Публикувано на 25.08.2019 / 10:58

ГЕОРГИ ИЛИЕВ: „УБИХА МЕ ТИЯ, КОИТО СЕ ИЗДИГНАХА ВЪРХУ ГЪРБОВЕТЕ НИ! ИЗБИЙТЕ ГИ ТИЯ КРАДЦИ, БЕЕЕЕ, АМА НЯМА КОЙ ДА ГО НАПРАВИ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ ГИ НЯМА ОНИЯ МЪЖЕ…“

ГЕОРГИ ИЛИЕВ….Антонио не отвърна по никакъв начин на удара с мъст. Устоя.

Всячески се опитваха да го дърпат отново в блатото и с мерзката постановка устроена на синът му. Вероятно и поръчителите на постановката не си бяха представяли, че ще се стигне до смърт, но и ножът у Духа си е бил предназначен за Винченцо, и вадейки го срещу него, Духът също е можел да прободе така Винченцо, че мъртвият да е той, ако синът на Антонио не бе нанесъл удара, за да се спаси… Може би Духа е насочил ножа не за да убие, но в такива гнусни постановки смъртта никога не пропускаше изневиделица да вземе своето. И който нож вади, знаете как завършва нататък.

В този свят на илюзии дори и в най-свирепите мафии имаше неписани закони – каквито и битки да има между мъжете, жените и децата да не се закачат. В обезвъздушените кокаинови мозъци обаче всичко бе позволено и бяха преминати всички граници на моралните и човешки ценности.

Винченцо бе на 23 години, когато съдбата му се обърна наопаки от гнусната постановка. Но как неведоми бяха Пътищата Господни! – искаха да ги смачкат психически и физически – и него, и баща му Антонио, за да го свърнат отново по пътя на дявола, но самите тези, които не можеха да простят на Антонио, че се извиси, малко по-късно паднаха в адския огън на мерзостта и подлостта. И каквото посяха това и пожънаха.

Иво Гела бе обявен за ръководител на организирана престъпна група, успя да избяга в чужбина, бе обявен за издирване, а групата му се тресеше кой от по кой „защитен свидетел да става“ срещу него.

И понеже познавах и Антонио, и Винченцо, аз пък знаех, че вместо да ги убият, ги въздигнаха и двамата и ги освободиха от оковите на нисшите страсти на порока.

– Тази мерзавщина трябва да се знае и докъде го докараха  наркотиците „моят бивш брат“. Сърцето ми кърви, когато се сетя за тая гадост и как животинското в мен искаше мъст. Но когато разберем, че истината е висша сила и че всичко се случва по Божият план, то тогава се обливаш със силата на ЛЮБОВТА. И когато следваш Божият план, нищо човешко не е в състояние да те отклони от пътя, който е избрала собствената ти душа да преживее този живот в това тяло. Истинският и осъзнат живот тепърва предстои. Само когато преживеем това, което не сме, можем да изживеем това което сме. – светеха очите на Антонио докато ми говореше.

Още ли не вярвате в чудеса? Запознайте се с Антонио!

Когато го слушах, от него извираше такава сила и вяра, че не само му се радвах, но и тръгвах от срещите ни заредена, той си беше една божие зарядно. Занимаваше се с финансови дела, образоваше се, кипеше от страхотни идеи и аз знаех, че ще ги осъществи, защото вярваше, че всичко е възможно, защото то вече беше възможно в мисълта му.

Ако един мъж няма страховито минало, пиши го бегал, казват истинските жени. Онези, които не мислят само за ебане, а мъжът за тях е освен мъж и брат, и приятел, и учител.

Покрай работата си съм общувала с много от „лошите“ момчета. Всъщност и в онези времена никога не ги наричаха „мутри“. Понятието „мутри“ доби медийна популярност, но нямаше нищо общо с профила на тези мъже от средата на 90-те. За тях пишеха журналисти, които не им бяха виждали и очите, за тях опуси разказваха дописници, които никога не бяха нито пили, нито яли, нито преживявали и един час „екшън“ с тях.

Те не бяха „черни“, нито „бели“. Бяха сложни души, многопластови характери, които не можеш да класифицираш в папка „добър“ или „лош“. Колкото повече минаваше времето, толкова повече с очите си виждах как „добрите“ – обявени за такива – ченгета, прокурори, управници, съдии – са по-страшни и от най – „лошите“ бандити, и са с души разядени от поквара, каквато не бяха съзирала и в „лошите“.

Антонио бе един своеобразен избор на Бог – да преминеш през урока да превъзмогнеш собствените си демони и да се издигнеш по пътя на Светлината.

Много си го обичах и се гордеех с него.

През есента на 2018 година пътувахме двамата. Бях му подарила книгата на Васил Пекунов „Рояла на Ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ и имахме среща с Вергиния Мартева, която ни чакаше в Балчик.

Повече от два часа разговаряхме, а с нас беше и Ангел Ханс. И изведнъж, внезапно, гласът на Вергиния се промени, лицето и също:

– Кой от вас тук е познавал Жоро Илиев?

– Аз – пророни Антонио.

И … Вергиния започна. Впрочем, Жоро Илиев започна да говори.

Беше толкова смазващ с кристалната си чистота откъс от време, че бяхме застинали. Георги Илиев ядосано, вбесено, редеше такива думи за управниците ни, за малодушието на народа ни, затова как го крадат, грабят, и какви престъпници ни управляват, че не смеехме да шукнем:

„За нас може и да говорят всякакви неща, аз не съм ангел, нося Кръстта си тук! – Вергиния посочва и се тупа по гърдите – но имахме сърца, а тези са изверги алчни…“. Жоро Илиев даваше конкретни послания на Антонио и накрая отсече: „Пази се от този, който ти слага короната на главата, защото същият може да я отсече“.

Говореше дълго, нервно, задъхано – „рядко слизам Тук“ – и накрая не се сдържах:

– Може ли да те питам нещо?

– Да.

– Кой те уби? Кой поръча убийството ти?

– Тия, които се издигнаха върху гърбовете ни!

После замълча и внезапно изрече:

– Бойко Борисов го чака много тежка участ. Не само Долу, но и Тук! Ако знае само какво го чака…

Жоро Илиев не спираше, изливаше водопад от послания: „…не съжалявам за нищо, изкупвам своите грехове, на мен ми сложиха един голям кръст тук – на гърдите, за да ги изкупя… Айде, че ще изтърва Портала… Избийте ги тия крадци, бееее, ама няма кой да го направи, защото вече ги няма ония мъже…“ Вергиния поспря и се усмихна:

– Ухае на страхотен мъжки парфюм… Виждам го, преметнал с пръстите на едната ръка сако през рамото си и се отдалечава, отдалечааавааа и влиза през Портала… Премина…

Дълго мълчахме. Аз потрепервах. Очите на Антонио бяха пълни със сълзи.

И двамата знаехме, че нищо не е случайно.

Той бе едно бисерче, за което благодарях на Господ.

Винаги съм била късметлийка на братя по оръжие.

Все такива ми ги даваше – ръбати, трънливи, с път, пропадащ в урвите, и характер, и сила да се покатерят от там до звездите, мощни да прободат ламята в себе си, за да излети пеперудата, и да кацне на светлата пътека, огряна от Божествената любов.

Затова ги обичах.

Затова обичах Антонио.

Веселина Томова

Откъс от новата и книга „Този живот е за смелите“, която вече може да намерите по книжарниците

Коментари 8 за
“ГЕОРГИ ИЛИЕВ: „УБИХА МЕ ТИЯ, КОИТО СЕ ИЗДИГНАХА ВЪРХУ ГЪРБОВЕТЕ НИ! ИЗБИЙТЕ ГИ ТИЯ КРАДЦИ, БЕЕЕЕ, АМА НЯМА КОЙ ДА ГО НАПРАВИ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ ГИ НЯМА ОНИЯ МЪЖЕ…“”

  1. Всичките и книги са много добри…и самият факт,че никъде в големите медии не са отразени-значи много…Всеки си има своите проблеми,демони и т.н.,но в случая нейните нямат нищо общо с професионалния и живот на журналист!!!!

    1. Dargavata otdavna e ,,prodadena,,beshe kazala Baba Vanga prez 1992g!…,,sic/adjiite..izbiha,,vis/adjiite ..,,s pomoshtta na,,slugbite,,i,,zadkulisieto,,…,,PARVO,,POBEDI,,VTORO,..NEI BEZ,,CHUGDESTRANNA POMOSHT,,…Nashite ,,slugbi,,stanaha,,argati,,na ,,chugdite…Dargavata i,,Naselenieto,/sashto!

    1. Друг факт нашите марионетки горе по етажите на властта продават златото на България на хамериканци, еврогейци и останалите помиарски англсакски държави които малка България издържа като съсипват народа български начело с марионетката Тиквар Геноцидов

  2. да едно време имаше истински мъже. позволете ми да ги разбирам тия работи…

  3. здравко железаров, нали се досещаш,че написаното се отнася лично до теб.

  4. Маѝка ти да еба в дупето,и то без вазелин и лубтикант,тя е психично болната да те роди ,и да редиш глупости сега. Цървул.

Вашият отговор на онзи Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *