Публикувано на 29.08.2019 / 7:00

В САРАИТЕ. ПРИ „СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“

ахмед доганАко не можете да намерите истината точно там, където сте, къде другаде очаквате да я намерите?

Доген

Две години преди да се отзова като една Райка Княгиня в Сараите, Джани ми предаваше поздрави и послания от Шефа си. Шефа – така наричаха Ахмед Доган неговите сподвижници. Ставало въпрос за мен и сайта ми АФЕРА, и Джани ми предаваше изразените оценки от „Шефа“ им. Бяха толкова философски, че за разлика от Джани, не ги запомнях детайлно, а така и през годините не се научих да приемам търпеливо комплиментите, все ги пропусках набързо край ушите си. „Шефа каза, че винаги, когато дойдеш в София си добре дошла при него и те кани, когато ти е удобно. Много цени смелостта ти.“ – казваше ми още Джани.

Нямах нищо общо с ония журналистки, които висяха по дуварите както на Бойко Борисов, така и по Сараите на Доган и им въртяха баници, ту на единия, ту на другия, така че махвах с ръка – като му дойде времето и ако е писано, ще се видим.

С Джани, както наричах Ерджан Ебатин – дългогодишен председател на ДПС във Варна, а по-късно и депутат от ДПС, бяхме приятели от години. Умен, с удивителна памет и речовитост, а и с изключителни артистични качества и блесящо чувство за хумор, и самоирония, Джани бе единственият, когото познавах – извисил се по политическата кариерна стълбица, който си оставаше напълно естествен и такъв, какъвто си го знаех. Вероятно това, че бе дълбоко вярващ и четеше много, не го мръдна и на сантиметър от оня Джани, когото харесвах – искрен, непринуден и неподправен, понякога до изумление, много почтен и състрадателен.

През онзи октомври, последният на мама, успях да се измъкна за няколко дни от „затвора“, в който живеех, и се докопах до София. Бях подредила всичко зад себе си – Ели, която гледаше мама, кучетата, лекарства, храна, всичко да е под контрол, за да мога да вдъхна няколко глътки свобода извън „клетката“.

Още като пристигнах в хотела, звъннах на Джани, но не за да се срещам с Доган – изобщо не ми минаваше и подобна мисъл!, а за да пием едно вино и да се наклюкарим.

– В болницата съм, Весиии… – изпъшка тихичко Джани – Разбиваха ми камъни в бъбреците… Ама обади се на Сали -то, и той е в София…

Със Сали Табаков също бяхме приятели – той бе поел от Джани организацията на ДПС във Варна, с него също имах неподправени и чисти отношения, родили се изведнъж, още когато се запознахме.

Никога не се надуха тези хора, нито се взеха на сериозно – бяха честни и открити с мен, а и аз с тях.

Звъннах на Сали.

– Докога си в София? Ще се обадя на Шефа, че си тук и ще ти звънна… – изстреля Сали, без дори да съм се сетила за възможност да видя Доган, исках просто с Джани и Сали, събирайки се, да се посмеем. Рядко вече можеш да намериш някого с когото да се смееш автентично.

Минути по-късно, докато оправях багажа си в хотелската стая, Сали звънна:

– Шефа те покани тази вечер в 21 часа в Сараите. Ще мина да те взема!

Изобщо не бях готова за такъв светкавичен развой на събитията, но това е положението, се смеех пред огледалото, когато „Пашата“ вика – доведете ми я Райна Княгиня да я питам и разпитвам кой уши байряка…

„Кой уши байряка“ си беше „моята песен“ и я крещях с цяло гърло по веселите маси и ето, че дойде време да вляза в роля.

Изчаквахме, докато мъжете от НСО проверяха с уреди дали няма бомба по автомобила, с който пристигнахме пред Сараите, и излизайки от колата, Сали ме сконфузи: „Забравих да ти кажа, че тук е прието – като се идва при Шефа да му се носи нещо, просто символично…“. Внезапно пред очите ми блесна спомена за старите „табиети“, в които иначе от дете бях възпитана – никога, когато отивахме с мама и татко на гости, не ходехме с празни ръце – дали ще е кутия с бонбони или с бутилка питие. Съвсем бях изключила, а бих занесла на Ахмед Доган книга със сигурност, ако, разбира се, се бях сетила…

Късно е либе за китка.

Сали ме измъкна ловко от конфуза и рече: „В багажника имам две бутилки скъпо уиски – едната ще я дам аз, другата – все едно е от теб…“ и ми подаде луксозната кутия..

Посрещна ни един лъчезарен широко усмихнат мъж. Шабан – домакинът на Сараите. Покани ни да седнем в нещо като трапезария, където облекчено забелязах, че се пуши.

Бях с гръб към стълбите откъдето слезе Доган.

Сали вече го бе зърнал и ставайки, устремно тръгна към него. Извърнах се и току до мен съзрях лъчезарно усмихнатото лице на Доган.

Години не се бе появявал в публичното пространство. Пускаха се всякакви контролирани слухове как бил пиян-залян, как не изтрезнявал, как бил подпухнал и въобще не приличал на себе си, и как хич вече не бил даже с акъла си.

Пред себе си обяче видях мъж в изключителна физическа форма – това бе първото, което се набиваше на очи. Облечен в дънки, с лека фланелка, над които бе облякъл копринено тъмно синьо кимоно, стегнато с колан на кръста. Лицето му бе сияещо, неподправено усмихнато, когато свойски, прегръщайки ме, изрече: „Добре дошла!“ А аз се изхилих: „И ето я Райна Княгиня се яви!“.

Доган първи влезе в огромна соба и се отправи към дъното, където имаше ъглов миндер с ниска маса пред него. Шабан деликатно помоли да оставим мобилните си телефони на малка масичка пред отворената врата на одаята.

Настаниха ме до Доган, който веднага се бе извинил, смеейки се, и поемайки подаръците от нас – бутилките с уиски, че много съжалявал, че няма как да ни прави компания, защото бил на прочистващ режим: „Аз си правя такива прочистващи три дневни режими на чай… От три дни не пия, правя си разтовараща диета с чай, пия само чай с мед. Но вие не се притеснявайте – какво ще пиете?“.

Аз пожелах дежурното си бяло вино с газирана вода, а Сали – уиски.

Докато Доган галантно ми правеше комплимент, че не отговарял, когато седял до хубава жена, оглеждах крадешком огромната стая, която наричам сега одая или соба, защото стилът и бе типично възрожденски от който струеше уют, без никаква помпозност, префърцуненост или излишен лукс. И си мислех колко българските политически парвенюта посмъртно нямаше да пожелаят да живеят в такава атмосфера, потънали и накупили си супер луксозен кич по домовете си, натруфени от корумпираните им ръчички.

С една дума – Сараите изобщо не бяха това, което повечето българи си представяха.

– Ти винаги ли си била толкова смела? Как си обясняваш защо си толкова смела? – отпери ми внезапно, като начало Доган, взирайки се внимателно и дълбоко в очите ми.

Майстор.

Точно това не бях очаквала.

-– Ами… – неуверено започнах, той нямаше как да знае колко съм  непохватна, когато трябва да говоря за себе си – Нямам кой знае какво обяснение… И аз не знам… Вероятно има нещо в това, че съм дошла на този свят след много дълго чакане – на седем месеца, кило и осемстотин, после съм паднала на кило и петстотин и съм се преборила за да оживея…

Пелтечех нещо още, защото, мамицата му, никога не съм можела да отговоря на този въпрос, когато са ми го задавали всякакви хора – ама не те ли е страх, ама как не те е страх…, докато Ахмед Доган не ме прекъсна рязко:

– Не си от Тоя свят ти, не си от Тоя свят, значи не си от Тоя свят…

Щяхме да се разберем по метафизичните теми, но не му беше сега времето….

Веселина Томова

Откъс от новата и книга „Този живот е за смелите“, която вече е по книжарниците

Коментари 5 за
“В САРАИТЕ. ПРИ „СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“”

  1. Когато се говори за Доган, не трябва да се забравя за войната в Косово. Тя и тук бе почнала – спомнете си за взривения влак, за взетите заложници на Златни пясъци – не забравяйте героя който ги спаси – Юлиян Георгиев, спомнете си за изчезналите без вест и за „голямата екскурзия“. Ако не беше Доган, това щеше да продължи както продължи в Косово. Краят е ясен на всички – масови гробове, след двадесет години международен съд, война веднага – като в Сърбия в която и ние участвахме – забравихте ли как? Ключ към всички тези проблеми е Доган. Има още един човек – Виктор Вълков , но за него друг път.

  2. Краденето у нас обаче отдавна се е превърнало в официална политика. Даже Борисов неволно се изпуска и го признава, докато обикаля с джипката, дори и да не го осъзнава. Запитан за слуховете, които витаеха, че България ще настоява за еврокомисар по земеделието, той съвсем откровено изтърси: За какво ни е ресор Земеделие , там парите са разпределени ясно и точно за всички държави, какво ще направиш с ресор Земеделие ? Какво искаше да ни каже ли? Ами чисто и просто, че в земеделието вече няма далавера. И бездруго почти го ликвидираха, а и достатъчно се омазаха с къщите за тъщи

  3. Весе, Весе,
    Поназнайвам нещичко по темата но си признавам, че за мен Доган си остава най-голямата загадка на прехода или както се нарича това в което врим от вече тридесет години! Знам за неговите възгледи за борбата на малцинството в България, знам и за първите му речи на кръглата маса в София. Дистанцията от време е само няколко месеца – промяната – невероятна. Скоро едно свръх ченге, добре поставено в момента в страната ми говори, че Доган бил обикновен – …………………….. няма да го изпиша. Глупости , Доган е необикновен! щастлива си, че си имала възможност да беседваш с този човек. Ако не пресъздадеш сама разговора, скоро хората ще поискат това от теб – Доган няма да потъне в Лета, няма. Остави следа, която няма да се загуби.

  4. Борисов си позволява да прави ”пресконференция” без журналисти, но за 10 години във властта, при цялата фалшификация на изборните резултати, партията му ГЕРБ (която управлява винаги с ДПС) дори веднъж не успя да си позволи самостоятелно мнозинство в парламента.

Вашият отговор на Сашо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *