Публикувано на 04.07.2008 / 17:51

Вълшебната пръчица, наречена мажоритарни избори, е в ремонт

 

 

Бурята в чаша вода, която президентът Първанов се опита да задейства е стар трик и има за цел да държи позавяхналия му имидж на гребена на вълната. Да откликваш на всяко явление на деня може и да е политически доходоносно, но показва три основни слабости:

– Няма предварително оповестена стратегия, която да изтъкне предварителната подготовка и база за сравнение на проблема на деня.

– Показва само рефлективно отношение към проблемите.

– Лъсва фактът, че това е евтина РR-акция.

Ако Първанов си мисли, че с един референдум за смяна на избирателния закон ще промени посоката на развитие на политическата власт в страната дълбоко се заблуждава, а се опитва да заблуди и нас. Разпаленото дърдорене, срещи с политически маргинали и кръгли маси за наукообразни плиткоумия на тази тема няма да доведат до нищо реално и действащо.

Сам по себе си въпросът за избирателният закон е преливане от куха глава в празна такава.

Това, от което се нуждае страната е полемика за организацията на управление на държавата. Задачите трябва да бъдат ясно и точно поставени. Законите и нормативната база да бъдат ефективни и разбираеми, административният апарат да бъде малоброен и професионално добре подготвен и контролът върху властта да бъде твърд и ефективен. Всичко това сега липсва.

Какво означава организация на управление?

Преди всичко обществото трябва да бъде образовано и запитано дали тази конституция, която вече близо 20 години съществува е в състояние да промени орбитата на България и да я приближи до европейските стандарти. Тя е основният двигател в една или друга посока. Тя създава правилата и институциите, които трябва да я реализират. 20 години не са малък срок и за идиот, за да разбере, че нито правилата, нито институциите, създадени от тази конституция са в състояние да променят траекторията на държавата и най-вече на българските граждани към нещо смислено и полезно. Ето, тук Първанов можеше да хвърли усилия и методично и постъпателно да иска промяна било чрез референдум, било чрез любимият му похват-интригата. Всъщност, дори и интригата, ако е впрегната в правилната каруца ще я заведе до добро място.

Но Първанов не си задава такива въпроси. Трудно се преодоляват бариерите на АОНСУ и още по-трудно се нарушават московските щения.

Изборният закон е само инструмент за постигане на някаква цел. В този смисъл тълкувам идеята на Първанов всичко да си остане по-старому, но депутатите да бъдат избирани не като група послушковци, а като персонални натегачи. Разбира се, при добре поставени цели и построени институции това може да даде някакъв нюанс за скоростта и дълбочината на парламентарната работа, но в никакъв случай няма да промени статуквото.

Ако целта на българската държава е демократически и икономически просперитет, то трябва да се създаде такъв основен закон, който да не допуска всички досегашни и бъдещи възможности за използване на властта за лични и корпоративни цели, както и максимална зависимост от други държави. Точно това трябва да бъде записано в преамбюла на една конституция, която да бъде основата на българската демократична държава. Това също може да бъде подложено на референдум. Какво е гласуването на Велико народно събрание, ако не желание за промяна на конституцията? А какво е референдум за нова конституция? Абсолютно същото. Е, питам тогава:

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРАВЯТ ИЗБОРИ ЗА ВНС, КОГАТО ТОВА МОЖЕ ДА НАПРАВИ И ОБИКНОВЕНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КОЕТО ДА ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА НА ИЗБИРАТЕЛЯ.?

Второто нещо, което трябва да се обмисли е чуждият опит при преход от едно държавно устройство към друго. /От БСП не могат да имат претенции към това обикновено народно събрание и референдум да могат да променят конституцията, тъй като този модел не само са го използвали, но и настояват, че това е добрия ход. Любопитно ми е как ще настояват сега за ВНС, а не за референдум./ Внимателният анализ неминуемо ще доведе до убеждението, че е необходимо да се засили персоналната отговорност на държавния глава и да се осъществи твърд контрол над него и над парламента, като ковач на закони. Това от само себе си изисква президентска република и двукамарен парламент. Долната камара ще създава закони, а горната камара ще ги одобрява или не, изземвайки правомощията на паразитния и безотговорен сегашен орган, наречен Конституционен съд. Така приемането на законите ще бъде по-бързо и ефективно.Долната камара ще съсредоточи работата си върху работата в комисиите и през останалото време ще контролира процесите в избирателните си райони. За гласуване са достатъчни няколко пленарни заседания в годината от по 3-5 дни. Така ще остане време на народните представители да бъдат в избирателните си райони и да актуализират непрекъснато информацията се за това какво става по места и от какво се нуждаят хората. От друга страна избирателите ще могат да следят ефективността на народния представител и ще могат да го санкционират при нужда чрез създаден за това механизъм.

Горната камара ще бъде постоянно заседаващ орган, избран по райони мажоритарно и ще може да влияе на правителството и президента с решенията си. При необходимост, Сенатът може да изиска импичмънт на президента, ако той е нарушил определени правила. Така ще се създаде реално състезание между властите и взаимният контрол ще гарантира добрата законодателна и изпълнителна работа.

Гаранция за ефективна и демократична държава е децентрализацията. Това ще редуцира централната администрация и ще и даде повече надзорни функции.

От друга страна общините и населените места ще могат да работят върху проблеми, които добре познават, защото стават пред очите им. В общи линии централната власт трябва да се занимава с националната сигурност, външните работи и инспекция как се спазват законите. Всичко останало трябва да бъде оставено на общините. Защо общините да не могат сами да си формират изцяло бюджета? Защо трябва парите от тях да преминават приз лошият преразпределител-държавата и в силно накърнен вид да се връщат обратно? Защо охранителната полиция и пожарната да са на централно подчинение? Службите, граничната полиция и жандармерията са напълно достатъчни на държавния орган-МВР да си върши работата. Останалото и работа на общините. Ще бъдат подпомагани единствено бедстващите общини и то задължително след предоставяне от тяхна страна на проект за излизане от кризата за определен срок. Ако не успеят, ще бъдат разформировани и предадени към съседни общини. Необходимо е също така големите общини да се разделят на по-малки с цел по-лесно и ефективно управление.

Съдебната система също се нуждае от незабавна и радикална реформа. В този си вид тя пречи на закона и правораздаването. То трябва да e бързо, качествено и категорично. Законът трябва да бъде безмилостен към магистрати, свързани с корупция, престъпност и политика. Това важи както за съда, така и за прокуратурата и ВСС. Действащи магистрати нямат никаква работа във ВСС, па били те и председатели на Върховни съдилища или главни прокурори.

Начинът на избор на ВСС също трябва да бъде променен. Не бива колективен орган да ги избира и одобрява. Така се губи и размива отговорността.

Решително трябва да се подкрепят и развиват неправителствените организации. Те са основните инструменти за гарантиране на демокрацията. В момента не съществува никакъв нормален контакт между властта и тях. Това е, на практика, теглене на каруцата на страната в различни посоки. Доброто взаимодействие е единствен гарант, че обществените и личните права българските граждани ще бъдат защитени.

Може би запознати ще кажат, че това на практика е програмата на Републиканската партия в България, която макар и малка, след изгонването и от СДС продължава да работи и се опитва да помогне за стабилизирането и развитието на страната. Тук ще покажа, че членовете и ръководството и са готови да предоставят тази програма на всяка политическа организация, която пожелае да я реализира и успее да ни убеди в това. Тази програма може да залегне и в плановете за кръгла маса и на президента, който и да е той.

Но да се работи на парче и да се търсят софистични аргументи и магически заклинания няма да доведе до нищо добро за страната.

И понеже много често се чуват приказки за критикарство и лично отношение, за пореден път предлагам на българския избирател и отговорните политически фактори да се запознаят с този анализ и да търсят полемиката в тази област.

Иначе Жорж Ганчев отново ще се върне и ще си прави компания с останалите кратуни в сегашната система.

Това ли заслужаваме?

Николай Колев-Босия

Коментари 0 за
“Вълшебната пръчица, наречена мажоритарни избори, е в ремонт”

  1. И ВЪПРЕКИ ЧЕ СА МАЛКО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ БОРИМ, ЗАЩОТО ПЪК АКО СЕ ОТКАЖЕМ ОТ БИТКАТА УТРЕШНИЯ ДЕН НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ ЩЕ НИ ПРЕЗИРАТ ОТ ДЪНОТО НА СЪРЦЕТО СИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *