Публикувано на 31.07.2008 / 12:00

Вълците, прасето и Кандид

 

 

И ножът дървен, и прасето – гумено”. Така англичаните обясняват, как една работа няма да стане. Това е кратката рецензия за вота на недоверие. Вотът не мина. Поради отчайваща нефелност на опозицията.
Прочее, при всички вотове на недоверие всички правителства оцеляват. Те така си оцеляват 19 години. Как оцелява държавата, как оцелява нацията, как оцелява народът през тия 19 години, е въпрос маловажен и безинтересен, направо – маргинален. Защото политиците (без значение дали са управляващи или опозиция в съответния исторически момент) мислят преди всичко за себе си. Мислят за бъдещите избори (за каквото и да са), за вътрешнопартийните си врагове (тези интригантстващи хиени, койоти и чакали, разставени покланово, атакуващи покотерйно), за следващия конгрес, за мястото в листите. Мислят за себе си във властта – партийна, политическа, законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна, финансова, икономическа, видима и невидима. Сега, после, винаги, завинаги. Те обичат себе си във властта и властта в себе си.

А държавата и народът? Ами държавата – на кучетата, а народът – на вълците. Щото си мислят, че народът е овца. Въпросът „Кои са вълците?” и днес стои без отговор. Но никога няма да забравя как след една предизборна среща, на една пищна маса, един подпухнал от самоотвержена безкористност активист заключи философски „Ние ще пием уиски, а тия, дето ще гласуват за нас, да пият лимонада. Ако има.”. А срамно пищната маса беше платена от провинциалното олигархично величие, което вече е пълновластен феодал с принадлежащото му крепостно население.
Какво се случи за тези 19 години?
Държавата беше изкорубена, изтърбушена, разграбена, ограбена и съсипана. Беше продадена и препродадена за мизерни стотинки.
Държавата е подгизнала от корупция, разядена от престъпност, изядена от мафията, подвластна на подземния свят, контролирана от олигархията.
Корупцията превзе всеки сегмент от живота на обществото. Има ли някъде обществено парченце, територийка, теренче, парцелче, недокопано от корупцията? Корупцията криминализира всяка обществена, гражданска и политическа дейност. Корупцията дискредитира и обезсмисли всяко благородно усилие. Корупцията, като зло куче, оглозга държавата и сега тя е куха кост, на която корупционните таласъми свирят своите игриви таласъмски песни.
Българските политици не проумяват, че са временно управляващи. Не само защото парламентарните избори са на 4 години. А защото постоянно управляваща е корупцията. Защото МВР, съдът и прокуратура са съучастници на организираната престъпност. Защото законите ги пише Нейно Недосегаемо Величество Корупцията.
Цялата тази идилия продължаваше безнаказано 19 години.
До оня момент, в който ни приеха в ЕС и после ни треснаха по главите.
И какво стана, като ни треснаха?

Опозицията грабна един дървен нож и хукна подир правителственото прасе, а то, нали е гумено – отскача пъргаво, не мож го стигна! Пръв, със свирепо изражение, се втурна Костов, нарушил своята горда самота. На крачка от него – Сидеров в униформа като на SS, и вика „Мамка му и турско-червено прасе!”. Подире му ситно ситни Надка, след нея потропва Шулева, Юруков я догонва тежко, Софиянски припка с характерната си миша стъпка, лудото Яне пърха, а най-отгоре, величествен и недостижим, се рее Бойко, дето се прави на прострелян и гледа тупурдията от своите баладични висоти.
И всички тез ангели небесни, дето корупция не са помирисвали и не знаят малкото име на мафията, нито вкуса на грабежа, изпищяха театрално, с неприкрит възторг и нездрав блясък в очите. Хванаха се за сърцата като примадони от ловешката оперета, изпълняващи класическата ария на Гаражната принцеса „Нахранете журналистите!”. Затръшкаха се сърцераздирателно като Отело, който току-що е удушил любимата си БГА „Дездемона”. Туриха по една ухилена гримаса, снабдена със сертификат за непорочност, гаче ли таман са присвоили половин София. И заплакаха горко за опозорената държава.

Преди това, ведно с прилежащите си евродепутати, граждански сдружения и доверени политолози, си организираха истинска надпревара кой по-усърдно ще доносителства против България в Брюксел. Една истинска олимпиада по надплюване. За да изпаднат после в истерично умиление относно жалостното състояние на същата държава, за което те нямат никакъв, ама съвсем никакъв принос. Дори най-мънинквичък.

Бутафорната опозиция, с бутафорен нож между зъбите, тъй и не си призна, че няма нищо против прасето. А просто иска да бъде нейно. Ама прасето е едничко, а маймуните, виснали на Бойковия бицепс, чет нямат. По време на дебатите имаше само един опозиционер и неговото име е Минчо Спасов, обаче той е от управляващите.
Накрая опозицията се изтощи от собствената си немощ и фалшива непорочност и в резултат повтори друга поговорка, този път – немска. С нея германците обикновено казват, че някой непрекъснато прави скандали: „Всяка сутрин карате свинята през селото”. Тази свиня не само дефилира и митингува по българските мегдани катадневно. Тя е добре позната и в Брюксел. Познават нейния кръшен профил, звънък глас и дивен нрав. Тя и в Европарламента се е нагнездила,  и в Еврокомията, и изобщо  – навсякъде, където има „Евро-„ и най-вече – евро.
Така реагира опозицията. А ето как реагираха управляващите.

2.
„Няма да ни се размине”, каза един министър на четири очи. И добави – „Следващият път”. Министърът нямаше на ум следващия вот, когато и да бъде, за каквото и да е. А следващите доклади и проверки на ЕК и ОЛАФ.
Министърът не се казва Гагаузов, Мутафчиев или Орешарски. Никаква опасност не грози неговата глава, неговия стол, нито каквато и да била част от тялото му, кабинета му, министърското му битие или политическото му бъдеще. Той просто знае, какво говори.
Иначе първи на амбразурата се хвърлиха дежурните Матросовци:
„Ний туй си го знаем!”, рипнаха оптимистично едни. Но не отговориха, като си го знаят, какво правят. И в очите им се уталожи една скръбна  недоизказаност – „Абе, знаем си го, ама защо чак в Брюксел трябваше да го узнаят, джанъм?!”.
„Нищо ново не ни казват!”, рекоха други. Но дълбока тайна остана като как ще процедират със старото. С кафепития в ДАНС, може би?
„Ми то навсякъде е така! Навсякъде има мафия, има корупция, има олигархия. И ний като всички!”, викнаха други, почти вдъхновено. То си е така. Навсякъде има и корупция, и мафия, и олигархия. Класика, с която не можем да се мерим. Това ли, обаче, е нашият европейски критерий?! Туй ли е нашата заветна цел?! И ние да имаме „мафия като другите”?
(Тук искам да отворя последователно две скоби. Първата е политическа. Когато се появи „Атака” в целия си фашизоиден блясък, мнозина политологически мъдреци обясниха мастито, че навсякъде в Европа имало такива партии и трябвало да свикваме. Втората е лична. Като деца направихме някаква невинна детска беля, и моят баща ме попита „Защо?”. Черешката на всичките ми оправдания гласеше „Ами защото всички така и аз като всички”. Тогава моят баща ми даде най-важният урок, който предопредели целия ми живот – „Ти не си всички!”. Бях на 7 години. Къде е бащата на българската държава? Затварям и двете скоби.)
Четвърти споделиха вдъхновено: „Навсякъде крадат, ама на едро, фино и не личи!”. Явно ще проучат международния опит и ще си вземат поука.
Пети демонстрираха литературни познания: „Според Марио Пузо корупцията е смазката на всяка демокрация”. Цитатът е от „Кръстникът”. Обичам Марлон Брандо като дон Вито Корлеоне. И Ал Пачино като Майкъл Корлеоне обичам. Но не желая да живея в мафиотски филм, режисиран (на всичкото отгоре!) не от Копола, а от творческия колектив „Гущер и Ко”.
Накрая Станишев каза, че няма да хвърля жертви на вълците. Само че изречението има непроизнесено продължение – „Не сега. Не под натиск. Когато аз реша”. Станишев много добре знае, че без оставки няма да се размине. Дали на министри, дали на техните заместници, дали на шефове на агенции  – кой каквото си е надробил.
Правителството е за това, за да бъде критикувано. То не е писано яйце. Министърът е затова, за да носи отговорност. Няма значение дали е знаел или не какво се случва в неговото министерство.
Ако не е знаел, значи не може да контролира собствените си подчинени, всеки може да го подведе, излъже и измами.  И главно – да го употреби като параван за своите си безчинства. И още по-главно – да дискредитира държавата. В такива случаи отговорността на министъра е политическа. Иначе без да е виновен, се превръщат в съучастник. И завихря правителство и държава в този мътен водовъртеж.
Ако пък е знаел и си е затъквали ушите и очите, и ако – не дай, Боже! – е бърникал с лапа в кацата с евромеда, в такива случаи отговорността на министъра е не само политическа, но и наказателна. Тогава най-голямата отговорност се стоварва върху премиера.
Изобщо не става дума за жертвоприношения или за егоистичен инстинкт за самосъхранение. А за принципи. Иначе, както каза онзи министър, „следващият път няма да ни се размине”. Не на правителството. На държавата.

3.
„Какво стана с Кандид, когато попадна сред българите”. Това е заглавието на част втора от „Кандид” на Волтер.
„Изгонен от земния рай, Кандид вървя дълго, без да знае къде отива, плачеше, вдигаше очи към небето и често ги извръщаше към най-красивия от всички замъци, където се намираше най-красивата измежду младите баронеси… На следния ден, цял премръзнал, Кандид се довлече до близкия град… без пукната пара, ни жив, ни умрял от глад и умора. Той застана тъжно на вратата на една кръчма. Двама души, облечени в синьо, го забелязаха”.
Двамата в синьо си говорят на „другарю”, канят Кандид на обед и следва този диалог:
„- Не обичате ли нежно?…
– О, да – отговори той, – обичам нежно госпожица Кюнегонд.
– Не – рече един от господата – ние ви питаме дали не обичате нежно царя на българите?
– Съвсем не  – отговори той – защото никога не съм го виждал.
– Как! Той е най-очарователният от всички царе. Трябва да пием за негово здраве.
– О, с удоволствие, господа. – И той пи.
– Достатъчно – казват му онези, – ето че сте вече опората, подкрепата и героят на българите”.
Така Кандид става войник в армията на българите, където всеки ден го пребиват с тояги. Бяга, залавят го, пребиват го почти до смърт, тогава царят на българите го спасява, Кандид попада на фронта, където българите воюват срещу аварите и чак посред на кървавите сражения успява да избяга.
Волтер пише „Кандид” през 1759 г. Когато Волтер казва „България”, има пред вид Прусия, когато говори за „българският цар”, има пред вид пруския крал Фридрих Втори, а когато говори за „аварите”, има пред вид  французите. Алегорията е заради зверската цензура.
Алегорията е забравена. Останал е чудовищният образ на „българите”, които всъщност са прусаци, сиреч – германци: „Той прекрачваше купчини мъртви и умиращи и достигна до съседното село. То беше превърнато в пепелище — беше аварско село, което българите бяха изгорили в съгласие с международното право. Тук покрити с рани старци гледаха как умират закланите им жени, които още притискаха децата си до окървавените си гърди, там изтърбушени момичета издъхваха, след като бяха задоволили естествените нужди на няколко герои, други, полуизгорели, пищяха и молеха да ги доубият. По земята, сред отсечени ръце и крака, се валяха парчета мозък”…
Напомням „Кандид”, защото както Волтер пише за „България”, а говори за Пусия, тъй и ЕК, както пише за България, мисли за своите си проблеми.
ЕК е известна със своята безкористност. Особено „безкористна” беше войната срещу 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, започнала още преди 16 години с измамата, че блоковете били чернобилски. Румънската АЕЦ „Черна вода” си работи, макар да е откровен завод за плутоний, но пък е построена по канадската система „Канду”. На територията на ЕС наистина има чернобилска АЕЦ – литовската „Игналина”, но пък еврокомисарят по енергетиката е латвиец. Гърция усърдно воюваше срещу „Козлодуй”, но пък сега ще си строи своя АЕЦ. Всяка сутрин Европа си вари кафето на руски газ, обаче не ще руските тръби да минават през България.
Догодина ще има избори за Европарламент. Европейската десница (ЕНП) иска да запази своето мнозинство и да се възпроизведе в ЕК. Барозу иска да остане шеф на ЕК. ЕНП е готова да подкрепи всеки, който ще й гарантира бройки, въпреки неговата очевидна политическа несъстоятелност. Противниците на разширяването на ЕС, вдъхновени от ирландския референдум, имат нужда от лош пример, от момче за бой, от боксова круша, от черна овца.

4.
Всичко това е вярно. Вярно е, че България е черната овца, удобна във всяко отношение. Че мнозина си решават проблемите на наш гръб. Че опозицията зловредства срещу България. Че това правителство ще плаща за всичките 19 години.
Както е вярно, че на 1 януари 2007-а приключи първия етап от прехода – етапът на корупционно-мафиотско-олигархичната вакханалия.
На това правителство се падна да тегли една демаркационна линия. И от едната страна да застане политиката, като занимание достойно и отговорно, а от другата да останат корупцията, мафията и олигархията като деяния престъпни. За да е ясно кой къде стои и от чие име говори. На това правителство се падна  усилието да възстанови не просто образа на държавата пред света, а самата държава.

5.
А вълците? Ами като начало Станишев трябва да ги извади от кошарата и да ги окошари. Ако има проблеми, да звънне на Първанов, па да утепе некой влък, хем без да се щура по пущинаците. Президентът и без друго отдавна е приготвил огнебойката, заредил е смертеноската и само чака сгоден случай.

 

Велислава Дърева

“Всеки ден”

 

 

 

Коментари 0 за
“Вълците, прасето и Кандид”

  1. Тази защо въобще си правите труда да я публикувате? Да не би да искате, да кажете, че някой въобще може да мисли (ако това се нарича мислене) като нея?АЯми тя е една ходеща директива. Направо е зомбирана, но пък с велико самочувствие и с лепнат и етикет на уж“елитарен журналист“. Единствено е уцелила за прасето, асоцията с прасето (прасетата)
    … е в топ 10.

  2. Дърева, демагогията и лъжата винаги е било най- силното оръжие на скъпите ти комунисти. Коментар ли …..крадеца вика, дръжте крадеца

  3. По цял ден медиите облъчват избирателите на БСП,че са кифлите на Алф.За каква алтернатива може да става дума,след като комунисти на пук на всякаква логика и идеология, строят капитализъм. Явно на ЕС е по-изгодно комунисти да строят капитализъм и да си стоят под техен контрол във властта,от колкото да хванат гората. Колкото и такива, като Яни Янев да викат, пак е в полза на каузата на ЕС да се държи зомбиран избирателя на който Чипа в главата му е червен,а се оказва,че са такива и в главите на „десницата“. Стратегията на БСП към своите избиратели е:“Уж нещо,а накрая капитализъм“, как да не ги подкрепят душманите им и как да не ги потупват по рамото.Показателно е,че и НДСВ подържа заблудата за това кой на кого е алтернатива,а във същност такава не съществува при положение,че се изпълняват програмите на ЕС за да бъде приобщена България към ценностната система на Западна Европа.

  4. Тц, тц, цт
    Какво доживях да видя. Виден бесепейски представител, публично да обвинява, критикува и на места даже подиграва, други видни представители на собствената си партия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *