардак

 

 

Някога, запитан за приятелските и роднински кръгове във властта, Иван Костов отговаря: "Какво неморално, незаконно и нередно има? Всяка политическа сила трябва да се грижи за кадровия си потенциал. Ние не създаваме синя номенклатура, но ни трябват верни хора, с които да споделим гласуваното ни от избирателите доверие. България наистина е малка държава, много хора се познават, много хора са в роднински връзки".

Нека припомним част от далаверите и обвързванията на стария бардак, който днес се е префасонирал на “новите десни”. И говори за корупцията така, като че ли никога не е припарвал до нея.

Много малко хора обаче бяха разследвани и получиха подобаващо правосъдие. Последният “невинен завинаги” се оказа Стефан Софиянски.

 

Евгений Бакърджиев

Евгений Бакърджиев стои зад приватизацията на хотел “Хемус” в София. Според фирмения регистър хотелът е собственост на "Хемусхотелс" АД с мажоритарен акционер кипърската "Херма Несс" ООД, която има 91%. В управата на "Хемусхотелс" е сестрата на Бакърджиев – Емилия, която е и изпълнителен директор на медийната агенция "Пиеро 97”. На събранията на акционерите, кипърската компания се представлява от упълномощени лица, които всъщност са членове на партията "Радикали" и приближени на Бакърджиев: Веселина Любенова – бивш общински съветник в София от групата на "Радикали", която отговаряше за проектите по ФАР в  Министерство на регионалното развитие, докато Бакърджиев беше министър; Мая Сивова – юрист по образование и бивш съветник на Бакърджиев; Йордан Даскалов – негов приближен още от времето, когато Бакърджиев е председател на Общинския съвет.

Пламен Радонов

Бивш зам – министър на отбраната, известен като ексцентричен шофьор на суперлуксозен служебен джип Лендроувър.  Уличен в нарушения по четири различни проверки на Националната служба за сигурност, НСБОП, Върховна касационна прокуратура и Икономическа полиция в РДВР-Велико Търново. Разследван за сделка с военен терен, раздържавяването на бившата ОСО и трансформацията и във “Воинтех". Разследвано е и строителството на сградите на многонационалните сили в Пловдив и казармите в Карлово. РДВР-Велико Търново е проверявала и дали като президент на ФК “Етър” Радонов е отклонявал дарени на клуба средства за кампанията на кмета д-р Румен Рашев. Осведомени твърдят, че сумата е 25 000 лв. Радонов бе обвинен и че продал 14 палатки за косоварите в лагера “Радуша" по 2000 долара всяка. По данни на различни източници е помогнал и за приватизацията на радиозавода във Велико Търново. Зад РМД-то, което ще се бори за приватизацията на захарните заводи в Горна Оряховица, стоял депутатът Тодор Великов. Името му се споменава и във връзка с имоти на бившата ОСО, чиито документи за собственост са изчезнали. И двата имота са в родния край на Радонов Велико Търново – 6 декара хангари на Горнооряховското летище и 20 декара ремонтна база в свищовското село Козловец. По неофициална информация, роднина на Пламен Радонов е въртял бизнес в хангарите. През септември 2000 г. е обвинен за престъпление по служба, свързано с финансови нарушения при ремонта на щаба на многонационалните сили в Пловдив. Въпреки лавината от обвинения за злоупотреби Пламен Радонов е избран с голямо мнозинство за шеф на СДС-Велико Търново в края на 1999 г.  

Иван Шиляшки

Иван Шиляшко е собственик на два фирми – “Жипи трейд" ООД и “ИМС-фриско – Иван Драганов" ЕТ. Шиляшки работи като консултант на “Енергия" и взима по $1000 месечно. През 1998 г. фирма "Еко Шипка", в която участва съпругата му, Марина Шиляшка и съпругата на негов подчинен – Валя Владева, извършва превод на 1,091 милиона марки по договор между "Мини Бобов дол" и немската "Дойче Бербау Техник" (налице са банкови бордера за внесените пари в сметки на Еко Шипка" в различни банки в Кипър, Дубай и Полша). Има писмо на управителя на “Еко Шипка" Васил Пантелеев, в което той предупреждава немската “Дойче Бербау Техник", че ще прекъсне договора им с “Мини Бобов дол", ако не бъдат преведени 200 000 марки в уточнена предварително сметка, съгласно нашите джентълменски разговори и уговорки". Цялата сума на договора за доставка на резервни части за рудник "Бабино" е 7,8 милиона марки, като 6,8 милиона марки се отпускат от фонда "Енергийни ресурси". Неговият шеф по онова време и началник на управление "Икономика в енергийната агенция" е Йовко Владев. Самата сделка е сключена при неблагоприятни условия – 95% от парите в аванс, доставка след 3 месеца. На 07.04.2000 г. депутатът Румен Овчаров е настоял прокуратурата и следствието да разберат дали шефът на "Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси” Иван Шиляшки е замесен в изчезването на тази сума. Предполага се, че тези суми са дадени като комисионна на фирмата, в която са жените на Шиляшки и Владев. Документите за случая са предадени на Иван Костов и специалните служби, но отговор не е получен. Друга част от документите засягат договор, сключен между фирма “Биндл", която се представлява от първи братовчед на енергийния шеф – Илия Георгиев Шиляшки и русенската “Топлофикация”. 50 абонатни станции за парното в града трябва да се рехабилитират от фирмата срещу 477 000 нови лева – сума е достатъчна за около 20 чисто нови абонатни станции. Вицепремиера тогава Петър Жотев разполага с докладна от проверките за ремонтите на покриви, които Шиляшки наредил да се правят от ромски фирми – договорите са сключвани на честна дума. 

Владимир Агов

Брат на Асен Агов, експерт в Комисията по външна политика (специалността му е дизайн) – известен с участията си в различни фирми. Ликвидатор на фирма “Универс" ЕАД, създадена веднага след конфискуването през 1992 г. на имуществото на БКП и сателитите й. “Универс" е създадена с конфискуваното имущество на БКП (БСП) и допреди 2 г. е имала 11 клона, 14 представителства и над 300 имота. През 1997 г. Вл. Агов е участвал в ръководството на Плама"-Плевен. През ноември 2000 г. прави искане пред СОС да закупи общински имот – бившият студентски стол на СУ “Св. Климент Охридски" на улица Кракра" 9 (1/4 който е негова собственост), срещу компенсаторни записи. 

Александрина Виденова

Сестра на правосъдния министър Теодосий Симеонов – назначена за директор на дирекция “Транспортна инфраструктура и строителство” към Министерството на транспорта от бившия министър Вилхелм Краус, с когото са в много близки отношения. Отначало е включена за член на Съвета на директорите на “Трансстрой”, а по-късно в СД на пристанище Бургас. Като такава внася голямо количество машини и оборудване, които се оказват ненужни за портова дейност. Във връзка с това министърът на транспорта и съобщенията Антоний Славински назначава комисия за проверка, ръководена от зам.-министъра Гроздан Караджов. Резултатите от проверката не са огласени. Председател е на комисията по ремонта на VIP-залата на летище София. Заведено е следствено дело срещу изпълнителния директор на летището Здравко Величков. Проверява се и дейността на Виденова, тъй като има сигнали за присвояване на средства в особено големи размери. Александрина Виденова е сключила договор за доставка на климатични инсталации, с които са оборудвани Министерския съвет, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на правосъдието. Никой не е виждал договора за доставка на климатичните инсталации. Според специалисти, те са закупени на максимално високи цени, което показва, че за сделката е получена значителна комисионна. Синът на Виденова и нейната снаха са собственици на цветарски магазин. Чрез него те снабдяват с цветя за тържествени случаи Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на правосъдието. На служителите от двете ведомства е наредено да купуват само от горепосочения магазин. 

Андрей Дъгов

Лидер на БЗНС-Мозер в Кърджали, става изпълнителен директор на "Булгартабак"-Кърджали по предложение на своя баджанак бившия областен управител на Кърджали и депутат от СДС Пламен Иванов.

Максим Господинов

Шеф на СДС – Димитровград. През юни-юли 1997 г. закупува булдозер Т-170.01 от Михайловград на 28 моточаса (на три дена работа). Не се знае покупната цена и фирмата-продавач. Превозен е до с. Крепост, където Господинов държи база-склад -10 халета в бившия двор на ТКЗС. След 1 месец с транспорт – влекач на УСМ, багерът се извозва в Мадан и се продава за 100 млн. лв. на транспортната организация на рудника. През лятото на 1997 г. Господинов наема от УСМ-Димитровград автомобил ГАЗ-53 с вместимост 4 тона (рег. № Х 26-60), с който прави 20 курса с товар по маршрут Хасково-Димитровград-завод "Вулкан". Товарът не е изяснен, но сумата.която следвало да изплати на УСМ е около 3 млн. лв. Сумата не е платена, а директорът на завода я прехвърля по друга сметка. През 1997 г. Господинов наема от УСМ автомобил КРАЗ, с които започва да извозва пясък от кариерите край с. Райново, собственост на "Инертни материали". Направени са общо около 1000 курса. От това: – количеството пясък не заплатено на "Инертни материали"; – няма плащане за транспорт по сметките на УСМ; – внесеният в завод "Вулкан" пясък може да стигне за 20 години производствен процес без завода да спира; – количеството пясък е платено от завод "Вулкан" на Максим Господинов. За случая в РУ-МВР-Димитровград е заведена преписка за предварителна проверка, която впоследствие е прекратена. 1997 г. от база № 4, гр. Димитровград от фирмата на Максим Господинов "МАК-КОМ" ООД са закупени резервни части за багери и трактори руско производство, които са стояли на склад и не са били употребявани. Частите фирма "МАК-КОМ" ООД продава на завод "Вулкан" за милиони лева, които стоят в завода на склад и не могат да се ползват, тъй като завода не разполага с такива машини. Има подаден сигнал в РУ-МВР – Димитровград за случая, но проверката е спряна. Бензиностанцията на ДАП-Димитровград (на автогарата) без всякакъв търг е закупена от фирмата на Максим Господинов "МАК-КОМ" ООД. Ръководи я синът на Господинов. Всички предприятия в града негласно са задължени да зареждат оттам, въпреки че горивото е некачествено. Всички аварии в "Неохим", "Вулкан" и хлебозавода са предимно от запушване на дюзите, поради некачествено гориво и намаляване цикъла на почистването им (вместо веднъж месечно, те се почистват всяка седмица). Всеки началник-смяна, майстор, който повдигне въпроса за некачественото гориво, бива уволняван. От тази бензиностанция се зареждат и багерите в мина "Марбас". Горивото се изписва по документи за багери, които не работят от три години, (което по същество е фиктивен износ на гориво по документи, а всъщност то остава в бензиностанцията на Максим Господинов). През 1997 г. от рудник № 3 са изнесени 5 т. нафта, собственост на УСМ Димитровград. Заведена е преписка в "Икономическа полиция" – Димитровград. Установява се, че нафтата е изнесена от Георги Христов, шофьор на ГАЗ-53, рег. № Х 26-60, за да зарежда камиона (при направата на 20-те курса, които Максим Господинов прави с неустановен товар по маршрута Хасково-Димитровград-завод "Вулкан"). Началникът на Икономическата полиция, майор Митев, намира Максим Господинов в питейно заведение. Дава му преписката и го пита какво да правят сега, тъй като нафтата е открадната с негово знание. Отговорът на Максим Господинов е: "Ще направим ето така!" и къса заведената под номер в деловодството на РУ преписка. През втората половина на 1997 г. в кметството на Димитровград е имало закупена поливна ВиК-помпа за нуждите на общинския съвет. Същата не можела да се използва поради специфичното й предназначение. Чрез кмета Георги Георгиев, помпата е преоценена и бракувана. Закупена на символична цена от фирмата на Максим Господинов МАК-КОМ ООД и препродадена на Неохим Димитровград за няколко хиляди марки. Помпата  стои на склад, тъй като не може да бъде използвана от завода.

 

Златка Русева

Зам – министър на правосъдието. Има данни, че е ощетила затвора в Белене със 100 000 лева, уреждайки сделки с фирмата на брат си Данаил Русев “Херос" – Хасково. През  март 2000 г. фирмата на Русев-брат била наета да натори с хеликоптер есенните посеви на затвора в Белене срещу 1,90 лв. на декар. Но Селскостопанска авиация в Плевен извършвала услугата срещу 80 ст. на декар. Същото станало и при пръскането на есенниците с хербициди. По устно нареждане на зам.-министърката, комбайн на брат й бил нает и за прибирането на зърно през 1999 г. – машината дошла чак от Хасково на разноски на затвора. За 56 дни жътва комбайнът работил само 8-10 дни, после затвора дал 4000 лв. за ремонта му. 

 

Елена Костова

Председател на фондация “Бъдеще за България”, финансирана от различни държавни (под натиск) и частни фирми. Била е съдружник в "Булс" ООД на сърбина Зоран Ристич с 49% акции в дружеството от 26.04.1995 г. Фирмата се занимава се с износ на петролни продукти за Македония. Напуска фирмата след решение на НИС на СДС всички роднини на висши сини политици да напуснат частните, общинските и държавните компании. Ристич е преотдал салона на видеокъща "Елит" – един от собствениците, на която е кумът на Мина Костова – Боби Андреев. Фирма "Риалти" e подарила на Костова два апартамента в новостроящ се блок в Лозенец срещу обещание за място за бизнесцентър на мястото на взривената библиотека . Това впоследствие се отрича от Елена Костова. Мина Костова има регистрирана собствена фирма "М. Л. Текс" с Людмила Чаушева, съпруга на директора на доспатската текстилна фабрика "Нитекс". "М. Л. Текс" продава изделията на "Нитекс" в специален фирмен магазин в столицата. Вече има и бутик в жк "Белите брези". Яна Костова учи мениджмънт в Италия. Първоначалната й такса е 17 000 DМ, издръжката й е платена чрез "продажбата на наследствени ниви на Елена Костова, стипендия и хонорари", по твърдения в пресата от семейството. Твърди се, че Яна имала фирма в Италия, която щяла да внесе хартията за здравно осигурителните книжки в България. Това също е отречено от Елена Костова. Георги Христов, зетят на премиера Иван Костов, е работил на трудов договор във фирма "Хрисома" от 3 август 1998 г. до 22 юни 1999 г., която според Е. Масларова е един от основните спонсори на фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България". Според Масларова през 1999 г. фирмата е внесла от Ниш 460 мъжки луксозни палта, обмитени на смешната цена от 9,5 марки, които били според директорката на дружеството Мая Христова "само за шиенето на балтоните в Ниш, платът е купен предварително в Италия". Съдружието на Георги Христов със собственика на ресторант "Олимп" Славчо Христов в "Бул Ойл Трейдинг", където е трябвало да се занимава с петролни продукти трае много кратко, заради развихрилия се скандал. Подполк. Максим Генов Велков – шеф на групата на НСО, която охранява МС, движи частния бизнес на бившия съдружник на Елена Костова Зоран Ристич. Офицерът се грижи и за дела на кума на Мина Костова Боби Андреев. Максим Велков разпраща оферти до български и чуждестранни фирми, уговаря цени и урежда разплащания като служител на "БУЛСС" ЕООД. Фирмата е регистрирана от Зоран Ристич през 1998 г., непосредствено след закриването на "Булс" ООД, в което Костова и Ристич са държали по 50%. За Ристич и "БУЛСС" подполковник Велков върти бизнес с кондензатори, гранулиран парафин и петролни продукти. Подполк. Велков действа и като управител на киносалона в бившия "Дом на българо-съветската дружба". Той е нает от друга фирма на Зоран Ристич "Бартрикс".

Камен Михайлов

Съпруг на Надежда Михайлова. През 1991 г. стартира с пицария и малък автосервиз. Лятото на 1998 г. Камен Михайлов купува 67% от бившия гараж на ЦК на БКП в София "Автотранссервиз". По неофициални данни е броил 1,2 млн. долара за гаража, бензиностанцията, автомивката, сервиза и таксиметровите автомобили. Според обясненията на Михайлов парите е осигурил с кредит от банка за повече от 1 млн. лева. Неустойки в размер на 810 782 лева дължи съпругът на лидера на СДС Надежда Михайлова. Това е сумата, която е начислена като глоби на Камен Михайлов след приватизацията на "Автотранссервиз" – бившия гараж на ЦК на БКП в столицата. Мъжът на синята лидерка не е спазил приватизационния договор и затова трябва да плати огромната сума, обясняват от Агенцията за следприватизационен контрол. Михайлов купува гаража на 14 август 1998 г. чрез фирмата си "Сигмакар". Бившият транспортен министър съобщи миналата година, че половинката на Надето трябва да плати 465 802 лв. като неустойки по договора за приватизация. Съдебният иск срещу Михайлов е внесен, защото неправомерно уволнил работници през 1999 и 2000 г. Нови съдебни искове внася и Агенцията за следприватизационен контрол. Те са за 319 680 лв. Причината отново е заради неспазване на броя на служителите, този път през 2001 г. Михайлов нарушил приватизационния договор и по друга точка, установили в агенцията по следприватизационен контрол. Той не спазил ангажимента си за инвестиции. Затова ще трябва да плати още 25 300 лв. глоби за 2000 и 2001 г. Общата сума на исковете става 810 782 лв. Благодарение на Ал. Божков е в борда на директорите на шуменската "Алумина", но за кратко време. Виолета Михайлова, дъщерята на Надежда Михайлова учи в колежа "Льо Розе" – Швейцария. Издръжката й е 50 хиляди долара на година. Камен Михайлов заедно с брат си Руси фигурира и във фирма "Ванити" ООД, която изкупува обявения за продажба дял от Института по металорежещи машини и инструменти (ИММИ – АД). Има съмнения, че сделката е манипулиране под натиск на Министерството на промишлеността, оглавявано от Ал. Божков. Неуспелият кандидат – създаденото РМД "ИММИ-Приват" ДД, в което членуват 257 души (почти целият състав от институцията плюс имащите право на това пенсионери) подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но отговор не се получава. След намеса на Ал. Божков, шефът на КЗК – Николай Павлов разпорежда на ръководителя на групата работещи по случая Д. Делийски да прекрати. Впоследствие Делийски е уволнен.

 

Мирослава Нейнска

Директор на “Новини и актуални предавания” в БНТ участва в управата на фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България” и определя реда на показването на новините. Нейният брат Юри Лазаров, е бил в пресцентъра на МВнР и член на борда на директорите на авиокомпания “Балкан” (председател бившия правосъден министър Васил Гоцев). Братът на Нейнска е бил кадрови офицер на ДС. Чинът му е "присвоен" във в."Антени", където въпросното лице започна професионалната си кариера. Офицерът от ДС Юри Лазаров е шеф на отдел "Печат" в МВнР по времето, когато Надежда Михайлова е външен министър. Става и  заместник-директор на БТА и главен редактор на сп."Паралели". Фирмата на нейния съпруг Светлин Нейнски  без търг е определена да извърши ремонт на жилищата на БОДК ($ 6 млн. само за Дипломатическия клуб в Бояна). Кухненското обзавеждане на жилищата се доставя от завода на Нейнски във Велинград. Днес Нейнски е новия съпруг на Надежда Михайлова.

 

Пламен Минев

Зам –  министър на финансите в нарушение на закона е отпуснал за ползване автомобил "Опел-Вектра" на тогавашния председател на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. С издадена от него заповед 278 се самонаграждава с пистолети "Зиг Зауер". Два дни след като от ГУ "Митници" закупува 2 бр. пистолети, Пламен Минев издава заповед, в която нарежда те да бъдат предоставени на МВР безвъзмездно. С единия "Зиг Зауер" Богомил Бонев награждава Пламен Минев, а с другия се самонаграждава. Съпругата на Пламен Минев – Даниела Минева е шеф на главна дирекция "Приватизация" в Министерството на икономиката – заемала е същия пост и в закритото търговско министерство на Валентин  Василев. Тя отговаря за раздържавяването на промишлеността, търговията и туризма. Участва в борда на "Златни пясъци".

 

Венцислав Чамурджиев

Бивш зам.-председател на СДС-Бургас – уличен дилър, израснал до собственик на чейнджбюра в Бургаски регион. Разследван е за невърнати кредити на фонд “Земеделие”. Предполага се, че държи ресторанти и дискотеки по южните черноморски плажове чрез подставени лица. Според обществеността в Бургас в отделни периоди бизнесът му се е преплитал с ВИС и Аполо-Болкан. Има съмнения,че той е поръчителя на взривяването на Мерцедеса на арендатора на хотел Кубан Никола Трифонов-Кошаренеца. Член на СДС от 1992 г. През декември 1996 г. е избран за зам – председател на СДС-Бургас ( с председател Йордан Цонев). На събранието присъстват Христо Бисеров, Марио Тагарински и 100 от всичките 800 членове на СДС в Бургас. Мандатната комисия се оглавява от депутата Георги Колев (уличен и изгонен от Парламента като агент на ДС през 1997 г.). Веднага след избора Чамурджиев и Йордан Цонев предприемат тотална чистка в бургаската организация. През септември 1997 г. Чамурджиев е отстранен от СДС, за да се избегне политически скандал, свързан с пленяването на кораба “Алфа БГ" край бреговете на Сомалия. Има съмнения, че корабът е карал оръжие за сомалийските размирници. Отначало Чамурджиев отрича, но впоследствие признава: “Корабът беше на мой приятел. Аз му помогнах да го наеме. За да се спасят моряците, дадох пари, много пари. И мои хора изпратих на място там, действах и със сила." Името на Чамурджиев се свързва и с друг кораб – задържания на Бургаското пристанище през септември 1998 г. “Олга Джи" с 13 ганийски моряци, за който не се знае кой е неговия собственик и закъде пътува. И Алфа БГ", и Олга Джи" са регистрирани в неизвестната държава Белиз.

Вера Тагаринска

Съпруга на Марио Тагарински, работи в президентството като главен експерт за връзки с нестопански организации (съветва президента, кои са добрите и кои са лошите фондации). Преди това е работила във фирма "ИНКО".  

Муравей Радев

Освен министър на финансите е и съпредседател на партия "Демократичен форум". Зетят на другия съпредседател на тази партия – никому неизвестния адвокат Свинаров, изготвя само за половин час споразумение от страница и половина между "Булстрад" и "Токуда Кредит експрес банк" за което получава феноменалния хонорар от 220 000 (двеста и двадесет хиляди!!) щатски долара. Поетът Недялко Йорданов многократно публично е настоявал за обяснение дали тези пари са за партията на Муравей Радев, но до настоящия момент яснота по въпроса няма. Има съмнения за връзка между въпросните пари и скоро построените хубава къща на зетя, големия апартамент и новият солиден такъв (с кокетно фонтанче) на М. Радев и още един апартамент за дъщерята на министъра (и двата в кв. "Лагера"). Според съобщение депутатката на Емилия Масларова в Народното събрание с благословията на министъра на финансите Муравей Радев конфискувани в митницата цигари за 3 млн. долара са изнесени като "хуманитарна помощ за психоболници с 200 болни (по 22 кутии дневно на болен)".

Венцислав Върбанов

Работещи в националната служба за зърно пращат до Иван Костов писмо за груби финансови нарушения. Дадени са 205 хил. лева за покупка на коли и още 25 хил. лева за екстри към тях. С разрешение на министър Върбанов нов форд "Мондео", купен за 30 хил. лева, се продава за 19 хил. лева на мелница "Плевен", 660 хил. лева отишли за ремонт. Според данни на НСС, през март 1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е обявило конкурс за изработка и доставка на ушни марки за говеда. Поръчката е била за над 1 млн. нови лева. Конкурсът печели "Марвел" ООД с прякото съдействие на Върбанов. По оперативни данни за това министърът е получил крупна комисионна, а държавата е ощетена с няколкостотин хиляди лева. От всички набъркани в сигналите за корупция висши държавни служители към днешна дата не е сменен единствено Венцислав Върбанов. По данни от пресата, Министър Върбанов създава сенчест пазар на земята, който спира развитието на нормалния пазар с реални пазарни цени. Вестниците посочват, че в Добрич има създадено лоби на земеделския министър. Неговия Стилиян Стоянов става собственик на местната птицекланица. Чрез близката до агроминистъра Даниела Пеловска са приватизирани "Сердика-90" и макаронена фабрика. Министърът дал рамо за сделките с плевенските "Сортови семена" и мелницата в Червен бряг. Горан Луканов, бивш управител на "Сортови семена" Плевен – Агроминистърът Венцислав Върбанов придоби 70% от акциите на плевенското предприятие "Сортови семена" чрез своя братовчед и главната счетоводителка, която е подставено лице. Приватизационната оценка на фирмата при учредяване на РМД-то през юли 1998 г. също е осъществена от подставено лице. Тогава оценителката с един поглед изчислила, че 6-те бази на предприятието, оборудвани със скъпа италианска техника, струват 600 млн. стари лева. Тази оценка спести поне 1,5 млрд. лв. при печалба за 1998 г. 300 млн. лв. и наличие на семена в складовете за 500 млн. лв. Братовчедът на земеделския министър Евгени Генов и в момента оглавява "Сортови семена" като председател на борда на директорите. Жалби до премиера, президента, Главна прокуратура и Народното събрание са подадени още през 1998 г. Писмо до президента от 9 бивши агрошефове, че през 1999 г. майката и бащата на Върбанов станали собственици на машинен парк, на който би завидяла всяка бивша МТС уредил ги с комбайни "Клас" за по 200 млн. лв., няколко трактора и скъпа селскостопанска техника. Министърът като председател на УС на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) осигурил с предимство кредити на баща си. Той издал и гаранционно писмо, което по същество било държавна гаранция за 11 млн. марки, на фирмата, внесла комбайните. Изнесените факти са подкрепени и от експертът на "Промяна" Яни Янев. Отговорът на Върбанов – “Хора с болни амбиции искат главата ми. Не виждам нищо незаконно в отпуснатия от фонд "Земеделие" кредит на моя баща.”

Валентин Василев

Ексминистър на търговията и туризма. Според различни източници налице са данни за:  отнети имоти от РКС-Пловдив през декември 1999 г., дадени от Василев на стопански център "Тракия", част от чийто капитал е обявен за продажба, подкрепа на лични интереси чрез незаконна продажба на хотел "Рила" на РМД – "Риел 99" за 360 000 долара, при това, половината в компенсаторни записи. Според решение на ВАС от 1992 г. 48.87% от "Рила" са собственост на еврейската организация "Шалом", а 51.13% – на столичната община. (Информацията е подадена от председателят на "Шалом" – Емил Кало.) Участва и в манипулиране приватизацията на част от Златни пясъци  – хотелите "Родина", "Морско око", "Метропол", "Сирена", "Иглика" и "Златна котва" (най-добрите в комплекса, с цялата инфраструктура около тях, на първа линия до морето, ремонтирани преди 2-3 години, готови за експлоатация още от деня на приватизирането, без нужда от инвестиции, със сключени сделки с туроператори). Процедура по приватизация подписва един ден преди да бъде отстранен от Иван Костов като министър на туризма. Изпълнителен директор на структурата, която продава хотелите – държавната фирма "Златни пясъци" АД, е Николай Недков, назначен с протекцията на В. Василев и Добрин Митев. (Успоредно с това Недков е и съдружник в РМД-то, възнамеряващо да купи хотелите). За него се знае, че е варнески юрист, член на Демократическата партия, юридически съветник на собственика на кафенетата “Давидов” и смятан за "директор в сянка на Златни пясъци,  Любомир Георгиев – Ролбата. Спецслужбите твърдят по това време, че има данни, че е извършил неоторизиран превод на 15 милиона марки от приватизационните сметки на "Златни пясъци" АД в неизвестна посока.

 

Стойчо Кацаров

Зам -здравен министър .През октомври 2000 г. провежда търг за доставчици на инсулин. Спечелила го датската “Ново Hopдиск", която от 30 г. е на нашия пазар и получава поръчка за 75 хил. флакона. Кацаров обаче заръчал още 30 хил. на друга фирма, чийто инсулин се изписвал по-рядко. Той залежал в аптеките, след като датският се изчерпал. Заради дефицита д-р Кацаров поръчал на Ново Нордиск" още 63 хил. флакона. Били доставени веднага, но ведомството нямало пари да плати. Тодор и Венко Кацарови (баща и брат на зам.-здравния министър Стойчо Кацаров) обвинени и предадени на прокуратурата от СДС-депутата Панчо Панайотов за: – извършени измами на потребители чрез ЕТ Венко Кацаров за доставка на Интернет връзка. Големи държавни предприятия Булгартабак, ТЕЦ, Хидростой", Фарма-ция", подписват договор с фирмата за доставка на Интернет-връзка. Доставчикът ЕТ “Венко Кацаров” се задължава да сключи договор с БТК за осигуряване на бърза Интернет-връзка. Такъв договор наистина е подписан, но след 1-2 месеца е прекратен. Предприятията обаче продължават да плащат на фирмата на Кацаров, въпреки че не могат да ползват услугата (намиращото се пред фалит предприятие Булгартабак – 20 000 DM на месец). Според Панайотов от Интернет-аферата братът на зам. ми-нистъра е спечелил над 100 хил. лв. За случая е възложено извършване на проверка от районната прокуратура в Дупница. През пролетта на 2000 г. тогавашния здравен министър Семерджиев е информиран за приватизацията на обект (аптека, 500 кв.м.) в центъра на Дупница. Конкурсът е спечелен от софийската “Финтрейд" ООД, която се управлява от подставено лице, приятел на кума на зам.-здравния министър Стойчо Кацаров – Крум Бонев. Отговорът на министъра е, че поради пропуски, предложенията на кандидатите за аптеката, комисията в МЗ не е могла да направи класация. Комисията е поискала от участниците в конкурса да подобрят финансовите параметри. Според депутата от СДС Панчо Пананайотов това е закононарушение, тъй като новите предложения не трябва да водят до изменение на основните параметри в т. ч. и финансови. Сделката е анулирана след парламентарен натиск.

 

Стефан Личев,

Депутат от ОДС – през януари 1997 г. той и неговата 75-годишната тогава майка купува хотелския комплекс край село Веселиново. Продавач е местна производителна кооперация към ОКС Ямбол. По тогавашния курс на долара, който е около 3000 лева, старицата заплаща по-малко от 7000 долара за целия комплекс. Според бюра за недвижими имоти в града това е цената на една гарсониера. Комплексът разполага с над 30 стаи, ресторант, бар, рибарник, хлораторно и всичко това на площ от 17 дка. По груби сметки хотелският комплекс край Веселиново струва не по-малко от 100 000 долара.  Прокуратурата не се е заинтересувала за покупко-продажбата.

Румен Христов

Бивш аграрен министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски. През 1998 г. Сметната палата констатира преразход, разточителство и институционална принуда в при обзавеждането на Гербовата зала на Президентството. По своя инициатива е поискал 50 милиона щатски долара за канцелариите на Петър Стоянов. Признава, че пращал подобни императивни искания и до други печеливши предприятия. С подписа му на министър в служебния кабинет на Софиянски, без търг са разпродадени 35 бази на “Зърнени храни". Повечето силози придобива приятелят му Филчо Колев, а впоследствие и самият той придобива дялово участие в приватизираните складове. Покрай приватизацията в земеделието се сдобил и със скромен, но съществен дял от свинекомплекса “Пигимпекс" в с. Козлодуйци. Според доклад на РДВР-Хасково, с нотариален акт № 199, том III, дело 1020 от 1997 г., издаден от Нотариална служба при Районен съд Димитровград на 03.06.1997 г. е узаконена собствеността върху “Стерконс”-ЕООД-Димитровград в ликвидация, придобита от ЕТ “Карад-50 Христина Михова Петрова”. Същата кандидатства за закупуване и на общинска фирма Сандра за производство на домати и краставици. ЕТ “Карад-50” е придобила собствеността върху държавното имущество чрез споразумение от 06.05.19997 г. с Министерството на земеделието и хранителната промишленост, на чиято база е съставен договор от 10.05.1997 г. Цитираното по-горе споразумение е подписано от министъра на МЗХП Румен Христов и собственичката на частната фирма, която е придобила собствеността върху ДМА чрез договор за ЦЕСИИ от 19.03.1997 г. между банка Хеброс АД гр. Пловдив и фирма “Карад-50”, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, с която банката прехвърля на цесионера вземанията си срещу държавното предприятие. По този начин Петрова придобива правото на собственост върху ДМА на “Старкомс-ЕООД Дмитровград, съгласно чл. 26 Б, ал. 2 от Търговския закон.

Иван Димов,

Депутат от СДС.  Името му се свързва със скандално превземане на дружество от масовата приватизация "Мел инвест", голям приватизационен фонд, събрал инвестиционните бонове на над 100 хиляди акционери в региона и придобил пакети акции в десетки предприятия. След преговори на две паралелни групи, които се борят за контрол над фонда в края на краищата, съдът регистрира абсолютно противозаконно решение, което Върховният касационен съд отменя три месеца по-късно (справка – фирмено дело № 20/98 на 5-о Гражданско отделение на ВКС). Иван Димов отказва да си спомни такова нещо. Разследван от парламентарната комисия “Антимафия” във връзка с превземането на "Декотекс" от българската фирма “АКБ” с помощта на сливенския съд. Според източници от сливенския завод, могат да се издирят свидетели, които да докажат пряката му ангажираност със случая (споменава се името и на сливенската синя депутатка – Ева Жекова). Предполага се, че депутатите са обсъждали материали, предадени на правителството от американското посолство и съдържащи документи по дела на сливенския окръжен съд, председател на който, макар и с временно замразен пост, е Димов. Трима американски конгресмени и един сенатор са поискали лично от посланик Ейвис Боулън да бъде разследван случаят "Декотекс", в който беше направен опит за изхвърляне на американския собственик на "Декотекс", не без услугите на местните магистрати. В папката, която е била предадена лично на премиера Костов, се съдържат всички документи по делото, с което американският бизнесмен Реми Евар (мажоритарен собственик на "Декотекс", ползващ със славата на надежден инвеститор, вложил за покупката и обновяването на сливенското предприятие за килими и подови настилки близо 10 милиона долара) обжалва решенията на Сливенския съд. Красимир Каменов, депутат от СДС с помощта на земеделския министър Венцислав Върбанов, успява да закупи за собствената си фирма "Гергьовче", която официално се представлява от съпругата му Давидка Йорданова Каменова и от Здравко Тодоров Златев, аптека и сутерен с разгъната застроена площ от 748 кв.м.; склад от 146 кв.м. и над 3 декара прилежащ терен във Враца за сумата 82 200,5 лева с ДДС. В получения нотариален акт е записано, че пазарната оценка на имота, оценена от лицензиран оценител е 70 200 лв. без ДДС, а данъчната оценка е 146 656,6 лева. (абсолютен парадокс – данъчната оценка да е над 2 пъти по-висока от пазарната оценка на лицензирания оценител). Размерът на данъчната оценка говори за това, че реалната пазарна цена на имота е поне 300 хиляди лева. В опис на община Враца, упоменатата цената на този имот е 362 249 лева! Малко по-късно, през пролетта на 1999 г., зам.-областният управител на Враца, зад гърба на тогавашния областен управител, но от негово име, деактува имота от държавен в полза на "Гергьовче". Краен резултат – Данаил Иванов е назначен за областен управител. Балдъзата на Красимир Каменов Ирина Иванова е главен юрист в Областната управа и едновременно с това (в нарушение на закона) – шеф на отдел "Държавна собственост", пак там, което й позволява целия процес с продажбата на-държавни имоти с компенсаторни записи да се контролира от д-р Красимир Каменов. Братовчедът на д-р Красимир Каменов – Тихомир Поповски е собственик на фирмата Сталита – Валентина" (бившето ДСО "Валентина"/.

Добрин Митев

Бивш областен управител и бивш лидер на СДС-Варна.  Незаконно придобил доплома за висше образование. Предложен от СДС за член на Надзорния съвет по приватизацията. Според коментари в пресата, лично премиерът е внесъл в НИС на СДС предложението Добрин Митев да влезе в надзора на АП, подкрепен от Екатерина Михайлова и председателят на икономическата комисия Никола Николов. Кандидатурата му е оттеглена след скандал в Народното събрание във връзка с представени от депутата Петър Димитров документи, свързани с продажбата на обекти във Варна с подписа на Митев в качеството му на областен управител. Уличен, че е похарчил 20 хиляди долара за сватбата си в САЩ, които е взел от Агрополихим"; че е в основата на смяната на ръководството на варненската корабостроителница, с което е целял умишленото й фалиране; че е участвал в източването на Параходство БМФ", а парите са били използвани в кметската предизборна кампания; че има участие в бордовете на веригата магазини Валентина" и домостроителния комбинат Варна", както и че е собственик на кафенето Давидоф" и фирма Лъки". Реализирал продажбата на общински имоти, както следва: – двуетажна вила с мансарда в Морската градина с разгърната площ от 110 кв. м. Цената е 46 610 лева. Купувачът плаща с компенсаторки 26 600 лв. от тях. – имот от 1120,317 кв. метра държавна собственост в местността ‘Чайка" №107 с двуетажна вила със застроена площ 97,50 кв. мет-ра, едноетажна полумасивна пристройка със застроена площ 86 кв. метра, барака от 72 кв. метра, полумасивна прист-ройка от 36 кв. метра. Парцелът граничи с магистралата за Златни пясъци. Купувачът плаща с компенсаторни записи 67 315,88 лева. Само разноските по сделката като държавни такси и режийни са броени кеш. – три парцела в Бяла общо за 11 223 лева. Брат му Пламен Митев е собственик и на ресторант "Кошарата" на Златни пясъци. Ввписан е като съдружник в "Геопонт Инвест" ООД. Участва и в "Делта електроник" ООД, което придобива без търг или конкурс обособена част от имуществото на "Телевизионни и радиосервизи" ЕАД. Добрин Митев е осъден, но преди това своевременно напуска страната, докато прокуратурата си затваря очите и сега е с цялото си семейство в Нова Зеландия.

 

Пламен Иванов

Областен управител на Кърджали има искане от създателите на СДС в града да се провери дали последната приватизирана фирма в града "Хидрострой" е негова и на приятеля му кредитния милионер Янчо Костадинов. Иванов лобирал "Хидрострой" да стане основен подизпълнител на каскада "Горна Арда", за да може РМД-то да плаща вноските.  

Д-р Христо Таракчиев

Депутат от СДС.  По данни на търговския директор на фирма "Дивна 1" ООД Васил Драганов синият депутат от Шумен е искал 10 хиляди долара за приватизационна услуга. Създаденият от фирмата Първи частен завод за сладолед в продължение на години прави опити да приватизира от тогавашната "Търговия на едро" наетата триетажна сграда и по чл.35 от ЗППДОП като дългогодишен наемател наемател. За периода 1995 – 1999 г. се изпратени 6 молби в Министерството на търговията и туризма с пълната документация по искането, на които е отговорено, че документите са изгубени. Седмата поред документация е предадена на д-р Таракчиев през 1998 г. в частната му АГ клиника в Шумен. За това, че ще им осигури съдействие по приватизацията, той поискал сумата 10 хиляди долара. Васил Драганов отказва и въпросната сграда е приватизирана от други (Новите собственици купуват 70% от дяловете на "ТЕД" ЕООД – Шумен. Сред собствениците е директорът на банка "България" Господин Стоянов, а неговият племенник Иво Караянев става управител. По непотвърдени данни същите са станали собственици и на "Търговия на едро" Казанлък, и на "Аптечно" Шумен). С молба от 27 юли 1999 г. е уведомена Главна прокуратура, която отговаря, че "липсва процесуална възможност за намеса на прокуратурата по реда на гражданско-съдебния надзор". Не са взети под внимание заявленията на жалбоподателите за поисканата комисионна от Таракчиев. В приватизацията на аптеките в Шумен д-р Таракчиев участва чрез дъщеря си, която е член на РМД.

 

Д-р Румен Рашев

Кмет на гр. Велико Търново. Още на 41-ия ден от кметуването си е нанесъл щети на общината за близо 120 000 лева, с които безпроблемно могат да се изплатят социалните помощи на общината за 4 месеца. В две свои предложения до Общинския съвет защитава две различни стойности на общинският дял от имота на Христо Ботев – отначало потвърждава пазарната стойност – 677 230 лв., а девет дни по-късно защитава вещната стойност за 886 кв.м. от 564 266 лева – по 636,87 лв./ кв. м. Имотът (част) е продаден на Районната здравно-осигурителна каса (РЗОК). Предложението за втората занижена стойност е направено от сина на директорката на РЗОК Елена Казанджиева – Петко Казанджиев, който е председател на постоянната комисия по икономическо развитие на общината Неправилно са изчислени и режийните разноски – вместо 5 642 лв. – 523,80 лв. Обосновката за по-ниската вещна стойност е, че това е "възможната цена; която може да заплати НЗОК за съсобствеността на общината. В същото време НЗОК закупува от частните собственици техния дял от сградата на ул. "Хр. Ботев" в размер на 1 235 кв. м. за сумата 950 000 лева, или по 769,23 лв. на кв. м. , т.е. в повече 132,36 лв./кв. м. Договорът за покупко-продажбата на общинския дял от страна на НЗОК е подписан от Георги Николов Николов, пълномощник на тогавашния директор д-р Илко Семерджиев, който вече е член на Съвета на директорите на преобразуваната в търговско дружество ОРБ "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново. Още като областен управител д-р Румен Рашев заменя 3 700 кв. м. държавна земя за два апартамента и два компютъра. По късно на този терен "Илстрой ЕООД" с управител Илия Илиев, имащ "топла връзка" с кмета построява вместо разрешената му 4-етажна – 5 етажна кооперация.

Милко Чолаков

Баща на синия депутат Веселин Чолаков, управител на държавната "Темпо Ес" в Рудозем, както и след нейното приватизиране. Новият собственик – кипърският фабрикант Кристофър Виоларис, завежда съдебен иск срещу него за нанесени финансови вреди за 145 хил. германски марки. Милко Чолаков давал стока от предприятието, без тя да е платена и е раздавал машини на конкуренти, преди купуването й от кипъреца.  

Иван Ангелов

Активист от СДС-Стара Загора, началник на общинската служба “Социално подпомагане" с образувано следствено дело за извършени престъпления по служба и облагодетелстване в качеството му на изпълнителен директор на тогава държавното “Интертед" АД (собственик на най-голямата търговска складова база в областта).

Жанина Калинкова

Общински лидер на СДС в Добрич, назначена от Иван Костов за и.д. областен управител, подала оставка във връзка с уличаващи данни за злоупотреби с партийни пари по време на предизборната й кампания за кмет на Добрич – 8000-12 000 марки, събрани на коктейл с премиера Костов през септември.  

Христо Димитров

Депутат от СДС.  Участва в приватизацията на най-голямата мелница в Силистренско "Първи май" АД чрез тъста си Петър Топалов – учредител на приватизационното дружество " Корина" АД. Налице са данни, че чрез подставени лица Димитров и Асен Агов (избран за депутат от Силистра) помогнали в приватизацията на силистренския ГУМ. Димитров имал пръст и в приватизацията на маслобойната "Дунав ’57”.

Данните в публикацията са събрани от интернет-пространството и от достоверни източници.

Afera.bg

Коментари 0 за
“Далаверите на стария бардак”

  1. Стефан Личев,
    Депутат от ОДС -купува хотелския комплекс на цената на една гарсониера,а в този период 1996 г една сладкарница в гр.Ямбол струваше 100 000 долара.А защо не пишете как Личев заграби х-л Балатон в Сл.бряг,как заграби имотите и язовирите на Водно стопанство гр.Ямбол,как прилапа с хайката си имотите на Сортови семена гр.Ямбол.В Ямбол за него се говори като за най-големия крадец в годините на прехода!

  2. Десет години се точат делата на Венцислав Върбанов, с братовчедите си Улян Удренов, Тони Милев Тонев и брат си Любомир Върбанов, заграбиха имотите на МИНИСТЕРСТВОТО за 100милиона лева. Затова няма пари за ПЕНСИИ. Ако се накажат КРАДЦИТЕ, ще има пари за пенсионерите. Но ще пострадат МИЛИОНЕРИТЕ.

  3. печалба от заменка 23.02.2010 Служителят на Поземлената комисия в Бургас Венета Чолакова се облажва със 7 дка в Крайморие благодарение на министър Венцислав Върбанов

    На снимката: Двама бивши държавни служители от Бургас са придобили парцели, част от тази „златна“ днес местност в Крайморие още по времето на СДС чрез замяна на неатрактивни земи в Руенско и Русокастро

    Уважаван служител на Поземлената комисия в Бургас също се е облажил от поредна заменка в държавата през 2000 година. Главният герой в този обичаен за днешните времена казус е Венета Чолакова. 7 декара от Държавен поземлен фонд в Крайморие са преминали в ръцете й след подписа на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов. Договорът е парафиран на 23 ноември 2000 г. През тази година златният имот е оценен едва за 6 475 лева. В замяна на апетитната нива в близост до морето Чолакова е отстъпила 11. 685 дка в землището на Руен на стойност от 6532 лева. Според договора земята в Крайморие е оценена едва за 0.825 стотинки за квадратен метър. Златният парцел обаче държавният служител е продал пет години по-късно на известния софийски адвокат Тодор Батков чрез фирмата му БКВ Инвестмънт за 475 178 лева. Сделката се случва на 17 октомври 2005 г. По прости сметки земята вече струва 68.45 лева на квадрат. Така Венета Чолакова е успяла да продаде парцела 83 пъти по-скъпо. Могла, направила го е.
    Но да се върнем на въпросната заменка през 2000 година. В договора с министър Венцислав Върбанов, дали по чиста случайност, не е вписано, че земята се намира в местността Кафка. Не се посочва и задължителният „Единен класификатор на населените места“ /ЕКНМ/ на парцела.
    Приложената скица към документа за замяна с номер 00324 е издадена от фирма „Компанита“ и по-късно заверена от Поземлената комисия. В очертани черни контури е записано парцел № 155, който е пасище мера трета категория, а не 135, както е в договора с МЗГ. В скицата са посочени и границите на нивата от 7 дка. Те са пасище мера с № 158, стопанския двор с № 0010117 и полски път. Въпросното пасище мера граничи с имота на известния бургаски адвокат Георги Панеков от 40 дка, който по-късно е продаден на Тодор Батков.
    Парцелът с № 135, който е обект на договора Чолакова – Върбанов, вече е бил преотстъпен на Ангел Стайков Ангелов месеци по-рано. Ангелов е друга важна фигура в Бургас в онези времена , когато ни управлява СДС. Ангелов е в Поземлената комисия, а по-късно в Областната земеделска служба.
    Пак през 2000 година Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа прави замяна с имот на държавния тогава служител в землището на с. Русокастро и му дава 14 500 квадрата земеделска земя в Крайморие. Договорът е отново сключен с министър Венцислав Върбанов, представляван от Тончо Христов, който е бил по това време шеф на Областна дирекция „Земеделие и гори“ .
    Най-интересният момент в случая на заменката на Чолакова, както и много други в този апетитен за десетки инвеститори район е, че трима шведи предявяват претенции към наследствените си 300 декара в Крайморие, местността Кафка, където попада и нейният парцел. Това са Ан Мари Елизабет Шарлот-Николаева, Стен Петер Густав- Николаев и Рада Магдалена Йонсон. Те са наследници на д-р Николаев, който пък е придобил земите като зет на прочутия български фолклорист Найден Геров.
    Поземлената комисия в Бургас ги прекарва през всички кръгове на ада – първо им признава само 200 дка, осем месеца по-късно отменя решението си, през 2000 година им предлага компенсаторни записи и не зачита решение на Районния съд в Бургас да върне земите им в реални граници. Съдът стъпва на неоспорими доказателства – намерена е скица на инж. Тороманов от 1937 година, има и съвременна оценка от трима експерти. Месеци преди решението на съда да влезе в сила обаче, шведите са подлъгани от Поземлената комисия, че нямат шанс да върнат наследствените си имоти и трябва да се задоволят с „крупната” сума от 39 000 лева. Това протакане не е случайно. Още докато трае сагата, части от имота са придобити на безценица, а по-късно продадени от новите собственици на адвокат Тодор Батков за милиони. Земята се комасира към останалите парцели на софийския адвокат, нужни за проекта „Форос”, рекламиран като „Град на 21 век”.
    Според адвоката на шведите Атанас Чорбаджиев в онези времена именно Венета Чолакова е участвала активно при замените на въпросните 300 декара от Кафка. Това ясно се вижда в редица решения на Поземлената комисия след 2000 година.

    Автор: Женя АТАНАСОВА
    Прочетена: 396 Коментар на: Хахо 09.03.2010г. 00:07:29 няма ли давност за тези работи- почти от миналия век са… Добави своето мнение в коментарите:

    Име: E-mail: Коментар: Въведи кода :
    Преместиха Венецианския карнавал в Бургас
    200 евро струва ръчно изработена маска от папие-маше Щерката на Трифонови от Big Brother family ги надмина по амбиции
    Художник посреща 24 май с изложба
    С „Абстрактни цветни полета“ Стойко Сакалиев показва своето развитие Агросубсидията пада с 1% на ден до 9 юни
    От тази година право на европейските пари имат и тютюнопроизводителите Полицай на месеца разбил банди за кражба на метали
    Младши разузнавач в група „Противодействие на престъпността“ в РУ „Полиция“ – Карнобат Марин Радев стана Полицай на месеца Пролетни проблеми налазиха братя Диневи
    Вселенският патриарх Вартоломей кацна в Бургас с чесната на бизнесмените от Свети Влас

  4. 1. Кой разграби българските МЕЛНИЦИ – Венци Върбанов,ето
    как стана разпределението между приятелите и роднините на министъра водещ листата на СДС в ПЛЕВЕН.
    Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.
    Мелница “Плевен”
    Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. Оценката е направена от фирма „Агробизнесинформ“, в която председател на борда на директорите е първия братовчед на министъра Тони Милев Тонев. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия. Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.
    Софийската мелница
    Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
    Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори “Беларус” . Сделката е прекарана през офшорната фирма “Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница “Плевен” с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип “Тойота” с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма “Крапс” ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират.
    Мелница “Напредък” АД- Червен бряг.
    Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му “Кондор и сие-мелници” става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата:
    Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ – Плевен
    Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг)
    Надежда СИМЕОНОВА
    Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ – Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди.
    “BG Север” пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества.
    Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 – “Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева”). За това престъпление е наказан с “лишаване от свобода” за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв.
    В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в “BG Север” информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ “Кондор – Данчо Кънев” е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно – през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната “Кондор и сие” ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ – на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното – вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. “Булкозметик” ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на “Жи енд кей” АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. “Кондор и сие – мелници – Червен бряг” е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на “Конкорд – БГ” ЕООД.
    На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА “Главна инспекция по труда” за длъжността директор на ОИТ – Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС (”Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик”), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия “за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент”.
    Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми
    От Дарина Шолева, Плевен
    Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара
    Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник “ВГ Север”. Справка в “Апис регистър плюс” потвърди информацията, а Кънев също не я отрече.
    Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ “Кондор-Данчо Кънев”, която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира “Кондор и сие” ЕООД, която приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг.
    Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на “Кондор-БГ”, и на “Кондор 43 ЕАД.
    Освен това държавният служител участва с 50 на сто в “Булкозметик” ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти “Джи енд кей” АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания “Кондор и сие-мелници – Червен бряг”, създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и “Дани М”.
    “Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона”, коментира за “Дневник” Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата – “Джи енд кей”, е регистрирано с една цел – да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. “Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми.
    Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове”, каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече.
    Председателят на Главната инспекция по труда Тотю Младенов каза, че е запознат със случая и в момента тече вътрешна проверка. Той отказа повече коментари, докато не приключи проверката.
    Трудовите инспектори контролират условията във фирмите, договорите, могат да глобяват и дори да затварят заводи за тежки нарушения на законодателството.
    Когато има политически чадър над високопоставен чиновник, всички служби работят за него и той е неуловим. А когато има и някоя роднинска връзка, престъпленията стават бетонирани и никой не може да ги разкрие. Така е и с този директор на ОИТ- Плевен. Той е сложен на този пост, да краде и събира пари за избори и за себе си. От друго не се интересува. Личните интереси над всичко. Времето и обществените процеси, които се развиват съдействат интересите на престъпниците, да се защитават от полиция, прокурори и съдии.
    Днес всичко се продава служби, влияние, ходатайство, предприятия, заводи, полиция, прокурори, съдии. Но трудно се намират доказателства за извършените престъпни деяния, защото всичко се върши на четири очи, с поставени лица, със силни адвокати, хора които майсторски замазват престъпленията. Няма осъдени и наказани хора по-високите етажи на служебната иерархия на властта.
    Мелница “Нова Загора”
    Тази мелница се намираше в голям зърно производителен район. Мелницата притежаваше силози и плоски складове за съхранение на 60 000 тона зърно и
    съвременно оборудване за производството на висококачествени брашна. Близостта на мелницата до бургаското пристанище, повишаваше стойността на обекта и го правеше много атрактивен за наши и чуждестранни търговци на зърно.
    Как се извърши приватизацията на мелница “Нова Загора”
    . Ивайло Дражев Атанасов, 34-годишен бургазлия, купува на 30 декември 1997 г. 50% от мелницата в Нова Загора чрез фирмата си “Интрейд”. Дражев става председател на съвета на директорите на предприятието “Българско зърно”. Как точно Министерството на земеделието го избира за купувач, какъв е бил търгът и колко е платил бургазлията за удоволствието да стане мажоритарен собственик на мелницата, не е ясно./служителите говореха, че е доставил две чувалчета банкноти в министерството/ Справката, която се предоставя от дирекция “Приватизация” на ведомството на Венцислав Върбанов, не дава подобни сведения. Самият министър казва, че всичко е в съда и прокуратурата, и не желае повече да обсъжда сделката. В справката обаче е отбелязано, че с анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централната кооперативна банка в размер на 2 214 356 483 лева до 31 ноември 1998 г. Държавният фонд за реконструкция и развитие, който гарантира заема, го изплаща на банката и “Българско зърно” вече дължи парите на държавата. Председателят на съвета на директорите Дражев обаче не си плаща задълженията. Няма пари/ те са дадени за подкупи/. Към края на миналата година той дължи освен главницата още 309 814 496 лв. просрочени лихви, твърди Министерство на финансите. Оказва се обаче, че бургазлията не е толкова зле с парите. Морето и неговите трудови хора. Той намира възможност за добра сделка в собствения си град. На 9 декември 1998 г. община Бургас продава 80% от предприятието “Фина механика” на Дражев. Най-голямата хапка от предприятието е основната административна сграда в центъра на морския град. 8 етажа, 3 225 кв. м. разгърната застроена площ на бул. “Стефан Стамболов” 126. Според приватизационния договор цената на сделката е 1 010 000 000 лева. По банковия курс през декември 1998 г. това прави 594 118 щатски долара. Председателят на общинския съвет в Бургас и лидер на сините в града Васил Илиев (а също и неуспял кандидат-кмет на СДС) непрекъснато повтаря, че Ивайло Дражев Атанасов и кметът Йоан Костадинов са близки приятели и има доста съмнителни неща в продажбата на “Фина механика”. Ако Дражев и Костадинов са близки, това най-вероятно е по линия на разпуснатото вече червено “генералско” движение. Неотдавна бургаската телевизия “СКАТ” показа материал от създаването на движението през октомври 1998 г., където един до друг седят кметът и съдружникът на Дражев в неговите фирми Георги Киров. Друг известен “генерал” Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието, е адвокат на бургазлията. Опозицията на кмета твърди, че той е продал на много ниска цена предприятието, че е мътен изборът на купувач на “Фина механика” и че много рядко общините продават на изплащане, какъвто е случаят. Недялко Динев, местният лидер на “Гергьовден”, обяви, че организацията вече мисли за оставката на кмета. Общинският съветник Христо Порточанов заяви, че ще иска ревизия на общинските фирми. Според самия Костадинов обаче всичко е чисто. Общинският съвет е този, който взима решения за приватизация и именно той е включил през 1997 г. “Фина механика” сред обектите за продажба. Пак местният парламент е определил и способа – преговори с потенциални купувачи. Общинският съвет е приел оценката на предприятието. “Надзорният съвет на общинската агенция по приватизация с решение N 33/03.12.98 г. е обявил за купувач “Фина механика” АД-Бургас (едноименна фирма на Дражев – б.р.), предложило най-добра оферта, с което дружество се продава,” аз бях длъжен да сключа договор”, казва кметът. Той твърди, че подписаните от Дражев документи съдържат клаузи, обезпечаващи изпълнението на договора и гарантиращи интересите на общината. “Визираната в договора цена е изплатена изцяло. Категоричен съм, че…щета на общината не е нанесена”, казва още Костадинов. Как обаче е изплатена? В договора пише, че в деня на подписването Дражев плаща 303 000 000 лева – 30% от цената. След 9 месеца плаща 20%, а след 12 месеца – 50%. Купувачът внася първата вноска. За да изплати задълженията си към общината, на 28 декември 1999 г. Дражев продава административната сграда на “Фина механика” на Националния осигурителен институт (НОИ). Тогава той получава първата сума от 700 000 лева (стари 700 000 000) и я дава на общината. Обгрижване на старите хора сградата, в която доскоро се е помещавало Районното управление на НОИ в Бургас, е прекалено малка и съвършено неподходяща за целите му, твърди шефът на дирекция “Администрация и имоти” в института Георги Станчев. Той надълго и нашироко обяснява за двата асансьора, пред които ставало стълпотворение от пенсионери, самоделно направените бюра на служителите и огромния архив, който заемал цял етаж от бившия Окръжен съвет в Бургас. “Три години водехме разговори с общината и търсехме подходяща сграда, но оттам ни казваха, че не разполагат с такава”, оплаква се Станчев. Преди няколко месеца обаче Дражев предложил сградата на “Фина механика”, управителният и надзорният съвет на НОИ я харесали и сключили договор за сумата 2 231 250 долара или 3,7 пъти повече, отколкото “Интрейд” е платил на общината за 80 % от всички имоти на “Фина механика”. Както и да се смята, НОИ можеше да спести за пенсии в Бургас 1 637 132 долара, ако беше купил сградата директно от общината. Директорът Станчев твърди, че не знае какво съдържат документите, с които Дражев е станал собственик. В договора между Дражев и общината обаче пише: “Купувачът учредява залог на дяловете си в полза на продавача пропорционално на незаплатената част от цената по този договор” и “Купувачът учредява в полза на продавача и ипотека върху имотите”. Тези ограничения обаче не нарушават съня на шефовете на НОИ. Вариантите са два. Или общината по необясними причини е свалила залозите и ипотеката, за да бъде продаден имотът. Или НОИ е купил имот, който е хем заложен, хем ипотекиран. Какво щеше да прави общината, ако Дражев беше взел 700 000 марки от НОИ и беше изчезнал, без да ги върне? А какво щеше да прави институтът, ако общината си беше поискала той да й плати ипотеката? Когато е купил “Фина механика”, Дражев се е задължил в срок от 3 г. да не извършва или да не допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството. На всичко отгоре той е подписал, че за своя сметка ще направи инвестиции в дружеството поне за 1 250 000 000 лв. в срок от 5 г., за които ще се отчита на общината, няма да съкращава персонала, ще му осигури труд и заплати. Измаменото камилче е държавата Връзката между Националният осигурителен институт и мелницата в Нова Загора е сложна. Когато Дражев става собственик на “Българско зърно” АД, той сключва договор за съхранение на 3000 тона пшеница на ГУ “Държавен резерв и военновременни запаси”. Освен това Дражев купува към 15 000 тона зърно от “Зърнени храни” ЕАД за над 1,5 млрд. лева. Само че забравя да плати, твърдят от държавната фирма. Същевременно Бургаският общински хлебозавод става основен клиент на мелницата. Съхраняваното и купено, но неплатено зърно Дражев праща в родния си град. Хлябът, произведен в този завод е доста по-скъп от замесвания в другите сродни предприятия в крайморския град. На 2 август 1999 г. министърът на земеделието Венцислав Върбанов издава заповед N 42 – 524, с която едностранно прекратява договора за продажба на 50% от капитала на мелницата в Нова Загора поради неизпълнение на договора. Същия ден е сключена нотариална сделка, с която Дражев си продава зърнобазата на една от другите свои фирми “Фина механика”. Като председател на борда той е представил в нотариата протокол от заседание на съвета на директорите, който според министър Върбанов е с невярно съдържание. Дражев продава терен от близо 45 дка с всички постройки върху него: 3 производствени склада за зърно, навеси за стока и машини, административна сграда, трафопост, кантар, бункер, ремонтна работилница за 393 425 лева. Т.е. Дражев би трябвало да ги извади от единия си джоб и да ги вкара в другия. Месеци по-късно обаче държавното ръководство на национализираната мелница твърди, че и тази нищожна сума липсва в касата. Липсвала още пшеницата от Държавния резерв. Не става ясно защо Върбанов прекратява сделката чак през август, след като още през януари 1999 г. държавната фирма “Зърнени храни” обявява пред органите, че Дражев не си плаща задълженията. Всъщност, когато земеделското ведомство се сеща, че се е замесило в голяма далавера и е време да излезе от нея, то вече е помогнало с пасивността си от мелницата да се изнесе всичко, което има някаква стойност. Оттогава насам земеделският министър пише писма до главния прокурор Никола Филчев да се намеси в случая, като обявява, че Дражев е нанесъл вреди на държавата в размер на 4,1 млн. деноминирани лева, но белята вече е направена. Венцеслав Върбанов обаче не е първенец в съревнованието “Кой ще помогне на Дражев да източи държавата”. Муравей Радев, който е правоприемник на Държавния фонд за реконструкция и развитие чак в края на септември 1999 г. се сеща, че трябва по съдебен път да предяви искания към “Българско зърно” за неиздължените главница и лихви от договора с ЦКБ. Към 31 август 1999 г. това са 1 475 163 456 лева. Страшно много пари. Радев пише молба до съда да наложи възбрана върху всички недвижими имоти, движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Въпреки това през ноември Дражев успява да продаде целия транспортен парк на дружеството отново на собствените си фирми “Интрейд груп” и “Фина механика” за 10 996 лева. Пари от тези сделки в касата също липсват, установява проверката на държавното ръководство на фирмата. Тъй като съдебната ни власт е известна със своята експедитивност, възбрана върху сградата на “Фина механика” в Бургас е вписана чак на 22 декември 1999 г. след изричното искане на ликвидатора на мелницата. 6 дни по-късно Дражев продава тази сграда на НОИ. Значи сделката вероятно е невалидна. На януари 2000 г. ликвидаторът Владимир Йорданов праща писмо до изпълнителния директор на НОИ Николай Николов, Муравей Радев, Иван Нейков и Венцеслав Върбанов, в което разказва случая. “Моля за вашето съдействие за спиране и анулиране на тази сделка с оглед защитаване на държавните интереси”, пише ликвидаторът. Въпреки това НОИ продължава да плаща вноски за купуване на сградата. До 1 март институтът (държавата) е платил на Дражев 3 462 000 лева. Чак преди около месец Нейков праща писмо до НОИ да спре разплащането, защото сделката е оспорима, казва директорът на “Администрация и имоти” в НОИ Георги Станчев. Не е ясно срещу какво държавата е помогнала на Дражев да я измами. Сега освен писмата до главна прокуратура, които вече месеци залежават, се готви и разглеждане на случая в парламентарната комисия “Антимафия”. Но каквото и да последва от това, едва ли ще потекат обратно пари от джоба на Дражев към държавната хазна. Същевременно пенсионерите в Бургас, както в цялата страна взимат минимална пенсия от 46 лева. Дражев обаче е помислил и за тях. Той отдавна е регистрирал Доброволен пенсионен фонд “Нова България”. Заповядайте на далаверата! каре Дражев безспорно е активен човек. От 1993 г. до сега той е регистрирал фирмите: “Интрейд”, “Интрейд – Турист – Сървисис”, “Интрейд груп”, “Интрейд газ”, “Интрейд Инвест”, “Интрейд Спорт”, “Българско зърно”, “Българско вино”, “Българска риболовна компания”, Доброволен пенсионен фонд “Нова България”, “Фина механика”, “Търговска къща”. 13 фирми. Те се занимават практически с всичко – туристически услуги, хотелиерство, ресторантьорство, търговия, производство, рекламна, комисионна, спедиционна, лизингова, складова, импресарска, информационна, програмна дейност, производство на филми, видео и звуко записи, покупки, строеж и обзавеждане на имоти с цел продажба, покупки на ценни книжа, сделки с интелектуална собственост, издателска и печатарска дейност, семейни тържества, разработване и продажба на пенсионни схемиза допълнително осигуряване, добив и търговия с енергийни ресурси. Това обаче не е всичко. Дражев е и политически активен. През 1994 г. той Софийски градски съд вписва в регистрите си “Партия Нова България”, а Ивайло Дражев Атанасов е член на ръководството. В началото на тази година, когато държавата издирва предприемача за стари дългове, Бургаският съд преобразува неговото дружество “Българска риболовна компания” в “Българска корабостроителна компания”. Значи Дражев няма намерение да ходи в затвора, той планува да строи кораби. Дали ни чака втора серия? ИНТЕРВЮ Дражев: Министърът е подведен, съдията краде, а ликвидаторът е подставен – Г-н Дражев, как се получи така, че купихте 80 % от едно предприятие за 600 000 долара, а продадохте една сграда от него за 2 200 000 долара? – Направили сме ремонти, имаме инвестиции за 2,5 милиона лева във “Фина механика”. Имам записано на видеокасета как изглеждаше сградата, когато я купихме. Състоянието беше трагично, сега има нови инсталации, гранитогрес, нови асаньори, кожи – никаква връзка със старата сграда. – В договора, който сте сключили с общината, пише, че се учредява залог на дяловете и ипотека, докато не платите цената. – Сградата е обособена част от “Фина механика”, ние купуваме дялове и те са наша собственост от момента на договора. Върху всички обособени части на предприятието имаше възбрана, докато изплатихме последната вноска. Ние спокойно можехме да освободим залата още с първата вноска. До момента, в който сме продали сградата, сме превели над 65 % от сумата. Последната ни вноска към общината беше около триста и няколко хиляди лева. – Ликвидаторът на мелницата в Нова Загора пише друго. – Ликвидаторът е пряко замесено лице, срещу което имаме сигнал в Главна прокуратура и в най-скоро време ще поискаме задържане под стража. Когато той влезе в мелницата с една нищожна заповед на принципала, са изчезнали над 4000 т. зърно и транспортни средства. Ликвидаторът изпълнява една поръчка на лица, срещу които има заведени искове. Лица, замесени в присвоявания в мелницата в момент, когато аз съм бил мажоритарен акционер. Става дума за длъжностни лица и пълномощници, които в определен момент са били свързани и с мен. – Как сте продали сградата на НОИ, след като е имало възбрана върху нея заради исканията на Министерство на финансите срещу вас? – Ние сме представили удостоверение за актуално състояние в момента на имота и за липса на възбрани с дата 29 декември 1999 г. Защото някои беше споменал, че можем да очакваме такива удари под кръста. – Тогава защо НОИ е спрял плащанията? – НОИ съвсем коректно си заплати част от сумата. Заради шумотевиците по вестниците спря. Но в договора има неустойки. Но както разбрах тия дни, НОИ съвсем коректно ще си плати сумата. – Обещали са ви? – Би трябвало да си изпълнят задълженията. Утре им слагаме табелката на сградата. – Обвиняват ви, че сте сключили договор за съхранение на зърно от Държавния резерв… – Ние заварихме на съхранение около 1000 тона хлебна пшеница. В последствие Държавният резерв си прехвърли по партида от друг съхранител още 2000 тона и до 30 ноември Държавен резерв е удостоверил, че зърното е там. Те даже не бяха си платили наема. После прословутият ликвидатор не допусна самия Държавен резерв до мелницата. Той влезе с взлом в зърнобазата. “Българско зърно” е продало зърнобазата на “Фина механика” срещу заплащане. Но онзи магистрат, който явно получава пари, това е очевадно… – Кой е той? – Председателят на ройонния съд в Нова Загора. Златев. Този същият един месец не вписва нотариалната сделка, въпреки че няма абсолютно никакво право. Наложи се Окръжният съд в Сливен да задължи новозагорския да извърши вписване. В тази зърнобаза съхранявахме зърното на Държавен резерв. – Земеделският министър твърди до Главния прокурор, че решението на борда на директорите за продажбата на зърнобазата е фалшифицирано. – Не може да е фалшифицирано, защото има изповядване на сделка. Министърът си затваря очите. Има дела и в районните и окръжни съдилища… – Миналата година за смях на цяла Нова Загора председателят на съда се возеше на Москвич със синя лампа, сега се вози на Мерцедес. – Вие на каква кола се возите? – Аз съм частник от 10 години. Возя се на Мерцедес. Но съдията откъде има пари да си купи апартамент, да е съдружник в едно радио? Много ми е интересно. Ние сме потърпевша страна от действията му. – Колко тона зърно сте купили от “Зърнени храни”? – Сключили сме договор за 15 000 тона зърно. – Взели ли сте го? – Да. Не сме го взели това зърно. Имаме искови молби срещу изпълнителния директор, когото сме избрали тогава, лицето заигра с други хора. И водим арбитражно дело със “Зърнени храни”. – Но не сте платили тези 15 000 тона. – Те имат претенции. Но сега се прави тройна експертиза. Ние сме получили с около 3000 тона по-малко евентуално. От самото това зърно в един момент през лятото на 1999 г. те със самоуправство влизат една вечер, изгонват охраната и вадят 4000 тона зърно и си го преместват в някаква база. Помощник им е същото това лице, което сме отстранили като изпълнителен директор. – Как сте продали транспортния парк през есента, след като Върбанов е прекратил сделката и вие не сте били собственици? – Върбанов няма право, т.е. юридическият отдел. Прекратяване на договора може да има само по съдебен ред. Все едно аз да си прехвърля дела на Министерство на земеделието на мое име с моя заповед. – Министерство на финансите казва, че не сте си изпълнили задълженията към ЦКБ, т.е. към ДФРР. – До Нова година, въпреки че не сме на територията на предприятието, всеки ден сме внасяли пари към Агенцията за държавни вземания. – Твърди се, че сте близък до Генералското движение… – Все едно да кажа, че в.”Сега” е близък до в.”Работническо дело”. Много смешно. Аз имам близки от много политически партии. Това незаконно ли е? – За какво са ви 13 фирми? – Те са с различен предмет на дейност. – Значи бизнесът ви добре върви. – Напъваме се, но засега не върви. – Пенсионният фонд? – Тепърва му подготвяме документи. Внасяме капитала, още няма лиценз. Така сградата на “Фина механика”в гр.Бургас бургаският бизнесмен Ивайло Дражев купува суперизгодно с помощта на общината и веднага след това я продаде за много повече пари на НОИ

  5. Особено скандален е случея с приватизацията на „Оранжерии – Сердика“ ЕООД гр. София, защото става въпрос за заграбването на голямо парче земя на два км. от центъра на София.
    Ето какво съобщава архитект Цветана Гочева.

    ОТХАПАХА 96 ДЕКАРА ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ГРОБИЩА В СОФИЯ(Тони Тонев-братовчед на министър В.Върбанов)
    Общината не вижда, следствието 3-та година не чува, прокуратурата не знае.

    (1)
    1. Така изглежда сега отнетият от Централни гробища имот. На вратата има надпис на частната фирма, която го е придобила.Снимки 1 и 2. Зад тази ограда на Централните гробища се намират 96-те декара, които са отнети от терена на гробищата. Но в общината предлагат идеята теренът да бъде откупен обратно – за няколко милиона евро – и на него да се изградят представителни гробища. А според сделката теренът, който е бил на общината, е продаден за около 5 лв. на кв. м. 4. В оградения с червено терен на регулационния план(3) са въпросните 96 дка. Надясно от тях са гробовете. За терена има акт за частна общинска собственост Х 172, с дата 24.11.1997 г., издаден от общинска администрация „Сердика“. Актът е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката. Въпреки това 96-те декара са включени в държавна фирма, която после е продадена на частник за смешни пари. Снимки: Ани ПЕТРОВА

    (2)

    (3)
    Колко струва гробно място на софийските Централни гробища?
    1000 лв.? 2000 лв.? 5000 лв.?
    Суми от такъв порядък са давани на ръка за парцел на най-престижното гробище в столицата. Гробното място обаче не може да бъде обект на сделка. Според действащата нормативна уредба то се дава за ползване. А и на Централните гробища отдавна е пренаселено.
    И точно в този момент при недостиг на гробни места в града и особено в „Орландовци“, когато 1 кв. м в гробна площ стига цена на черно над 1000 лв., след серия врътки 96 000 кв. м от Централните ни гробища стават собственост на частна фирма за скромната сума от около 5 лв. на кв. м.
    Въпросният терен е в западната част на Централните гробища. На регулационния план е отбелязан като „Парници“, но е известен и като „Оранжерии“ – ТЕЦ „София“. Незаетите още декари от гробищния парк и източника на топлина от ТЕЦ са използвани временно за парници. През 1990 г. имотът е сред активите на тогава създадената общинска фирма „Софийски оранжерии“. Фирмата е регистрирана в СГС през 1991 г. Година по-късно е обявена в ликвидация. Не я спасява дори решение 8158/13.10.1994 г. на Върховния съд на РБ, с което е прекратено производството по ликвидацията – „по направеното искане за вписване на прекратяване на общинска фирма „Софийски оранжерии“ … „. Общината не реагира, а е могла да опази фирмата и поне част от активите й.
    Според доклад и допълнение към него за установяване на собствеността в имуществото на общинската фирма нямало нито стотинка общинска собственост, а само държавна и кооперативна. След делба делът от имуществото на парчетосаната общинска фирма, определен като държавен, става капитал на новообразувана фирма „Оранжерии – Сердика“ ЕООД, собственост на Министерството на земеделието. Сред активите на тази фирма е и теренът от 96 дка заедно със сградите на него. Така общинската земя от 96 дка, която е част от Централните гробища, става държавна собственост. Имотът е описан в акт за общинска собственост от 1997 г. Общината не реагира. „Оранжерии – Сердика“ ЕООД с държавно имущество е с регистрация от 1995 г. Общинската фирма „Софийски оранжерии“ ЕООД е заличена от търговския регистър едва през 1998 г.
    Следват процедури за приватизация на новото ЕООД и на неговата обособена част „Оранжерии – Лозен“. Приватизацията е обявена, а по-късно – отменена. Предпочетен е „сигурен“ вариант – преговори с потенциален купувач вместо търг.
    От 2000 г. започват същинските ходове. Управител на „Оранжерии – Сердика“ ЕООД става Тони Милев Тонев( първи братовчет на министър В.Върбанов). За шеф на друга държавна фирма, собственост на земеделското министерство – „Микропремикс“ ЕООД – е назначен Димитър Найденов Цанев. И двамата шефове са с бизнес биографии. Тези ходове са част от подготвката за сливане на двете фирми. Издаден е акт за „държавна собственост частна“ за имота, който всъщност е от Централните гробища. На 28.08 2000 г. е издадена заповед на министъра на земеделието Венцислав Върбанов за образуването на нова фирма „Агропремикс“ ЕООД чрез сливане на двете фирми. След по-малко от месец е съдебната й регистрация. Вече тази фирма притежава 96-те декара земя на гробищата. Управител е Димитър Н. Цанев.
    Оказва се, че фирмата е създадена, за да бъде веднага ликвидирана. Със заповед от 16.10.2000 г. (по-малко от два месеца след сливането) министър Върбанов прекратява дейността на „Агропремикс“ ЕООД и назначава за ликвидатор Бойко Георгиев Иванов. Той е член в съвета на директорите на „Дивечовъдно-фазаново ловно стопанство – Огняново“ АД заедно с Димитър Н. Цанев, който е основният акционер в това дружество.
    Съдът вписва ликвидацията на фирма „Агропремикс“ ЕООД само след седмица.
    И започва разпродажбата на активите.
    Теренът от 96 000 кв. метра от гробищата са продадени на фирма „Омнипро“ ЕООД, собственост на швейцарския гражданин Балтасар Конрад Видмер. Месеци след продажбата на имота фирмата е преобразувана в АД, а акционер с 1% става Найден Димитров Цанев, чието име и ЕГН дават основания да се приеме, че той е син на споменатия по-горе Димитър Найденов Цанев. Освен акционер Найден Цанев е и член на съвета на директорите на фирмата.
    Нотариалният акт за покупко-продажбата на недвижимия имот е от 25.07.2001 г. Сделката е съгласно заповед на министър Върбанов за „преговори с потенциални купувачи“. Ликвидаторът Бойко Георгиев Иванов се подписва за продавача „Агропремикс“ ЕООД.
    В документа гробищният имот е описан като „Урегулиран поземлен имот … с площ 96 000 кв. м при граници Централни гробища, ул. „Нешо Бончев“, ул. „Планинско цвете“ и вътрешна улица заедно с изградените върху него сгради …. (с обща застроена площ 1805 кв. м включително 2 трафопоста – Ц. Г.) … за сумата от 523 000 лв. …. Данъчната оценка на имота е 970 263.40 лв.“ Така земята, за която опечалени дават на черно и над 1000 лв. за кв. м, е продадена за около 5 лв. за кв. м, без да се има предвид цената на сградите върху нея.
    Приложен е „Акт за държавна собственост частна ь 02187/17.05.2001 г. За същия имот обаче има още един акт с дата 24.11.1997 г. – за общинска собственост частна, 172, издаден от Общинска администрация „Сердика“. Този акт е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката.
    Изплуват и други интересни продажби на „Агропремикс“ ЕООД.
    Същата фирма продава за 49 000 лв. имот в кв. Враждебна, р-н Кремиковци – земеделска земя с площ 46 966 кв. м … заедно с изградените върху нея сгради с обща застроена площ 5264 кв. м. Данъчната оценка е 558 253 лв. Значи имотът е продаден над 11 пъти по-евтино от данъчната си оценка. По нотариалния акт от 18.07.2001 г. купувач е Събирателно дружество с фирма „Йоанна-6-Петров и с-ие“, представлявано от управителя Татяна Маркова Петрова. Тази сделка няма отношение към терена на Централните гробища. Това обаче не пречи към нея отношение да имат представители на Икономическата полиция, прокуратурата, следствието. Така чрез маневри от буквара на далаверологията са отнети 96 000 кв. м земя от най-престижния некропол на столицата ни. И колко му е добросъвестният купувач да ги продаде обратно на Столичната община, но за няколко милиона не левчета, а евро. Няма шега. Венцислав Григоров – директор на ОП „Гробищни паркове“, твърди, че частниците били отправили предложение. Кметството дори обмисляло дали да откупи терена. Сделката нямало да е изгодна за общината – около 3 млн. евро … Според Григоров теренът бил подходящ за ВИП-гробище „с надземни и подземни гробници“ и „парцели за богати хора“. Просветлението си човекът огласява многократно, по разни поводи и къде ли не вместо благоразумно да си мълчи относно поредната гробищна мътилка. Като че ли не му стига да е следствен за противозаконен алъш-вериш с гробни места, прикрит зад т. нар. дарения от опечалени. Нищо чудно Григоров да е с принос за печалната участ на софийските оранжерии. На 02.04. 1997 г. е назначен от министър Венцислав Върбанов за председател на съвета на директорите на „Оранжерии – ПЗ“ – Пазарджик. За по-малко от 6 месеца той успява не само да вкара ликвидатори в предприятието, но и да ги смени. По подобен начин със заповед на министъра на земеделието от 06.05.1997 г. е обявено за приватизация и ЕООД „Оранжерии – Сердика“ заедно с терена от гробищата, а както става ясно – след серия ходове то е разпродадено. На 21 юли и на 28 октомври 2004 г. „Новинар“ публикува резултати от разследването, което провежда Българската асоциация за погребална култура, на извършени нарушения в погребалната дейност, по софийските гробища, преди всичко Централните, и в крематориума.
    В началото на 2001 г. е ликвидирано печелившото общинско ЕООД „Траурен обреден дом“. Заменено е от две финансово неизгодни за кметството предприятия – общинското „Гробищни паркове“ и смесеното „София крематориум“ АД, от акциите на което общината държи само 20 процента. Собствеността на крематориума е преобразувана от общинска публична в частна под предлог, че той си бил загубил функциите си. Не е вярно. Именно заради това си предназначение, заедно с прилежащ терен от 2640 кв. м, сградата е включена като непарична (апортна) вноска за увеличението на капитала на смесеното АД, в което общината има само 20%. Оценката на общинските имоти е силно занижена, а приносът на частния акционер „Карма интернешънъл“ АД е раздут чрез несъществуващо „ноу-хау за кремиране“, което е оценено на 131 810 лв. Ноу-хау-то се състои от 3 ценови листи на услуги, които частникът възнамерява да предлага в бъдеще. Едно от вещите лица е син на Иван Мирински – акционер в „Карма …“ АД с участие и в други фирми. Бившият зам.-министър в социалното министерство също е сред учредителите-собственици на частното АД. Шумно огласените чуждестранни инвестиции не се случват. Затова пък крематориумът е ипотекиран за 445 хил. лв., като цената му е далеч по-висока.
    Към общинската собственост, предназначена за погребалното обслужване на населението, Общинският съвет и Столичната община не се отнасят с грижата на добри стопани, както изисква законът. По документи от терена на Централните гробища „изчезват“ над 170 дка.
    През последните години по Нова ТВ и кабелни телевизии многократно беше излъчен видеозапис за смесване праха на кремирани.
    Според Временната комисия, създадена към Столичния общински съвет за проверка на сделката с крематориума, тя била икономически целесъобразна и нямало закононарушения. Съветът гласува доклада само „за сведение“.
    По материали от разследването на Българска асоциация за погребална култура през м. септември 2003 г. Софийска градска прокуратура образува предварително производство срещу виновни длъжностни лица от Столичната община за престъпление по служба. До момента обаче следственото дело не е приключило. Причина за това не е недостиг на доказателства или свидетели. Столичната следствена служба получава преписката в завидно подготвен вид, всъщност тя поема в голяма степен свършена работа. Въпреки това вече трета година не я приключва.
    През 2004 г. повече от 6 месеца преписката отлежава в Софийска градска прокуратура без движение. Не помага смяната на следователя и наблюдаващия прокурор. Доста на брой са продълженията на срока на преписката. Изпращаните до следствието и прокуратурата материали от различен характер – също. Следствието пренебрегва направеното в писмен вид предложение да му бъдат предоставени нови доказателства от съществено значение. Следователите (по-късно и техният директор) са надлежно уведомени за наличието на материалите още на 13.01.2005 г. И досега от тяхна страна няма реакция. Следствието разполага с ограничен избор: първия – в действията си следователите се придържат към закона, повдигането на обвинение е неизбежно, то води до съд и нечий нарушен комфорт; втория – законът се пренебрегва (най-често, вътрешното убеждение е под финикийска наркоза), до обвинение и съд не се стига, много аритметика, никакъв респект; третия – на основния свидетел му писва и работата потъва в забрава – не може да бъде. Предвидим е и вариантът някому да се случи нещо предвидимо.
    Вече трета година обаче се прилага много сигурната схема – протакане.
    И всичко това – въпреки европейския жълт картон за корупцията в България.
    Авторката е доктор на архитектурните науки, председател на УС на Българска асоциация за погребална култура.

    Този случай показва как се печелят милиони Евро само от една сделка, купуваш евтино от държавата и след това продаваш на пазарна цена атрактивни имоти. Губи държавата но, печелят близките и роднините на власт имащите. Корупцията при този имот е ясно очертана. Един кв.метър се купува по пет лева, когато на пазара се продава за хиляда лева. Печалбата може да се изчисли лесно, естествено участващите в сделката са станали милионери, в прочием те са милионери още с покупката на 180декара гора и резиденция „Огняново“, но това е да си близко до управляващите от БЗНС-Мозер-Върбанов.

    По-късно, през 2008год. братът на министър В.Върбанов,Любомир Василев Върбанов, закупува „ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД от фирма „ЕЛАНА Холдинг“ АД и Веселин Христов Петков. На16.01.2008г. досегашните акционери джиросват надлежно всички свои акции от капитала на дружеството на Любомир Василев Върбанов. Като свързани лица е отбелязана и фирма „ОМНИПРО“ АД, същата фирма, която чрез преговори с потенциален купувач става собственик на 96 декара държавна земя по 5 лв.кв.м.намираща се в кв.“Орландовци“ на два километра от центъра на София. “ ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е регистрирана гр.София бул.Христо Ботев №17 ет7. На този адрес се намира фирма „Агробизнесинформ“ АД гр. София, която фирма министър В.Върбанов подари на първият си братовчед Тони Милев Тонев.(две административни сгради от по 3000мІ и седем магазина, за 150000лв. платени от дружеството). Заграбеното държавно имущество от роднините на този министър възлиза на стотици милиони.

  6. Защо Филчев поиска имунитета на ексминистъра
    Защо Филчев поиска имунитета на ексминистъра Венцислав Върбанов
    В 8,32 часа на 31 януари т.г. главният прокурор на страната Никола Филчев внесе в деловодството на Народното събрание искане за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Василев Върбанов. Той прилага 98 материала, разпределени в 4 папки, съдържащи данни в подкрепа на направеното искане. Срещу народния представител Венцислав Върбанов са налице достатъчно данни за извършени от него тежки престъпления в качеството му на министър на земеделието, горите и аграрната реформа и председател на управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ през периода 1 март 1998 година – 27 юли 2001 година, се казва в искането на главния прокурор.
    Преди няколко месеца настоящото правителство представи т.нар. Бяла книга, в която са описани нарушенията и злоупотребите, извършени от кабинета Костов. Значително място в нея е отредено на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов и на екипа му.
    Приватизацията
    Раздържавяването на предприятията със 100 процента държавно участие в системата на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) се е осъществявало под прякото ръководство на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов, ресорния му заместник Георги Каркъмов, директорите и експертите на Дирекция „Приватизация, преструктуриране и държавно участие“ Стоян Христов и Анелия Митова. Приватизацията се е осъществявала по безпринципен начин, облагодетелстваща роднини(братовчеди, братя, съоченици,съпартиици,приятели) и отделни хора и кръгове и ощетяващ държавата. В МЗГ са сключени общо 519 броя приватизационни сделки, 401 от които за цели предприятия и 118 – за обособени части. При раздържавяването превес е даден на т.нар. приватизация чрез РМД, чрез което плащаната цена за дадено предприятие е била десетократно по-ниска от реалната.
    Държавните предприятия от холдингов тип – в горското стопанство, системата на „Сортови семена“ и „Водно стопанство“ и други, са преобразувани в еднолични дружества със 100 процента държавно участие. В директорските съвети на тези предприятия са били назначавани държавни служители от Дирекция „Приватизация, преструктуриране и държавно участие“. Обявяването в ликвидация на държавни предприятия чрез умишлено лош мениджмънт, източване до нарастваща задлъжнялост към доставчици и държавни институции се е правело с цел облагодетелстване на определени кръгове за закупуването им по балансова стойност, значително по-ниска от реално пазарната; 38 е броят на дружествата от системата на МЗГ, обявени в несъстоятелност към 28 ноември 2001 г. 18 са дружествата от системата на МЗГ, обявени в ликвидация към 26 ноември 2001 г. 12 е броят на сключените договори за продажба на мажоритарни пакети дялове/акции до 30 октомври 2001 г.
    Ведомството
    Силно занижен финансов и банков контрол в Националния център за аграрни науки (НЦАН). Съчетаването на лоша финансова дисциплина с нереалистично ниско заложена бюджетна субсидия в размер на 9,2 млн.лв. е довело до невъзможност за изплащане на заплатите на научните работници. Липсата на реализация на собствени приходи от научна дейност допълнително утежнява финансовото състояние на НЦАН. Неправомерно изразходване на финансови средства е налице и в Агенцията за борба с градушките. Направени са капиталови разходи за 600 хил. лв., които не са одобрени предварително. Това е довело до невъзможност за изплащане на работните заплати на служителите за последните 4 месеца на 2001 г. В момента там тече проверка на Държавен финансов контрол.
    Силно заниженият граничен ветеринарномедицински контрол в Националната ветеринарномедицинска служба е довел до нисък обем от постъпления от такси по внос и износ на хранителни продукти. В Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също е установено нецелесъобразно разходване на средства. Финансиран е проект, за който няма заложени средства в бюджета на агенцията, като е извършвано допълнително заплащане на служителите.
    Държавен фонд „Земеделие“
    Многобройни са констатираните нарушения в дейността на Държавен фонд „Земеделие“ от Сметната палата и от Агенцията за държавен финансов контрол. Установена е липса на предварителен и текущ контрол върху кредитите, недостатъчно покритие на обезпеченията по кредитите, неспазване на утвърдените указания и неефективност при събирането на вземанията.
    Драстично нарушение на финансовата дисциплина в Държавен фонд „Земеделие“ е извършено непосредствено преди парламентарните избори тази година. На 7 юни 2001 г., само 3 дни след утвърдената от МС план-сметка на фонда, УС взима решение и предлага на МФ корекция на същата план-сметка, с което настоява да бъдат променени двата лимита за субсидия от 10 на 17 млн. лв. и за инвестиционни кредити от 26 на 36 млн.лв. Предложението е това да става за сметка намаляване на преходния остатък на фонда за следващата година от 45 на 28 млн.лв. Това предложение е прието и утвърдено от финансовия министър. Направените корекции не съответстват на Решение No 405 на Министерския съвет, както и на ангажиментите на страната по АСАЛ-2 – споразумението със Световната банка. Напротив, нарушава се драстично това споразумение и като обща сума и като структура на инвестиционните кредити. Правителството е приело, че основателни причини за промени могат да бъдат само изпълнението на програма САПАРД или евентуално други европейски програми за финансиране. Държавен фонд „Земеделие“ работи по годишна план-сметка. Приходите и разходите по нея са съставна част на консолидирания държавен бюджет. Посочената корекция на двата лимита по план-сметката и усвояването на средствата по тях означава
    17 млн. лв. дефицит в държавния бюджет. На практика той ще се окаже още по-голям поради трудността да се достигне планираният (при това с вече направената корекция) размер на преходния остатък от 28 млн. лв. към края на настоящата година.
    Противно на констатациите и препоръките на Сметната палата за извършената проверка за периода 1 януари – 30 юни 2000 г., докладът е представен на министъра на 22 ноември 2000 г., а в ДФЗ е постъпил едва на 5 април 2001 г. През пролетта и лятото на 2000 г. на практика още повече се засилват правомощията за решения на Кредитния съвет, което превръща Фонда в инвестиционна банка за пряко кредитиране – без посредничество на ТБ, с ресурс и риск на самия фонд.
    Резултатите
    Резултатът от действията на бившето ръководство на МЗГ и на ДФЗ е почти пълното изчерпване на ресурсите на фонда не само за периода до края на тази година, но и за следващите години. Превишаването на утвърдените лимити за разходи по годишната план-сметка и предоставянето на допълнителни средства извън утвърдените срокове, включително и през следващи календарни и бюджетни години, води до силно затруднена финансова ликвидност на фонда.
    Фонд „Тютюн“
    Липсата на инициатива от страна на бившето ръководство на фонд „Тютюн“ за реализирането на около 2 хил. тона тютюн от реколта 1997 г., собственост на фонда, е довела до загуби за държавата в размер на 6 – 7 млн. лева. Манипулираният и ферментирал тютюн е неатрактивен за купувачите, дори при цена 50 на сто по-ниска от себестойността му, поради което залежава в складовете на държавните тютюневи предприятия.
    Сериозно нарушение е установеното неправомерно пренасочване на финансови средства от фонда. Пример за това е издаването на заповед от бившия земеделски министър, с която той нарежда превод на 5 млн. лв. от закритите извънбюджетни сметки на фонда по сметка на МЗГ. Преведената сума не е възстановена в бюджета на фонда.
    Партийните назначения
    Предишното управление на Министерството на земеделието и горите в периода от началото на мандата си (през 1997 г.) до пролетта на 1999 г. извършва тотална кадрова промяна. Освободени са почти всички служители – от Централното управление до последното поделение на ведомството, като са назначени нови на принципа на партийната вярност. Пример за това са почти всички 28 директори на областни дирекции. По този начин са създадени предпоставки за злоупотреби със служебно положение в посока лично облагодетелстване. Това е довело до еднолични управленчески решения при осъществяването на неправомерни заменки и промяна на предназначението на земеделските земи.
    Това са само част от злоупотребите, описани в Бялата книга, които са извършени от бившия земеделски министър Венцислав Върбанов и екипа му.
    Оправданията
    Преди
    В Бялата книга се преповтарят неща, които сме ги чували и чели на страниците на вестниците, които не отговарят на истината. Там се отправят обвинения, които не могат да бъдат доказани, така че не мога да имам никакви притеснения, обясни Върбанов, след като новото правителство представи пред медиите книгата, в която подробно са описани злоупотребите на кабинета Костов. Що се отнася до фонд „Земеделие“, каза бившият министър, този доклад е пълен с неистини и напълно се разминава с това, което се очакваше. В Бялата книга не се споменава нито едно име, нито един факт, с който да докажат, че има източване на средствата. Напротив, говори се завоалирано, предлагат се решения на Народното събрание и смятам, че по този начин принизяват функциите му, тъй като в одиторския доклад на Агенцията за държавен и финансов контрол и в доклада на Сметната палата моето име никъде не е визирано като носещо отговорност за евентуални нарушения, категоричен беше той.
    Сега
    След като прокурорът поиска депутатския му имунитет, Венцислав Върбанов каза, че няма никакви притеснения, защото си е вършил работата. Ще бъда удовлетворен да се покаже истината, защото много лъжи и хули се хвърлиха по мой адрес и по адрес на Министерството на земеделието. Имам интерес да се направи разследване и истината да излезе наяве, коментира Венцислав Върбанов. Той уточни още, че досега не викан за проверка в прокуратурата и следствието.
    Партията
    ОДС ще се запознае сериозно с мотивите и данните на главния прокурор, за да оформи своята позиция, заяви във връзка с конкретния случай лидерът на СДС Екатерина Михайлова. Подобни случаи на искане на депутатски имунитет е имало и в предишни парламенти, като те са имали различен резултат. Михайлова припомни че в миналия парламент е имало искане за имунитета на земеделския министър от правителството на БСП – Кръстьо Трендафилов, тогава депутат от левицата. Създадена бе спецкомисия и въпреки, че ОДС беше мнозинство, имунитетът на народния представител не бе свален заради недостатъчно данни, допълни тя.Сините спасяват Кръстъо Трендафилов, а червените Венцислав Върбанов крадците се защитават.
    Парламентът
    Ще разпоредя искането на главния прокурор да бъде разгледано от комисията по правни въпроси, заяви председателят на Народното събрание Огнян Герджиков. Съответно тя трябва да подготви становище. Теоретично погледнато, би могло да се поиска от главния прокурор и задържане на г-н Венцислав Върбанов, обясни Герджиков, но такова искане няма отправено. Това означава, че няма никаква пречка Върбанов да продължава да изпълнява функциите си на народен представител, но междувременно ще се водят съответните процесуални действия. Няма срокове, в които искането да влезе в пленарната зала и депутатите да се произнесат по него. Очаква се до десетина дни комисията да разгледа внимателно въпроса, за да се произнесе има ли достатъчно данни за това.
    Комисията
    Правната комисия сформира работна група и даде с 4 дена по-дълъг срок – 2 седмици, да изготви проект на решение по искането на главния прокурор. Председател е Борислав Ралчев, а членовете са Татяна Дончева, Йордан Соколов, Ремзи Осман и Татяна Паунова. От Коалиция за България предложиха успоредно да бъде създадена анкетна комисия, която след мандат от парламента да се запознае с материалите по прокурорската преписка срещу Върбанов, и едва след това Народното събрание да вземе решение. Решението за снемане на депутатския имунитет се взема с обикновено мнозинство.
    МИЛЕНА КРЪСТЕВА

    Парламентът гласува за сваляне на имунитета на бившия земеделски министър от правителството на ОДС Венцислав Върбанов. Свалянето на имунитета е поискано от главния прокурор Никола Филчев. Той отправя обвинения за престъпления по служба срещу Върбанов в качеството му на аграрен министър в правителството на Иван Костов и като председател на управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“. След сваляне на имунитета може да бъде заведено дело за извършено престъпление. Със 156 гласа народните представители от НДСВ, ДПС и „Коалиция за България“ свалят имунитета на Върбанов. Против гласуват 44 депутати от парламентарната група на ОДС. В искането на главния прокурор се съдържат девет пункта, свързани с фонд „Земеделие“, предприятието за трактори „Агротехника“ – Карлово, компенсационен фонд „Зърно“, приватизацията на „Добруджанска гора“, „Геоводинженеринг“, „Мелница – Плевен“, отдаване под наем на държавна земя, както и неправомерно отпускане на средства

  7. ОТХАПАХА 96 ДЕКАРА ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ГРОБИЩА В СОФИЯ(Тони Тонев-братовчед на министър В.Върбанов)
    Общината не вижда, следствието 3-та година не чува, прокуратурата не знае
    [30-11-2005] от Арх. Цветана Гочева * [838 прочитания]
    Размер на шрифта: a |a |a|

    1. Така изглежда сега отнетият от Централни гробища имот. На вратата има надпис на частната фирма, която го е придобила. 2 и 3. Зад тази ограда на Централните гробища се намират 96-те декара, които са отнети от терена на гробищата. Но в общината предлагат идеята теренът да бъде откупен обратно – за няколко милиона евро – и на него да се изградят представителни гробища. А според сделката теренът, който е бил на общината, е продаден за около 5 лв. на кв. м. 4. В оградения с червено терен на регулационния план са въпросните 96 дка. Надясно от тях са гробовете. За терена има акт за частна общинска собственост Х 172, с дата 24.11.1997 г., издаден от общинска администрация „Сердика“. Актът е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката. Въпреки това 96-те декара са включени в държавна фирма, която после е продадена на частник за смешни пари. Снимки Ани ПЕТРОВА

    01/05
    Колко струва гробно място на софийските Централни гробища?
    1000 лв.? 2000 лв.? 5000 лв.?
    Суми от такъв порядък са давани на ръка за парцел на най-престижното гробище в столицата. Гробното място обаче не може да бъде обект на сделка. Според действащата нормативна уредба то се дава за ползване. А и на Централните гробища отдавна е пренаселено.
    И точно в този момент при недостиг на гробни места в града и особено в „Орландовци“, когато 1 кв. м в гробна площ стига цена на черно над 1000 лв., след серия врътки 96 000 кв. м от Централните ни гробища стават собственост на частна фирма за скромната сума от около 5 лв. на кв. м.
    Въпросният терен е в западната част на Централните гробища. На регулационния план е отбелязан като „Парници“, но е известен и като „Оранжерии“ – ТЕЦ „София“. Незаетите още декари от гробищния парк и източника на топлина от ТЕЦ са използвани временно за парници. През 1990 г. имотът е сред активите на тогава създадената общинска фирма „Софийски оранжерии“. Фирмата е регистрирана в СГС през 1991 г. Година по-късно е обявена в ликвидация. Не я спасява дори решение ь 8158/13.10.1994 г. на Върховния съд на РБ, с което е прекратено производството по ликвидацията – „по направеното искане за вписване на прекратяване на общинска фирма „Софийски оранжерии“ … „. Общината не реагира, а е могла да опази фирмата и поне част от активите й.
    Според доклад и допълнение към него за установяване на собствеността в имуществото на общинската фирма нямало нито стотинка общинска собственост, а само държавна и кооперативна. След делба делът от имуществото на парчетосаната общинска фирма, определен като държавен, става капитал на новообразувана фирма „Оранжерии – Сердика“ ЕООД, собственост на Министерството на земеделието. Сред активите на тази фирма е и теренът от 96 дка заедно със сградите на него. Така общинската земя от 96 дка, която е част от Централните гробища, става държавна собственост. Имотът е описан в акт за общинска собственост от 1997 г. Общината не реагира. „Оранжерии – Сердика“ ЕООД с държавно имущество е с регистрация от 1995 г. Общинската фирма „Софийски оранжерии“ ЕООД е заличена от търговския регистър едва през 1998 г.
    Следват процедури за приватизация на новото ЕООД и на неговата обособена част „Оранжерии – Лозен“. Приватизацията е обявена, а по-късно – отменена. Предпочетен е „сигурен“ вариант – преговори с потенциален купувач вместо търг.
    От 2000 г. започват същинските ходове. Управител на „Оранжерии – Сердика“ ЕООД става Тони Милев Тонев( първи братовчет на министър В.Върбанов). За шеф на друга държавна фирма, собственост на земеделското министерство – „Микропремикс“ ЕООД – е назначен Димитър Найденов Цанев. И двамата шефове са с бизнес биографии. Тези ходове са част от подготвката за сливане на двете фирми. Издаден е акт за „държавна собственост частна“ за имота, който всъщност е от Централните гробища. На 28.08 2000 г. е издадена заповед на министъра на земеделието Венцислав Върбанов за образуването на нова фирма „Агропремикс“ ЕООД чрез сливане на двете фирми. След по-малко от месец е съдебната й регистрация. Вече тази фирма притежава 96-те декара земя на гробищата. Управител е Димитър Н. Цанев.
    Оказва се, че фирмата е създадена, за да бъде веднага ликвидирана. Със заповед от 16.10.2000 г. (по-малко от два месеца след сливането) министър Върбанов прекратява дейността на „Агропремикс“ ЕООД и назначава за ликвидатор Бойко Георгиев Иванов. Той е член в съвета на директорите на „Дивечовъдно-фазаново ловно стопанство – Огняново“ АД заедно с Димитър Н. Цанев, който е основният акционер в това дружество.
    Съдът вписва ликвидацията на фирма „Агропремикс“ ЕООД само след седмица.
    И започва разпродажбата на активите.
    Теренът от 96 000 кв. метра от гробищата са продадени на фирма „Омнипро“ ЕООД, собственост на швейцарския гражданин Балтасар Конрад Видмер. Месеци след продажбата на имота фирмата е преобразувана в АД, а акционер с 1% става Найден Димитров Цанев, чието име и ЕГН дават основания да се приеме, че той е син на споменатия по-горе Димитър Найденов Цанев. Освен акционер Найден Цанев е и член на съвета на директорите на фирмата.
    Нотариалният акт за покупко-продажбата на недвижимия имот е от 25.07.2001 г. Сделката е съгласно заповед на министър Върбанов за „преговори с потенциални купувачи“. Ликвидаторът Бойко Георгиев Иванов се подписва за продавача „Агропремикс“ ЕООД.
    В документа гробищният имот е описан като „Урегулиран поземлен имот … с площ 96 000 кв. м при граници Централни гробища, ул. „Нешо Бончев“, ул. „Планинско цвете“ и вътрешна улица заедно с изградените върху него сгради …. (с обща застроена площ 1805 кв. м включително 2 трафопоста – Ц. Г.) … за сумата от 523 000 лв. …. Данъчната оценка на имота е 970 263.40 лв.“ Така земята, за която опечалени дават на черно и над 1000 лв. за кв. м, е продадена за около 5 лв. за кв. м, без да се има предвид цената на сградите върху нея.
    Приложен е „Акт за държавна собственост частна ь 02187/17.05.2001 г. За същия имот обаче има още един акт с дата 24.11.1997 г. – за общинска собственост частна, ь 172, издаден от Общинска администрация „Сердика“. Този акт е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката.
    Изплуват и други интересни продажби на „Агропремикс“ ЕООД.
    Същата фирма продава за 49 000 лв. имот в кв. Враждебна, р-н Кремиковци – земеделска земя с площ 46 966 кв. м … заедно с изградените върху нея сгради с обща застроена площ 5264 кв. м. Данъчната оценка е 558 253 лв. Значи имотът е продаден над 11 пъти по-евтино от данъчната си оценка. По нотариалния акт от 18.07.2001 г. купувач е Събирателно дружество с фирма „Йоанна-6-Петров и с-ие“, представлявано от управителя Татяна Маркова Петрова. Тази сделка няма отношение към терена на Централните гробища. Това обаче не пречи към нея отношение да имат представители на Икономическата полиция, прокуратурата, следствието.
    Така чрез маневри от буквара на далаверологията са отнети 96 000 кв. м земя от най-престижния некропол на столицата ни. И колко му е добросъвестният купувач да ги продаде обратно на Столичната община, но за няколко милиона не левчета, а евро. Няма шега. Венцислав Григоров – директор на ОП „Гробищни паркове“, твърди, че частниците били отправили предложение. Кметството дори обмисляло дали да откупи терена. Сделката нямало да е изгодна за общината – около 3 млн. евро … Според Григоров теренът бил подходящ за ВИП-гробище „с надземни и подземни гробници“ и „парцели за богати хора“. Просветлението си човекът огласява многократно, по разни поводи и къде ли не вместо благоразумно да си мълчи относно поредната гробищна мътилка. Като че ли не му стига да е следствен за противозаконен алъш-вериш с гробни места, прикрит зад т. нар. дарения от опечалени. Нищо чудно Григоров да е с принос за печалната участ на софийските оранжерии. На 02.04. 1997 г. е назначен за председател на съвета на директорите на „Оранжерии – ПЗ“ – Пазарджик. За по-малко от 6 месеца той успява не само да вкара ликвидатори в предприятието, но и да ги смени. По подобен начин със заповед на министъра на земеделието от 06.05.1997 г. е обявено за приватизация и ЕООД „Оранжерии – Сердика“ заедно с терена от гробищата, а както става ясно – след серия ходове то е разпродадено.

    На 21 юли и на 28 октомври 2004 г. „Новинар“ публикува резултати от разследването, което провежда Българската асоциация за погребална култура, на извършени нарушения в погребалната дейност, по софийските гробища, преди всичко Централните, и в крематориума.
    В началото на 2001 г. е ликвидирано печелившото общинско ЕООД „Траурен обреден дом“. Заменено е от две финансово неизгодни за кметството предприятия – общинското „Гробищни паркове“ и смесеното „София крематориум“ АД, от акциите на което общината държи само 20 процента. Собствеността на крематориума е преобразувана от общинска публична в частна под предлог, че той си бил загубил функциите си. Не е вярно. Именно заради това си предназначение, заедно с прилежащ терен от 2640 кв. м, сградата е включена като непарична (апортна) вноска за увеличението на капитала на смесеното АД, в което общината има само 20%. Оценката на общинските имоти е силно занижена, а приносът на частния акционер „Карма интернешънъл“ АД е раздут чрез несъществуващо „ноу-хау за кремиране“, което е оценено на 131 810 лв. Ноу-хау-то се състои от 3 ценови листи на услуги, които частникът възнамерява да предлага в бъдеще. Едно от вещите лица е син на Иван Мирински – акционер в „Карма …“ АД с участие и в други фирми. Бившият зам.-министър в социалното министерство също е сред учредителите-собственици на частното АД. Шумно огласените чуждестранни инвестиции не се случват. Затова пък крематориумът е ипотекиран за 445 хил. лв., като цената му е далеч по-висока.
    Към общинската собственост, предназначена за погребалното обслужване на населението, Общинският съвет и Столичната община не се отнасят с грижата на добри стопани, както изисква законът. По документи от терена на Централните гробища „изчезват“ над 170 дка.
    През последните години по Нова ТВ и кабелни телевизии многократно беше излъчен видеозапис за смесване праха на кремирани.
    Според Временната комисия, създадена към Столичния общински съвет за проверка на сделката с крематориума, тя била икономически целесъобразна и нямало закононарушения. Съветът гласува доклада само „за сведение“.
    По материали от разследването на Българска асоциация за погребална култура през м. септември 2003 г. Софийска градска прокуратура образува предварително производство срещу виновни длъжностни лица от Столичната община за престъпление по служба. До момента обаче следственото дело не е приключило. Причина за това не е недостиг на доказателства или свидетели. Столичната следствена служба получава преписката в завидно подготвен вид, всъщност тя поема в голяма степен свършена работа. Въпреки това вече трета година не я приключва.
    През 2004 г. повече от 6 месеца преписката отлежава в Софийска градска прокуратура без движение. Не помага смяната на следователя и наблюдаващия прокурор. Доста на брой са продълженията на срока на преписката. Изпращаните до следствието и прокуратурата материали от различен характер – също.
    Следствието пренебрегва направеното в писмен вид предложение да му бъдат предоставени нови доказателства от съществено значение. Следователите (по-късно и техният директор) са надлежно уведомени за наличието на материалите още на 13.01.2005 г. И досега от тяхна страна няма реакция.
    Следствието разполага с ограничен избор: първия – в действията си следователите се придържат към закона, повдигането на обвинение е неизбежно, то води до съд и нечий нарушен комфорт; втория – законът се пренебрегва (най-често, вътрешното убеждение е под финикийска наркоза), до обвинение и съд не се стига, много аритметика, никакъв респект; третия – на основния свидетел му писва и работата потъва в забрава – не може да бъде. Предвидим е и вариантът някому да се случи нещо предвидимо.
    Вече трета година обаче се прилага мнооооооого сигурната схема – протакане.
    И всичко това – въпреки европейския жълт картон за корупцията в България.

    *
    Авторката е доктор на архитектурните науки, председател на УС на Българска асоциация за погребална култура

  8. Трябва да се добавят и кражбите и далаверите на самозвания професор Камбуров в Добрич. Камбуров явно добре е усвоил умението на учителя си Иван Костов да краде. По медицина е отчайващо неграмотен, но по кражби е повече от професор.

  9. Дотук добре. видяхме как СДС е ограбило България. А сега да видим какво са откраднали Луканов, Р. Овчаров, династиите Пръмови, Живкови, Бокови, Овчарови и още много знайни и незнайни. Те крадоха преди 10.11., крадат сега и ще крадат до когато могат. Що не обсъдите Белене? Що не изскледвате имотите на дебелата Масларова и на всички останали червени велможи. Не може с постъпките на другите да замитате дважди по-ужасните си престъпления.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *