Публикувано на 28.05.2008 / 9:10

Галевите: Имаме си бригади, но те носят тухли

 

 

До вчера никой не познаваше Пламен Галев и Ангел Христов. Славата на двамата съдружници стигаше до язовир "Дяково" по пътя Дупница – София. За часове обаче те станаха известни поне колкото Азис. Прослави ги една среща с вече бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. Нарекоха ги братя Галеви – но не заради кръвни родствени връзки, а заради директната асоциация с мафията. Изкарват парите си от наркотици, плащат на политици, кадруват в най-висшите етажи на властта, те са мутри и управляват Дупница – подобни информации не спираха да обикалят медиите. Вътрешната комисия в парламента специално заседава заради тях. "Имаше дела срещу нас, но всички се провалиха", казват със задоволство "братята". Какво правят няколко седмици след скандалите, чувстват ли се като герои от романите на Христо Калчев и Георги Стоев – отидохме на място в Дупница и в знаменитото им имение в близкото село Ресилово, за да проверим. С Галевите разговаря Мартин Карбовски.

М.К.: Работите в общината, а се твърди, че не вземате заплати? Тогава какъв ви е интересът?
А.Х.: Когато влязохме в общината, нямаше компютри дори. Консултативният съвет заедно с хора от бизнеса събрахме 100 хил. лева и пратихме да се купят компютри.
П.Г.: Обещахме преди изборите нещо и трябва да го свършим. Ще натрием носовете на предишните управляващи, ще им покажем, че нещата могат да се оправят, ако имаш малко мозък.
М.К.: А достатъчно богати ли сте, за да не се очаква да крадете?
П.Г.: Преценете само. Не е тайна, че сме собственици на пристанище във Варна. В момента има италианци, които ни дават 28 млн. евро за него. Имаме още куп фирми.
М.К.: Хората много трудно ще повярват на благородната идея "Дайте да съживим общината".
А.Х.: Така е, но вината не е наша. Разни бивши кметове с една камара дела на гърба си излизат чисти, а ние, понеже са ни проверявали, сме лоши.
П.Г.: Стефан Софиянски например е крадец. Наричам го така, защото в едно предаване той ни нарече мутри и престъпници. За мен той е крадец. Но, видиш ли, неговите дела били политически, а нашите дела са, защото сме престъпници. Какъв е този двоен стандарт, питам? Значи, когато политици имат дела, те са за политика. Като и Волен Сидеров сега. А ние сме обикновени престъпници.
М.К.: Носят се легенди за вашите хулигански прояви.
П.Г.: Скъсаха ни от проверки. И нищо. Бяхме като фикс идея за окръжния прокурор Камен Пешев. Чудеше се какво да прави, та дори отиде да се заяжда с охраната ни в Ресилово. Нарочно паркира с колата отпред, пред вратата на дома ни. Сигурно е чакал някакви мутри да го изхвърлят в дерето. Едно от нашите момчета го пита: "Може ли да се преместите да мина?" Пешев казва – "Не може." Опитва се да ни провокира.
М.К.: Как изкарвате парите си?
П.Г.: Имаме пътностроителни фирми. Сега купихме и фирма "Гранит". "Инфрастрой" е наша. Търсим още възможности за бизнес.
М.К.: Не се ли притеснявате от комисията на Стоян Кушлев?
П.Г.: Нека ни провери! Нас ни проверяват непрекъснато. Търсиха ни сметки и имоти по света, ровиха ни от прокуратурата до агенцията "Финансово разузнаване". Мислите ли, че при този натиск и тези проверки, ако бяха намерили ей толкова, нямаше да стане страшно? Създава се мит за нас. Затова хората започват да мислят, че имаме някого зад гърба си.
М.К.: Българите по принцип се плашат от някой, който изглежда малко по-едър и за него се чуе нещо. И започват леко да внимават какво говорят с него. Точно заради това трябва да ви задам следния въпрос: Ангели ли са братя Галеви? Има ли нещо, което криете?
П.Г.: Нищо. Ангели на земята няма. Нормални хора сме.
М.К.: Винаги ли е било всичко чисто през годините, в които сте работили?
П.Г.: Винаги.
А.Х.: Няма от какво да се притесняваме.
М.К.: Чудно ни е, защото се носят легенди за печени хлебари, за хора, които са горени.
А.Х.: И ние сме ги чували. Но една фурна е 40 на 40 см. Можеш ли да вкараш хлебар там, да го изкараш печен и той да не може да докаже, че това се е случило?
М.К.: Все пак има хора, които се страхуват от вас. Защо?
П.Г.: Как да не се страхуват? Заради "мита Галеви" е всичко. Сега, ако за вас започна да говоря, че сте изяли някого и това се говори един месец в медиите, и вие ще станете злодей.
М.К.: Имате ли бригади? Твърдят, че имате бригади с момчета, които притискат хора.
П.Г.: Имаме строителни бригади. Може да изглежда грандомански, но нашият бизнес не е в Дупница. Така че няма с кой да се конфронтираме.
М.К.: Ако произвеждате наркотици, ще ви трябват бригади.
А.Х.: Не, ще ни трябват химици. Но не ни трябват.
М.К.: Тежка ли е царската корона?
П.Г.: Не сме царе. Трябва да питате Симеон Сакскобургготски.
М.К.: За какво ви е тази охрана? Ходите в София с охрана, а преди малко сами ни посрещнахте.
П.Г.: През деня така се возим – само двамата.
М.К.: А защо ви е в София толкова голяма охрана?
П.Г.: Не знам защо сте останали с впечатление, че сме с много охрана!
М.К.: Имаше една много голяма снимка как един човек държи пистолет.
А.Х.: Тогава бяхме по работа в София. На снимката двама души са охраната и един от заместник-кметовете. И понеже сме повечко, веднага изкараха, че ходим с една тумба охранители.
М.К.: От някого страх ли ви е?
П.Г.: Не. Обаче вижте какво става в България. Откъде знаете кой какво си мисли.
А.Х.: Трябва да се вземат превантивни мерки.
П.Г.: Емил Кюлев какъв беше? Защо го убиха? Илия Павлов – също? Не знаеш кой какво ти крои.
М.К.: Но не ви е страх?
П.Г.: Не ни е страх.
М.К: С политици говорите ли си често? Кой е човекът ви в парламента?
А.Х.: Когато въпросите касаят общинското управление, се чуваме. Все пак затова са избрани тези хора.
М.К.: Вярно ли е, или е мит, че тук е имало някакъв купон, на който са присъствали седемнадесет манекенки? Около някакъв външен басейн тук е имало момичета?
П.Г.: Сега от теб го чувам, но няма да е лошо, да ме извинява жена ми. Виж, това е пак някакъв мит.
М.К.: Е, не може всичко да е мит. Едни футболисти ми се оплакаха, че сте набили шофьора им. Автобусът им е засякъл ваша кола, проследили сте ги и сте набили шофьора им.
П.Г.: Нямаме нищо общо с този случай. Ще ви кажа какво ние знаем. Шофьорът кара автобуса на Марек. По времето, когато става този инцидент, президент на Марек е Стефан Милушев. Шофьорът засича някаква кола и най-нагло се блъска в нея. После идва в Дупница, но хората го проследяват и го нокаутират съвсем заслужено. Знам от футболистите кои са тези хора, но не е моя работа да се занимавам.
М.К.: Някъде да сте сбъркали? Къде грешат братя Галеви?
П.Г.: С Първан Дангов, бившия кмет – с него сбъркахме. Помогнахме му да стане кмет. В предният Общински съвет правеше само циркове. Тези хора чакаха сесията, за да могат да се карат. А сега има разбирателство.
М.К.: Пламен Галев привърженик ли е като житейска философия на идеята за твърдата ръка на Балканите и при славяните?
П.Г.: Да! Но да не бъда разбран грешно. Твърда ръка – в смисъл да се спазват законите, защото повечето от политиците ги е страх. Страх ги е да свършат някаква работа, защото ще се скарат с еди-кой си бизнесмен, ще му нарушат интересите. Това им е проблемът. Не могат да съберат акцизи, не могат да съберат куп други налози. Обвиняват ги, че са корумпирани. Страх ги е. Нима няма начин да се съберат данъците? Обаче малко сърчице трябва, кураж.
М.К.: Имате ли политически амбиции?
П.Г.: Не, не. Ние не сме партийно обвързани. Проблемите на Дупница не са свързани с политиката. Има конкретни неща, които трябва да се свършат. Давам пример – тук също не можеха да се съберат данъци, такси. Но ние ги събрахме. И то лесно – който не си плаща данъците, да не идва в общината. Приехме такава наредба. Искаш от общината да ти направят скица, но в същото време не плащаш данъци. Тогава не може.
М.К.: Пламен Галев не е ли заплаха за политическия елит?
П.Г.: Не, въобще. Аз имам виждания, но нямам амбиция за партийна кариера. Те, политиците, сами са заплаха за себе си. Сега ген. Атанас Атанасов и опозицията се опитват да правят нещо. И виждате какви смешни опити правят. Те са готови да разрушат държавата само и само да паднат другите. Нали и вие бяхте на власт? Защо хората вече не гласуват за вас?
М.К.: Купувахте ли гласове на последните избори?
П.Г.: Не. Нашата философия беше ясна – ако не бяха избрали Атанас Янев, просто нямаше да работим, да помагаме в общината. На всички заявихме, че няма да плащаме гласове на роми.
А.Х.: Трябва да ви кажа, че цели квартали цигани чакаха до последно да лапнат някой лев. Нашият кмет е човек, който се приема еднакво добре и от бизнеса с дясно мислене, и от по-старото поколение, което има ляво мислене. Това беше идеята – да изберем кмет на всички дупничани.
М.К.: Доволни ли сте от себе си?
П.Г.: В общи линии.
А.Х.: Аз не съм доволен! Напоследък съм около 120 килограма и не мога да ги сваля (смее се).
М.К: Казват, че сте построили вашия си социализъм и сега се опитвате да го проектирате върху целия град. Вярно ли е?
П.Г.: Как нашия социализъм? Въпросът е, че искаме да оправим града и общината.
М.К: Момчета, няма кой да ви повярва! Твърде благородно е това.
П.Г.: Опитваме се свършим това, което не е правено досега. Може да изглежда всякак – налудничаво, фалшиво. Сега ще ви кажа един пример. Преди години, не помня вече колко, идва при нас в Ресилово един доктор, тогава не го познавах, събира пари за трансплантация на черен дроб на детето си. Положението било вече отчайващо. Остават му буквално дни и спешно трябва да съберат 180 хил. лева, а те имаха само 5. За 3 дни събрахме парите от всички бизнесмени, но веднага се чу приказка, че рекетираме. А никой, на който се обадихме, не каза дума. Ние дадохме 20 000. Докторът от центъра за трансплантации не можеше да повярва, че парите са събрани. Впоследствие разбрах, че детето се казвало Пламен. И се заговори, че затова сме събирали пари. После, че бащата бил от здравната каса и затова сме събирали парите. Във всичко се търси само лошо.
М.К.: Тези, които ви дъвчат, отмъщавате ли им по някакъв начин?
А.Х.: Това е отмъщението – да им покажем, че с нещата, с които са разполагали, ние можем да направим нещо много по-добро от тях. Това е въпрос на лично доказване.
П.Г.: В един от вестниците Първан Дангов казва, че го е страх за себе си. Заявявам – Дангов, не те броим за жив! Толкова си смешен и некадърен! Искам да кажа, че е толкова жалък – че някой да се занимава с него. Него го било страх от отмъщение. Кой ще се занимава с тебе бе, глупчо, ти си никакъв!
М.К.: Сега ще вземе да катастрофира и ще кажат: Галеви казаха "Не те броим за жив!"
П.Г.: Да казват каквото искат!
М.К.: Любен Гоцев каза: "Георги Стоев да си носи глупостите в гроба…" "Не те броим за жив!" дупнишки израз ли е?
П.Г.: Да. Аз го казвам в смисъл…
А.Х.: Смисълът е ясен. Като онзи, който казал на жена си на сватбата: "Ти си мъртва за мен."
М.К.: Вие не сте ли го били поне един път?
А.Х.: Не! Нали си представяш, че ако го набием, той ще стане светец, той ще стане мъченик. Иван Рилски номер две. На този да му направим такъв PR, може ли? Колкото и да ми се иска да го ударя по муцуната, никога няма да го направя само заради това. Въздържам се.
М.К.: Иначе си признаваш честно, че искаш да го набиеш?
А.Х.: Искам! То всеки има някакви емоции.
М.К.: Ти боксьор ли си?
А.Х.: Не съм боксьор! Шахматист съм! (Смее се)
М.К.: Не е вярно! Виж какви са ти кокалчетата! Ти си човек, който блъска непрекъснато.
А.Х.: Да! Но Дангов няма да го ударя. Иначе се ядосвам, че блъскам и не мога да отслабна (смее се).
М.К.: Журналистите ли сме пак виновни за всичко?
А. Х.: Всичко, което се пише и показва, влияе повече на роднините. Майка ми, баща ми се притесняват.
М.К.: Какво казва майка ти за това, което чува – че си мутра?
А.Х.: По принцип те не коментират, но личи, че са притеснени.
М.К.: От какво се притесняват – да не ти се случи нещо или от това, че си лош човек?
А.Х.: От това, че ме изкарват лош човек. "Как могат да говорят така за нашето дете", казва майка ми.
М.К.: Какви са амбициите на братя Галеви?
П.Г.: Да се развиваме в нашия си бизнес. И то не само заради повече пари, а защото не сме учили за това и ни доставя удоволствие да постигаме успех. Не сме завършили "Кеймбридж" – той в спортното е учил, а аз в академията.
А.Х.: И то борба. Детството ми е минало между училището и тренировките. Оттам нататък нещата почти се припокриват с тези от живота на Пламен, без чисто личните неща – брак, деца. Моите деца учат тук. И жена ми си е тук. Щастлив човек съм.
М.К.: Как се събрахте?
А.Х.: Допаднахме си по характер. Казармено приятелство. Тази дружба е най-силна.
М.К.: Какъв човек е Пламен за тебе, Ангеле?
А.Х.: Лидер. Аз, понеже съм човек, който се съобразява с дисциплината, затова съм му повярвал. Имам му доверие. Обсъждаме нещата заедно. Когато сме на различни мнения, заставам зад него, защото знам, че няма да ме подведе.
П.Г.: Геле е много сериозен, мога да разчитам на него. Аз съм по-емоционален, докато той е с много точна преценка за хората.
М.К.: Може ли да се каже, че Пламен е мозъкът, а Ангел – изпълнението?
А.Х.: Не, заедно измисляме нещата, работим заедно.
М.К.: В момента носите ли оръжие?
П.Г.: Не.
М.К.: Колко пари имате в джобовете си?
А.Х.: Аз имам около 120 лв.
П.Г.: Няколко банкноти по 20 лв. Пари за кафе.
М.К.: А в чантичката, има ли голяма пачка?
П.Г.: Не. Вижте, Дупница е малък град, освен да пием кафе, за какво да харчим други пари? Носим колкото ни са необходими. Много ме дразнят позьори, с които, като седнеш на маса, само за пари и за цени говорят. Не сме от тези дето, за да си платят кафето, изваждат пачките и от тях си вадят банкнота. Все едно няма представа колко струва едно кафе, човек, като излиза на кафе, си носи дребни пари.
А и ние винаги сме гледали да не парадираме, защото в хората лесно се буди завист. А и може неволно да унижиш някой. Нашите приятели не всичките са милионери и ще е грозно от наша страна, ако седнем на една маса, и да искаш да платиш сметката на всички, за да се покажеш.

М.К.: Откъде тръгнахте?
П.Г.: Служихме като барети.
М.К.: Но ви изгониха?
П.Г.: Не, сами си тръгнахме, защото започнаха да развалят мита за държавна сигурност. Поделението се водеше тогава към Шесто управление на държавна сигурност, към отдел тероризъм. Постепенно всичко започна да се разрушава. Вече нямаше смисъл да се служи. Това става началото на 90-те години, 1992-1993 г. В момента поделението е съсипано. Не знам какво ще се случи, ако сега се наложи да посрещнем терористичен акт.
М.К.: Излязохте оттам и започнахте с нулев капитал или вече имахте някакъв бизнес?
П.Г.: От нулата започнахме.
М.К.: Доволен ли си от живота си? На какво се радваш?
П.Г.: Доволен съм. Радвам се на простите неща. Не ме радва толкова материалното. Децата ми учат в чужбина. Мисля да не им давам съвети как и къде да живеят. Те сами ще преценят. На мен никой не ми е казвал къде да ходя и какво да правя. Затова и аз не искам да се меся.
М.К.: Какво мислите вие за мутрите – българските мутри през 90-те години и след това как се развиха? Откъде дойдоха, как стана всичко?
П.Г.: Не съм сигурен доколко тези, които бяха набеждавани за такива, бяха мутри. Бил съм спортист и съм тренирал почти с всички, които след това набедиха за мутри. Бяха избрани лица, които притежаваха организаторски качества, и към тях се прикрепи криминален контингент. Те опетниха името на борци, боксьори, каратисти, Така се създава впечатлението, че този човек води след себе си едва ли не някаква хунта, армия, бригада. Затова мисля, че е малко изкривено всичко. Във всяка една демократична държава както има много партии, така има и мафия. Това са част от белезите на това общество. Нашите политици са напълно неадекватни в отношението си към организираната престъпност, въпреки че някои от тях са много добри юристи. Управляващите трябва да приемат, че престъпността е болест, която съществува, но е необходимо да бъде контролирана, за да не излиза от определени рамки. Те могат да го направят. Но всичките им досегашни действия са неадекватни. На курсове, на които сме ходили, са идвали хора от Германия, от Щатите, които казват, че организираната престъпност трябва да се овладява, да се контролира. Тя не е нещо, което може да се премахне. А политиците какво правят? Например Дангов – веднъж идва при нас, когато сме му нужни, а после, когато вече не му е удобно, ни нарича мафиоти. Много такива случаи има. Не само в София и в Дупница, в цялата страна. Трагедията на България е, че в политиката влязоха много случайни личности. Фактът, че са на високи постове в момента, не ги прави кадърни.
А.Х.: Когато дойде царят, с НДСВ в политиката влязоха хора, които не са си мислели някога, че ще стъпят на жълтите павета.
М.К.: Какво мислите за Бойко Борисов?
П.Г.: Бойко Борисов си има качества, а около него се лепят разни хора – като с царя.
М.К.: Вие защо не направите партия?
П.Г.: Не, имаме си бизнес, политиката ще ни пречи. Парламентът е такова нещо, че накрая ти става противно да го гледаш. Повечето там си говорят ей така, свободни съчинения. И си вярват. Хората си губят ума, отивайки във властта. Не знам, бацили ли има в тези кабинети. Поведението им се променя за месеци и не можеш да го познаеш този, обикновения човек, който е бил тук, сговорчив. После маниерите му са други, походката му става друга, от колата слиза по друг начин, диша тежко.
М.К.: Добре, момчета, има ли мутри в България тогава? Вие не сте, отричате. Но кои са мутрите?
П.Г.: В България несъмнено има престъпност като навсякъде. Да си я намерят тези, които се занимават с нея. Има си служби.
М.К.: Службите добре, обаче хората, спрягани по вестниците за мутри, такива ли са?
П.Г.: Няма да коментирам. Не искам. Не ни е приятно нас да ни коментират, затова и ние не го правим с други лица. Защото, ако днес аз кажа, че еди-кой си е набеден, утре ще излезе, че се защитаваме, разбирате ли. Когато вече са ти създали образ на мутра и някой те защити, значи и твоят защитник също е такъв, както и обратното, така излиза.
М.К.: Твърди се, че у нас мафията си има държава.
П.Г.: Слаби са ни държавниците. Оттам е целият проблем.

Мартин Карбовски

В. “Стандарт”

Коментари 0 за
“Галевите: Имаме си бригади, но те носят тухли”

  1. Винаги съм знаел що за човек е Карбовски, но сега го потвърди. Едно поръчково мекере.

  2. Карбовски и ти ли бе, Бруте!? И ти ли си бил поръчков? Не ми отговаряй – ясно е! Какви честни и чисти, росни, пресни родни бизнесмени! Блазе на Дупница, че и на България! А да ви питам, вас, тримата – СРАМ НЯМАТЕ ЛИ? Една анкета из Дупница щеше да ти спести срама да се показваш с тия, за които всеки май знае по нещо! Брей, че способни тулуми!

  3. МНЯМА НУЖДА ДА УЧИШ ЗА ЖУРНАЛИСТ ДОСТАТЪЧНО Е ДА СИ БОРЕЦ,МОЛОДЕЦ КАРБОВСИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *