Регистрация
Публикувано на 24.12.2018 / 15:24

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ! ОБИДЧИВОСТ В ЧАКАЛНЯТА ПРЕД НИЩОТО

БЪДНИ ВЕЧЕРВЪПРЕКИ ВСИЧКО – СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!

***

ОБИДЧИВОСТ В ЧАКАЛНЯТА ПРЕД НИЩОТО

Извън всичко друго, изглежда не сме наясно и с обидчивостта на днешния българин – от какво се засяга, как реагира, реагира ли изобщо.

Ето, хиляда строители се обидиха, изсипаха се в София и заръмжаха срещу клетите софиянци – заради упрека, че не строят добре.

Преди това пък някакъв работодател се обиди на майките на деца с увреждания и ги заплаши, че ще хвърли срещу тях 20 хиляди работници.

Слава Богу, че не се обадиха бабите от някое село, които сякаш съществуват на този свят, за да се види до каква степен може да пропадне Живота – има ги, за да ни покажат най-дънните нива на живуркането.

От бабите нямаше изобщо да се обидят, ами направо щяха да източат върху тях някой язовир и да ги издавят.

Така. Зад тия мизерни истории наднича Гражданска война.

Само дето всички се правят, че не я виждат – най-вече нашите мъдреци във Властта и, разбира се, обслужващата я прислуга, която все ръмжи срещу недоволните.

Гражданска война, макар и необявена.

Дали фитилът й не го припали и Георги Марков със съветите си към „гениалния организатор“ Цветанов.

Марков е много ценен, когато обглежда унгарския опит, а Орбан едва ли има друг апологет като него. Скритата му мечта е и нашите върколаци да се държат като него.

Преди време обаче Марков каза нещо доста странно, да не кажа плашещо: Цветанов трябвало да извади срещу тогава протестиращите привържениците на ГЕРБ. И така да се официализира сблъсъка – да видим кой кого ще надвие.

Добре, да кажем, че ГЕРБ извади на улицата десетина хиляди души.

И какво от това – врява и нищо повече.

Червените пък водят 70 хиляди души на Бузлуджа и сетне отново се скриват в дрямката си, пак нищо и половина.

По-важното е какви хора ще извади ГЕРБ – и какви се влачат по урвите. Задоволени европейци в развитие/ГЕРБ- срещу бедняци/Народа – това ли са двете армии?

С подобно преброяване на силите само ще насъскат деца срещу родители. Децата се пъчат, че живеят „добре“ – и така си закачат етикета на безразличието.

Един милион и 650 хиляди души /най-малко/ живеят под границата на бедността, на техния етикет пише „Анулиран“ – и нали имат деца, къде зяпат те?

Подобно отношение/безразличие не може да бъде проумяно. Този български филм не може да бъде разбран.

Гражданската война е в ход, без да е обявена.

Богати срещу бедни, фиктивно задоволени срещу истински клетници. Хора, които си въобразяват, че са надвили масрафа си – срещу ония, които в никакъв тефтер не отмятат съществуването си.

И е неизбежно човек да се попита, имат ли изобщо представа „задоволените“, какво представлява истински смисления живот?

Тия, дето хукват по всеки празник към Гърция, колкото да дават аргумент на Властта, че сме цъфнали и вързали – и там да се задоволяват с гръцките простолюдни удоволствия.

Един лекар, примерно, може ли да се похвали, че има смислен и сигурен живот? Ами един учител? Или се задоволяват да мерят своето съществуване с дънното нещастие на милиони клетници?

Никой не се сети да разговаря по-издълбоко с някой от хилядата „перфектни“ строители, докато те припалваха и ръмжаха с камионите си като с танкове. Припалваха ги и не се питаха, как това ще промени съществуването им, ще ги приближи ли по-близо до идеята за свестен живот. Или си въобразяваха, че превземат и покоряват скапаната София? Истински оргазъм, няма що.

Танкистите/въображаемите плашат и ръмжат, обаче също едва някак живуркат. Нямат никаква представа какво представлява пълноценния живот. Не се интересуват от тия, които плашат – но не се интересуват и от истината за себе си.

Представата им за нормален живот е да получават малко повече от формените бедняци.

А има ли критерий за българското щастие – има ли изобщо щастливи българи, къде ги виждате? В какво се изразява „щастието“ им, освен в клетвата „Да сме живи и здрави!“ Един народ, който се крие зад това пожелание, жив да го оплачеш. Жив да си, обаче дали си здрав, ами щастлив?

Като си се качил на някаква строителна машина и ръмжиш срещу вятъра, щастлив ли си?

Че те дори българските тото/лото милионери не са щастливи, понеже тъй и до края подозират в някаква мръсотия късмета си.

Или другата идиотщина, която все си навиваме на пръста: едва връзваш двата края, обаче имаш смислен живот. А нашата бедност направо не може да се проумее – отгоре на всичко, повечето бедняци са

изолирани в някаква духовна пустош, в която едва припарва някоя и друга книга.

Обаче все ремонтират показно някакви разрушени читалища – колкото да сложат две-три кръпки върху общата пустош.

И, всъщност, отдавна вече са изправени едни срещу други завършени нещастници – срещу нещастници, които не съзнават това.

Тия с хиляда лева заплата плашат ония с 200, 300 или 500 лева. Голям кеф.

Ако днес милиони хора буквално са изоставени – каква е гаранцията ви, че утре/един ден няма да се присъедините към тях?

Както стоят нещата, няма как да строите добре, а и да вършите добре каквото и да е друго.

Онзи ден показаха по телевизията някакви хубавци, които полагаха асфалт върху снега – и те твърдяха, че строят добре. Те от танкистите ли бяха или хубавци-самодейци?

Никой на никого не вярва: и ония, които драпат по дупките и ония, които ги залагат. Перфектно, разбира се.

Следващият път заповядайте в София с камиони, пълни с пушещ асфалт.

От телевизиите не си направиха труда да разговарят с някой от тия герои. Вече изобщо не се водят подобни разговори – очи в очи, истина срещу истина.

Репортерите са готови да сдъвчат всяка лъжа, колкото и очевидна да е тя. Надделява рутинната приповдигнатост, тя се лее по всеки повод – като на пияна глава. Има вече нов жанр: пияндурски репортажи.

Инстинктът да се елементаризира взема връх. Неустоимо е желанието да се изравнява Добро и Зло, успешно и пошло.

И това не е странно, защото сме във Фазата на Заличаването.

Сметките са ясни: печелят изборите с един милион гласа – едните или другите, все едно – а бедняците – три, четири или колкото там милиона са – да се оправят както могат.

Чий глас се чува всъщност днес?

Чии говорители са мазните мозъци, които от сутрин до вечер са на екран? Припомнете си, какво са ви говорили преди пет години и ги пратете по дяволите. Ще ви говорят същото и след пет години. Напред-назад по политическото сметало, което обаче изобщо не отброява бедняците.

През последните 30 години някой предвиди ли дори нещо най-дребно от Съдбата ви? Специалисти-пророци по партийните сметки ви надуват главите.

Какво, всъщност, ви казаха за Голямото Изчезване, освен да го аплодират с потните си ръчички? Те дори от Окончателното Изчезване не се интересуват – какво остава за локалните, кротките бягства на бедняците. Два милиона по-малко тук – още по-добре, смятат го вече за някакъв плюс. Нека види свят горкият българин, какво толкова.

Бягството на два милиона българи вече минава за някакъв празничен рейд на новите пършиви аргати, готови на всичко, за да оцелеят. Това е Новият Празник.

Инфантилизирането на случващото се с днешния българин никак не е случайно. Това е голяма услуга – ясно за кого.

Ще приема, че все още съществува нормална телевизия, ако някъде открият рубриката „Чакалня пред Нищото“.

Идваш и говориш колко си щастлив , страх ли те е онзи, който ти ръмжи от някакъв камион, какво представлява Българското Дъно.

Нещо от този сорт се промъква от време на време, но бързо е удавяно от телевизионната плява. Все пак, няма как съвсем да затиснеш устата на Живота.

Макар че напоследък изчезна и основната реплика на Прехода – „Няма държава!“

Това е най-валидната реплика, произнасяна е от всякакви хора – от пленници на поредното задръстване по някоя магистрала към бъдещето, до удавените от язовири и реки. Изчезването й е също някакъв знак – най-вероятно на окончателно примирение, включително и на медиите.

Днешната страст на телевизиите е да се показва друго пропадане – вместо истинското. Примерно, предавания с осем участника, от които шест са проституирали под различни форми. И смятат така да ни внушат, че и Народът е напълно пропаднал.

Страх ги е от разказите от „Чакалнята пред Нищото“ – затова ги няма, няма и да ги има. Телевизиите ги приемат за нещо банално – звуци от Българската Преизподня, нищо особено.

Иначе непрекъснато ни съобщават за единични жестове на милосърдие – и така пак правят услуга на Властниците. Преизподнята остава, бедняците – също.

Всъщност, всичко може да се събере в един простичък въпрос: каква магия направи Прехода, та заточи милиони хора в унизителна бедност – и защо не могат да се преборят с тази магия.

Замислим ли се над това, всичко останало изглежда незначително, насечено от сакат политически бъбреж.

Има милиони хора, които живеят като животни – защо?

Властниците обаче не си губят времето с този въпрос, свикнали са с него.

Сякаш чакат клетниците кротко да бъдат отнесени от този свят – понеже са убедени, че те няма да ръмжат като „перфектните“ строители.

Чакат Времето да ги заличи.

Те и сега са сложени в графата „За заличаване“.

И така Времето ще се окаже съюзник на Сакатия Преход…

***

И ВСЕ ПАК, И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО – СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ НА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ТАЗИ СТРАНИЦА!

БЪДЕТЕ!

кеворк кеворкянКеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/