Публикувано на 30.08.2019 / 20:37

В МИНИСТЕРСКИЯ КАБИНЕТ НА Ц.: „ИСКАМЕ 10 МИЛИОНА ЗА ПАРТИЯТА“. ПРЕД КАБИНЕТА НА ВИДНА БАНКЕРКА ДАВАТ ПЛИК СЪС СПИСЪК ЗА „ОПРАВЯНЕ НА КРЕДИТИ“

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА…След като излезе от ареста, един от поредните „знакови“ обвиняеми, рожба на безумните акции на Станимир Флоров и Цветан Цветанов, ме вгорчи, когато го молех да говори публично за ужасяващия рекет приложен му от управлението на ГЕРБ: „Каквото и да кажа оттук нататък, аз ще си остана в очите на хората „престъпник“. Бойко просна по очи всички онези, които му дадохме милиони за изборите. Направи го цинично, мръсно и измивайки си ръцете чрез Цветанов, правейки се, че уж не знае нищо. Бяхме лошите очевидци. И сега каквото и да кажа, ще залее всички контролирани от него медии, обяснявайки, че говоря така за свое оправдание, защото съм арестуван и съм от „мафията“…“.

Години по-късно, след като Борисов бе паднал от власт, друга „мишена“, арестувана от Цветанов при „акция“ с насочени автомати срещу семейството и децата му, вече с прекратено дело, поради липса на каквито и да е доказателства, ми довери нещо потресаващо.

Звучеше като надиплена измислица, но бе кристална истина:

– След като излязох от ареста, бях повикан в министерския кабинет на Ц. Вътре бе с министъра на…. И представяш ли си, каква наглост, рече ми: „Ние знаем, че имаш 100 милиона. Искаме 10 милиона за партията.“. Гледах го и само се усмихвах, знаеш, че съм добър математик: „Кажи ми само една причина, поради която трябва да ти ги дам тези пари? Да сметнем – пада се около 2 милиона и половина на година и по двеста и осемдесет хиляди евро на месец… Е, кажи ми само една причина да не си харча аз тези пари, а да ви ги дам на вас?!“. Ц. почна да се обяснява – ама ще ти оправим делата, всичко ще бъде наред… „Айде, нема нужда да ми оправяте делата, дето сами ги измислихте“, отвърнах му. Той се обърна към министъра и каза: „С тоя няма да се разберем“. И не се разбраха… – смееше се срещу мен един от гръмко разнасяните по телевизии и вестници „мафиоти“.

Апропо, преди него пред кабинета чака да бъде извикана видна банкерка. Тя дори не е удостоена да бъде поканена вътре. Секретарката и` подава плик, в който има списък на десетки лица, на които трябва просто да бъдат „оправени“ кредитите.

И на кого да кажеш тази информация? На ДАНС, надиплена с мекотели, служещи на Борисов и Цветанов, които с изумителен отскок бяха овладели и шефските места при иначе уж „громящото“ ГЕРБ правителство на Орешарски? На прокуратурата, в която повечето от прокурорите бяха огледални образи на Николай Кокинов, който наричаше лигаво Борисов „шефе“?

Шляпах в тази мръсна лепкава кал сама.

Като вълк единак…

Веселина Томова

Откъс от книгата и „Този живот е за смелите“, която вече е по книжарниците

Коментари 12 за
“В МИНИСТЕРСКИЯ КАБИНЕТ НА Ц.: „ИСКАМЕ 10 МИЛИОНА ЗА ПАРТИЯТА“. ПРЕД КАБИНЕТА НА ВИДНА БАНКЕРКА ДАВАТ ПЛИК СЪС СПИСЪК ЗА „ОПРАВЯНЕ НА КРЕДИТИ“”

    1. От всички книжарници на Хеликон и на Хермес, включително от сайтовете им може да се поръча онлайн

  1. В общи линии нищо ново под слънцето. Сещам се за описанието на Айн Ранд в Атлас-а.

    „— Знам как се определя, Джеймс. Знам, че сделката е започнала с момчетата в Сантяго, защото са на хранилката на д’Анкония от векове — разбира се, „хранилка“ не е блага дума, по-точно е да кажем, че „Д’Анкония мед“ им плаща пари за защита от векове, нали така му викат вашите гангстери? Нашите момчета в Сантяго му викат данъци. Получават си дела от всеки продаден тон мед на д’Анкония. Така че имат солиден интерес да продавам колкото се може повече тонове. Но в един свят, който се превръща в Народна република, това е единствената страна, където хората не са принудени още да копаят за корени в гората, за да оцелеят, така че това е единственият пазар, останал на Земята. Момчетата в Сантяго искаха дял от този пазар. Не знам какво са предложили на момчетата във Вашингтон, или пък кой е изтъргувал нещо и с кого, но знам, че и ти си някъде по веригата, защото притежаваш солидно парче от акциите на „Д’Анкония мед“. И със сигурност ти е доставило удоволствие — тази сутрин, преди четири месеца, в деня след издаването на директивата — да видиш какъв невероятен скок постига „Д’Анкония мед“ на борсата. Направо е изскочила от листа с цифрите и те е праснала по лицето.

    — Кой ти даде основание да измисляш подобна възмутителна история?

    — Никой. Не знаех нищо за това. Просто видях скока на акциите онази сутрин. Това ми каза всичко, нали? Освен това момчетата в Сантяго лепнаха нов данък върху медта още на следващата седмица и ми казаха, че не бива да имам нищо против, не и след внезапното качване на акциите ми. Казаха, че работят изцяло в мой интерес. Питаха ме какво ме е грижа — в крайна сметка съм по-богат от преди. Вярно. Така беше.

    — Защо настояваш да ми кажеш това?

    — А ти защо отказваш да приемеш поздравленията, Джеймс? Това не е характерно и със сигурност не съвпада с линията на поведение, в която си такъв експерт. В епоха, когато хората съществуват не по право, а по милост, човек не отхвърля благодарен гост, опитва се да сграбчи в капана на благодарността колкото се може повече хора. Не искаш ли да съм един от хората, които са ти задължени?

    — Не знам за какво говориш.

    — Помисли каква услуга получих без каквото и да е усилие от моя страна. Никой не ме попита, не ме уведоми, не помисли за мен, всичко беше уредено без мен и всичко, което трябва да направя сега, е да произведа медта. Това беше велика услуга, Джеймс — и можеш да си сигурен, че ще ти се отблагодаря за нея.“

    https://chitanka.info/text/33690/12#textstart – Аристокрацията на връзките 🙂 .

    Но класиката в главата е речта на Франциско 😉 .

    „— Сеньор д’Анкония, какво мислите, че ще стане със света?

    — Точно каквото заслужава.

    — О, колко жестоко!

    — Не вярвате ли в действието на моралния закон, госпожо? — сериозно попита Франсиско. — Аз вярвам.

    Риърдън чу Бъртрам Скъдър, извън групата, да казва на едно момиче, което се възмущаваше от чутото:

    — Не му позволявайте да ви обърка. Знаете ли, парите са коренът на всяко зло, а той е типичен продукт на парите.

    Риърдън не мислеше, че Франсиско е чул това, но го видя да се обръща към тях със сериозна, вежлива усмивка.

    — Значи мислите, че парите са коренът на всички злини? — каза Франциско Д’Анкония. — Запитвали ли сте се някога какъв е коренът на парите? Парите са средство за размяна, което не може да съществува без произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го вършат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност. Парите не са средството на лентяите, които просят от това, което имате, със сълзи, нито на мародерите, които ви го отнемат със сила. Парите са станали възможни единствено благодарение на хората, които произвеждат. Това ли смятате за злина?

    Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Онези късчета хартия, които би трябвало всъщност да са злато, са знаците на честта, вашият дял от създаденото от хората, които произвеждат. Портфейлът ви е израз на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?

    Търсили ли сте някога корените на производството? Разгледайте един електрически генератор и се опитайте да си кажете, че е бил създаден от физическия труд на безразсъдни добичета. Пробвайте да отгледате поне едно зрънце жито без знанията, оставени ви от хората, които е трябвало първи да открият как се прави. Пробвайте да се сдобиете с храна само чрез физически действия и ще разберете, че човешкият ум е коренът на всички произведени стоки и на цялото съществувало някога на земята материално богатство.

    Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Каква сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретили? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват изработени — преди да могат да бъдат изпросени или ограбени, — изработени от усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да потребява повече, отколкото е произвел.“

  2. On I went, out of the wood, passing the man leading without knowing I was going to do so. Flip-flap, flip-flap, jog-trot, jog-trot, crunchslap-crunchslap, across the middle of the broad field again, rythmically running in my greyhound effortless fashion, knowing I had run the race thought it wasn’t half over, knowing I could win if I wanted to, could go on for ten or fifteen or twenty miles if I had to and drop dead at the finish of it. But I’m not going to win because winning means running straight into their white-gloved hands and grinning mugs, and staying there for the rest of my natural long life….the loneliness of the long-distance runner….

    1. „На отидох, излязох от гората, минавайки покрай човека, който води, без да знае, че ще го направя. Flip-flap, flip-flap, jog-trot, jog-trot, crunchslap-crunchslap, през средата на широкото поле отново, ритмично тичащ по моята хрътка без усилия, знаейки, че бях управлявал състезанието, мислех, че не е наполовина като знам, че мога да спечеля, ако искам, можех да продължа за десет, петнадесет или двадесет мили, ако трябваше и да падна мъртъв на финала на него. Но няма да спечеля, защото да печеля означава да тичам право в ръцете им с бели ръкавици и да се ухилявам халби и да остана там до края на естествения си дълъг живот … самотата на бегача на дълги разстояния ….“

      О неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин…
      Тъй като не съм учил английски, помолих чичко Гугъл да ми го преведе,
      за мен и за всички, които не са учили тоя език…

  3. Веси, що си хабите патроните по идиоти. Тези дъждовници сами са се изтрили от историята, не ги възкресявайте.
    Желая успех на книгата Ви и щом се върна в страната, непременно ще я закупя. Ще поддържам връзка и в бъдеще с „Афера“.
    Успех !!!

  4. Цвък Цвък и Винету Еднокнижния да гледат филма на Стенли Кубрик “Портокал с часовников механизъм” може и да научат нещо. Там ще видят че като правиш гадости на хората един ден всичко ти се връща като бумеранг.Да не се окаже че съдбата на бай Тошо да им се види като романтичен блян. Няма вечни диктатори ,всички рано или късно падат.Понякога много болезнено като камъни в бъбреците,но падат. Господ да ги съди.Амин

  5. Преди години видна представителка на ГЕРБ(тогава зам. кмет по сигурността на София,сега председателка на важна комисия)на въпроса какво трябва да направи чужда фирма за да реши имотен проблем бе даден незабавен въпрос-колко ще дадете-400000лв.Бяха дадени и ББ реши проблема!!!!!

  6. “Болгары ? За 30 сребр. и мать родную продадут ! Пришли ниоткуда, ушли в никуда…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *