Регистрация
Публикувано на 06.05.2008 / 12:59

Георги Стоев: Ченгета не реагираха на книгите, знаеха, че ще ги закова с това, което знам за тях

 

 

Това интервю на Георги Стоев се публикува за пръв път. То е взето непосредствено след излизане на книгите “ВИС” и “СИК”, пуснати от издателя Огнян Младенов / “Световит”/. Тогава все още никой не подозираше за скандалната слава, която очаква младия Стоев. Той и Владо Даверов токущо бяха дописали и пуснали на пазара и книгите на Христо Калчев.  Пред репортер на “Шоу” Жоро и Даверов се скараха жестоко и ден по-късно прекратиха творческия си тандем, а Жоро си намери други издатели. Предаваме ви дословно записания разговор между Георги Стоев, Владо Даверов и репортера.

- Защо се наложи да дописвате Христо Калчев и защо твоята информация не беше влязла в употреба в книгите му?

- Бог да го прости, Христо Калчев. Той беше приятел. Уважавах го, харесвах го, но като човек беше изключителен егоист, страшно себичен. Калчев не позволяваше никъде да се появи с него издателят  Огнян Младенов, с когото иначе си контактуваше и си пиеше питиетата. Калчев не говореше за Огнян Младенов. Искаше всичко да е от негово име, дори информацията, която му давах. Въпреки това аз го харесвах. Христо Калчев обаче беше голям лъжец и измамник.Спекулираше с вас журналистите, излъга ви абсоютно всички. Калчев ви лъжеше в предсказанията си, в същото време криеше от вас, че ползва моя информация. Разбира се, такава беше договорката между нас, бяхме се разбрали да не излизам на светло. И това беше добре, защото заплахите идваха само към него. Калчев го заплашваха, мен – не, но информацията беше от мен! След заплахите, предизвикани от тази моя информация, той малко се поизплаши. С Калчев си имахме и бизнес и лични неразбирателства. Той има там един герой – Козела, един измислен герой, който аз не желаех да участва в моите истории. Но Калчев каза, че без Козела няма да мине. Освен това, за пръв път го казвам, с Христо Калчев не се разбрахме и чисто финансово. Тогава изобщо не ме интересуваха парите, обаче… За информацията, която давах на Калчев, трябваше той да ми плати, защото по онова време аз си плащах на голяма охрана. Парите ми щяха да отидат в охраната. Но Калчев като един много себичен човек отказа да ми плаща. Казах му: “При тези условия няма да работя с теб”. Уговорихме се обаче в бъдеще да стигнем до споразумение и да направим книгата. Но Калчев се скри и написа една половинчата книга.

- Много си краен за Христо Калчев. Аз като всички останали съм идвала тук при него и съм усещала безспорната му харизма…

-  Да, той имаше харизма, имаше дарба, абе, омагьосваше журналистите. Мир на праха му, защото му ровим в костите. Да, Калчев имаше чар, но беше измамник и лъжец. Люжеше журналистите за нещата, които прогнозира, лъжеше ви жестоко! Казваше на репортерите – ще ви кажа кого ще убият. По някаква ирония на съдбата пророчествата му се случваха. Той си измисли онази история, според която искали да го убият и него. Никой, по никакъв начин не искал да го убива. На мен ми е разказвал как тръбял, че 18 години е отсъствал  в чужбина, а в същото време не беше мръднал от махалата, от блока си. То йси беше страхотен пиар. Най-добрият. В това отношение бих го сравнил само с Бойко Борисов. Но такъв беше и моментът. Калчев го използва перфектно. Аз не отричам огромната му смелост да напише за хората от групировките. Те тогава бяха в разцвета на силите си, бяха императори и управляваха държавата. Той описа Жоро Илиев в най-отвратителния му вид. Вярно е, че говореше за Калигула, но всички разбраха, че това е Жоро Илиев. Това стана в едни години, когато никой човек, никой вестник не смееше да загатне за Жоро. Христо Калчев притежаваше огромна смелост в това отношение. Но всъщност той нямаше изход, бяше фалирал отвсякъде, броеше си стотинките и трябваше да направи нещо, за да се измъкне, затова и пишеше.

Владо Даверов: Може ли малко да смекча тона?! Това, което казва Жоро, той си го казва за себе си. Аз искам да обясня спецификата на писателската работа. Всички ние писателите сме митомани. Митоман е човек, който си измисля живота, на него реалния живот не му стига. Ние сме професионални лъжци. Измисляме друг живот и го разказваме  в книгите си. Това е писателят. Коя приказка е вярна? Всички четат приказки. Андерсен е на-големият митоман, но целия свят го чете и почита. Христо просто не се различаваше от другите талантливи писатели. Като всички нас той прибавяше още малко. На Христо не му достигаше реалния живот и още малко слагаше отгоре. Когато Христо ни напусна, и като човек, и като писател остави една ниша, която той наистина пълнеше. Сега всички се нахвърлиха да запълват нишата, щото докато беше жив, не смееха да пипат, да публикуват. Той си беше заградил едно пространство, което само той експлоатираше. И тези журналисти, които го интервюираха, изведнъж се оказаха големи “познавачи” на ъндърграунда и почнаха да пишат книги.

- Жоро, как се чувстваш след излизането на книгите ти“ВИС” и “СИК”?

- Чувствам се много зле, гадно ми е. Книгите не ми донесоха никакво удоволетворение. Омерзен съм от коментарите на различни хора. Оказа се, че този свят /светът на писателите, интелектуалците/ е много по-лош от моя. Писателите са много себични хора, завиждат ми. Не могат да ме възприемат като колега. Принуден съм да живея в този техен много фалшив свят. Моят свят беше истински. Там всичко се решаваше от раз. Този свят тук е задкулисен.

Владо Даверов: Кажи поне един писател, който те е накарал да се почувстваш зле!

Жоро Стоев: Аз не изключвам абсолютно нито един писател. Така наречените писатели са митомани, себични хора, егоисти до мозъка на костите, изпитват огровно чувство на ревност. Казвам ти – излизам от този свят /след този разговор Жоро наистина напусна издателската кръг на Огнян Младенов/. Да, сериозно, категорично заявявам това, аз си държа на думата.

- Обиден си на писателите, които ти помагат да пишеш книгите си? Защо, нали заедно пишете нещата?

 -  Опротивя ми цялата тази работа. Журналистите не ме търсят за интервюта, но не им се сърдя. Всичките тези журналисти допреди един-два месеца щяха да ме търсят за интервюта и щяха да ме превърнат в един нов Христо Калчев. Но понеже започнаха да си пускат свои книги, не са ме потърсили за нито едно интервю. Не се оплаквам, казвам ти просто как сотят нещата. Аз не съм фалшив човек, не мога да лъжа. Няма как да го пречупя и надживея това усещане. Аз съм много чувствителен човек. Въпреки, че ти, Мария, във вашия вестник ме нарече мутра. /Жоро визира интервю с него със заглавие “Мутра-пенсионер стана писател на 33”/. Нарече ме мутра и това ме омерзи страхотно. Знаеш ли колко много се чувства изцапан. От определението ти се чувствам повече изцапан и омърсен, отколкото от всички неща, които съм правил преди, които съм вършил през всичките тези години. А те бяха достойни, честни неща. Сега всичко е такъв фалш, такава измама, че просто не ми се поглежда назад. Ще се опитам да го забравя писането като страница от живота си, като период, за който не искам да се сещам.

- Това са много силни думи?

- Ти сега искаш да те излъжа и да ти дам някакаво фалшиво интервю. Искаш да лъжа и да лицемернича? Никой не може да преглътне, че някое момче на моите години идва и разказва истината. Усещам омразата и завистта във всички посоки.

- Във ВИС  те обичаха, така ли?

- Да, във ВИС, в СИК ме обичаха! Навсякъде, където съм работил, в т. нар. Групировки, бях обичан. С всички тези хора сме ставали и приятели, и врагове, запазихме си уважението. Между нас нямаше тази мерзост и низост., каквато има сега в т.нар. писателски свят. Дотук нищо още не съм казал, дотук само тупкам топката – лекичко, лекичко, за да видя как ще приемат хората това, за да кажа силната история. Но може би силната история ще остане неразказана. Тя се обезсмисля, защото ще бъде пречупена и изкривена от всичките тези писатели помощници. Имам какво да кажа тепърва страшно много. Нарочно тупках топката с тези книжки, за да стигна до сериозната история. Дойде време вече да разказвам. С тези книги бяха само едно изпробване. От него видях, че няма смисъл.

- От пазарна гледна точка има смисъл, защото темата в момента много се харчи.

- Да, имаме 150 000 тираж. Представях си, че ще съм щастлив. Но не съм, разбираш ли?! Не съм щастлив от това, че разказвам. А бях щастлив. Не познавах този свят, не познавах тия интелектуалци. Мислех, че Христо Калчев и разни журналисти са били едно изключение. Не знаех, че всички сте такива, честно ти го казвам. Гадно ми е. Близките ми от онзи свят /света на групировките/ ме поздравиха. Казаха – крайно време беше да отнемеш това, което селяците пишат, и да напишеш истината за нас. Харесваме всичко, което правиш. Но всъщност тези хора са много малко. Това, което се говори за заплахи към мен, не е вярно. Няма заплахи, има дори възхищение от мен. Плюс това аз заплахи не приемам. Смешно е някой да ме заплашва. Даже с удоволствие чакам да ме заплаши. Хората от онзи свят, с които подържам отношения, няма да им казвам имената, харесват книгите ми страшно много. Харесват написаното от мен даже тези, които са засегнати. Казват: Да, така е, трябваше да излезе истината за нас и то от теб.  Но читателите не ме разбраха. Те помислиха, че аз едва ли не възпявам мутрите, правя им една апология и правя за тях нещо положително. Казват, че съм искал да представя мутрите като хора, а те били зверове. И трябва да бъдат възприети като зверове. Кой съм аз, че да правя мутрите хора? Читатели директно са ми казвали: ти си гадна мутра, която иска да изкара приятелите си хора! Вие не сте хора, а сте гадове. А в книгите ми героите са си хора – жените им изневеряват, имат си семейни проблеми. За пръв път аз го правя това нещо. Христо Калчев казваше, че няма положителни герои. Но Козела, който е бивш полицай, в крайна сметка наказва мутрите. Докато в моите книги мутрите смачкват полицаите. Така е в реалността. На книгите ми ченгетата пък не реагираха, защото ме познават добре. Знаят, че ако направят някаква реакция и коментар, ще ги закова много сериозно с това, което знам за тях.

- Значи ти имаш да кажеш неща, които не са видели бял свят в никоя книга?

- Не само в книга. Те не са известни изобщо в обществеността. Знаят ги определен кръг от хора, само 4-5 човека в България. Това е тайна между нас, аз щях да я разкажа.

 

Интервю на Мария Друмева

В. “Женски тайни”

Коментари 14 за
“Георги Стоев: Ченгета не реагираха на книгите, знаеха, че ще ги закова с това, което знам за тях”

  1. Слушай,бе пикльо,кой имаше до сега смелостта да излезе по всички медии и да иска съдействието на полиция и прокуратура?!Защо сега си курнас ,ами не излезе преди неговата смърт и да кажеш,че лъже?! Защо след като написа книгите си ти и другите,които сега го плюят не написахте никъде опровержение на ноговите писания???Кой ти плаща ,бе мекере такова ,сега да го плюеш?Престани да пишеш глупости,защото хората не са глухи и слепи и не ви вярват!

  2. Слушай ме сега, жален кукундел. Той да не би да беше някакъв бос или нещо такова че да ме е страх от него. Жоро стоев беше бедна мишка. Познавах го, познавам и Огнян Младенов – издателят му, познавам и много други хора. Чудя се защо го пиша това, ама на правя го. Такива като теб го измъкнахте от блатото, хранехте го а той ви се отблагодаряваше с лъжи. Това е истина!

  3. Защо не си облечеш пеньоарчета и отидеш в кухнята да сготвиш някоя манджа? Явно нищо не четеш,защото иначе щеше да знаеш,че са смъкнала от пръстта на Стоев пръстен,който е даден от Поли Пантев.Пантев не е давал пръстен на лакеи.И пак ти казвам, като не знаеш нищо препоръчвам ти да си затварвяш човката,защото много отворени станахте след неговата смърт.

  4. Аз също съм на мнение че Стоев лъжеше при това опашато. пишеше се голям бос а всъшност е отварял бутилките и ва вИС и на СИК. Прост слуга, останал без пари и видял лесен но опасен начин за правене. Жалко!

  5. Аз съм на мнение че Стоев умря за да свалят Петков а не заради „скандалните му факти“

  6. Кажи какво е казал Сидеров,което е лъжа?! Че ДПС е незаконна партия,че Доган работи за интересите на чужда държава, че е проблем турцизацията и циганизацията на страната ни,че правителството е мафиотско и т.н .Кое от всичко това е лъжа?!Кой е имал смелостта до сега така говори в България?!

  7. Жал ми е за Вас, смешковци, просто сте жалки. Знаете ли колко е болно и как боли, когато знаеш истината и такива мекотели като Вас впили се в лъжата на един пишман писател вярват в него като в божество. това означава ли че утре ако гръмнат Волен Сидеров, то мигновенно всяка казана дума от него ще се превърне в истина? Жал ми е за Вас. но ще се опитам да ви простя.

  8. Знаеш ли ,че такива като теб и твоя интимен партньор Азис ,ги трепех на стадиона?!

  9. За това сме на това дередже.Държавата ни е пълна с такива ПРОСТАЦИ.А това за е….то – по-добре го поискай от майка си. Щом е родила такъв червей…

  10. Слушайте ми мишки такива, нито съм писател, нито съм герой на тази мишка Стоев. „Тайните“ които Жорката вадеше на бял свят, всъшност са публични но за определени среди. Ако малко повече проучите как стоят нещата бихте ми си извинили при това пулбично. Но аз ви прощавам. Нека оставим вмремето да говори. А до колкото до страха от Стоев, аз съм един от малкото хора които са му го казвали в очите. Ако не вярвате ебете си майката!

  11. Явно и ти си от засегнатите щом пишеш за Жоро такива глупости.Къде беше преди да умре,бе мръсен червей? Защо не се обади преди да го убият,ами чак сега и ти изпълзя?!Всички книги съм чела,гледала съм му всички интервюта и само психопати и,лъжци ,засегнати и писатели,които не са пробили като него,които му завиждат ,могат така да го плюят.

  12. А ти сигурно си умна мутра, жив труп:) Мнението на хора, които няма какво да кажат, ме дразни и отвращава! Защото не си правят труда да сглобят пъзела на събитията, лесно правят заключения, защото мисленето не е силната им страна!

  13. Жоро стоев се беше тъпа мутра, която целеше чрез силата на медиите да се превърне в бос – но се превърна в труп!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>