Публикувано на 04.06.2008 / 21:11

“Воините на Тангра” срещу “нарко” МВР

 

 

Ботевградчанинът Ангел Грънчаров, известен като Елтимир е идеолог и създател на сайта “Воините на Тангра”. Грънчаров е включен в Речника на дисидентите, съставен от Михаил Неделчев от българска страна. В изданието са включени имената на дисиденти от страните на Източна Европа. Преди 10 ноември 1989 г. Грънчаров е осъден и е лежал в затвора заради разпространението на позиви против тогавашната власт и Тодор Живков. През 1978 година Ангел Грънчаров, веднага след като завършва гимназия, е осъден на 4 години затвор по чл. 108 от Наказателния кодекс – за пропаганда срещу строя и опит за свалянето му. Причината е била, че Ангел Грънчаров е разпространявал в Ботевград позиви, насочени срещу комунистическата власт, Тодор Живков и поредното увеличаване на цените. Излежава присъдата си в Старозагорския затвор, без да бъде засегнат от помилвания и амнистии.

От януари 1988 г. се включва в антикомунистическото сдружение „Независимо дружество за защита правата на човека“, ръководено от Илия Минев. Един от основателите е и на Движение "Воини на Тангра" през 1998 година. Разследван за противодържавна дейност през 1998 и 1999 година. Според негови твърдения, разследващи са същите офицери от ДС, разследвали го и преди 1989 година, преминали към новата служба НСС. От 1991 г. се занимава с журналистика като сътрудничи на няколко издания в София. Пише и издава книги. Издател и главен редактор на вестниците "Независимост" – печатен орган на Българско революционно освободително движение, и "Съпротива" – издание на Движение "Воини на Тангра". Според собствения сайт на Грънчаров voininatangra.org, през нощта на 13 срещу 14 юни 2006 г. срещу него е извършен атентат, като е опожарен домът му.

В материала си “Нарко МВР”, Ангел Грънчаров изнася скандална информация за високопоставени служители на МВР.

Поместваме със съкращения най-фрапантното от изнесеното от Ангел Грънчаров – Елтимир:

“Хората искат да знаят кой ги пази и как ги пази от бандитите. Сега ще разкажа за един такъв бандит, който по закон трябва да ни пази от другите бандити. Ако не ни опази, да знаем на кого трябва да благодарим за неопазването. Признавам, много съм пристрастен и много съм предубеден. Но поне и вие признайте, че не ме е страх от гнусните криминални типове, дори когато притежават такава голяма власт. А дали казвам истината, съдете по приведените доказателства. В случай на нужда мога да дам още доказателства.

Преди 1989 година един милиционер, служител на ДС заяви, че ще ме даде под съд, тъй като съм го нарекъл „полицай”. Години по-късно при случайна среща същият милиционер ми рече: „Винаги съм мечтал да се наричам полицай”. Името на милиционерския полицай беше Павлин Димитров. Син на активни борци против фашизма и капитализма от с. Гложане, Тетевенско, този тип се издигна до ранга на един от големите мракобеси на посткомунинистическа България. Ето какво се случва днес. Назначиха Павлин Димитров за главен секретар на МВР. През февруари 2006 година в сайта на Движение „Воини на Тангра” изнесох информация, че полковник Павлин Димитров, по онова време зам -директор на Национална служба „Полиция” е свързан с терористичната организация „Сивите Вълци” на базата на наркотрафика. Ставаше дума за собственик на автомивка, близък приятел на Павлин, който не криеше връзките си с „Вълците” и дори бе поставил сенници с тяхната емблеми на своя автомобил. Обявиха твърдението ми за халюцинация. Намерих цифров апарат, заснех емблемата и колата и отговорих, че си искам Нобеловата награда, тъй като никой досега не е успял да заснеме халюцинация. Много скоро след публикацията, на 14 юни 2006 година в два часа през нощта подпалиха жилището ми. Не мога да подмина версията за съучастието на Павлин Димитров, полицията твърде усърдно се зае да заличава следите и да пречи на разследването. Във всеки случай този пожар бе немислим без съдействието на висши началници от МВР.

Да проследим хронологията на случая. Познавам Димитров от средата на 80-те години, когато той бе шеф на ДС – Ботевград. Няма да разказвам преживелиците си, те са описани подробно в биографичната ми книга „Непослушание”. Само ще допълня, ако съм пропуснал, че още докато бе шеф на ДС, изкара някакви курсове в Москва, към някаква школа на КГБ. Сигурно там са го научили да стане такъв виден демократ. През 1990 г. Павлин вече бе началник на Районното управление на МВР – Ботевград, а малко по-късно го принудиха да си подаде оставката. Хванаха сина му в кражба и нямаше как. През онези години комунистите не бяха така нагли като сега. По едно време се подвизаваше като адвокат, май тогава завърши и право, задочно. После почна да се издига.

През март 2001 г. зам-шефът на Националната полиция полковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н полковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н полковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма.

Имах основания да пиша по този начин. Спомням си, веднъж срещнах Павлин в Ботевград, на улицата. Край нас минаха няколко цигански каруци, пълни с дърва. Попитах го какво прави полицията за спиране на незаконната сеч. „Какви каруци, какви дърва?”. Е, това вече беше яко дебелоочие. След като разменихме по още някоя и друга дума, Павлин рече: „Не е страшно, че крадат. Ще е страшно, когато не остане какво да крадат.” И това е мисленето на един полицай! На един от ръководителите на полицията!

Януари 2002 година. Министърът на вътрешните работи награди шефа на националната полиция генерал-майор Васил Василев заради борбата му с конкурентните наркобанди. На упрека, че подчинените му полицаи в Ботевград отказват да търсят участниците в зачестилите напоследък обири, генералът отговори: “Както ме уведоми моят заместник, полковник П. Димитров, момчетата честно делят печалбата си с нас. Как така ще ги арестуваме?”. Беше си така, така си и остана.

През есента на 2004 година вече ми бе дошло до гуша от постоянните провокации на старата-нова ДС, преименувана на НСС. Реших да започна гладна стачка в знак на протест. Местните вестници публикуваха моето твърдение, че зад всичките репресии стои Павлин Димитров. Пуснаха също извадка от моите спомени, отнасяща се до 1988 година:

“Но екстрадицията започна и той /Павлин Димитров, началник на ДС – Ботевград/ нареди да ме закарат в кабинета му. – Ето ти три вида бланки за молби за екскурзия в чужбина. Избери която предпочиташ. До седмица задграничният ти паспорт ще бъде готов. Ще ти обменим валута в неограничен размер по 1.68 лв. за долар. / Тогава доларът вървеше на черно по пет лева!/ Останеш ли тук – за теб живот няма. Аз обаче се опънах – не и не! Жена ми също не искаше да пътува с малко бебе. Така останах в България, но бях закотвен на едно място и не можех да помръдна.”

В материала, посветен на моята гладна стачка /в-к “Ботевградски вести”, бр.36, 7 септември 2004 г./ бившият шеф на ДС – Ботевград Павлин Димитров проявява или слаба памет или склонност към откровени лъжи. ”Обвиненията са абсурдни и нелепи. Самия Ангел Грънчаров го срещам случайно веднъж на пет години. Много пъти съм му помагал да си намери работа. За съжаление обаче той никъде не може да се задържи повече от една седмица.” Репресиите, за които говоря, са политическо мотивираното следствие през 1998-9 година, завършило с провал за неговите организатори. Опитът за ново следствие през август т. г., а също постоянният натиск над мои приятели и познати да пишат доноси срещу мен. Било, че съм проповядвал пред тях “фашистка идеология”, било, че съм искал да ги вербувам за участие в “екстремистки организации”. Отначало не знаех кой стои зад тях и ми бяха нужни цели шест години да разбера. Много имена отпаднаха, докато накрая остана едно. И то е Павлин Димитров. Дали същото име не стои и зад други репресии срещу български националисти?

Кога Павлин Димитров ми е намирал работа и как? На 12 юни 1986 г. ме арестуваха по обвинение, че съм се обаждал до Радио “Свободна Европа”. След като стана ясно, че обаждането ми е продиктувано от постоянните политически мотивирани уволнения, тогавашният окръжен шеф на ДС Стефан Александров нареди да бъда назначен на работа. Павлин просто изпълни една заповед. Работих като киномеханик от 16 юли 1986 до 31 декември 1988 г. Май е повече от една седмица. После П. Димитров реши, че не бива да работя в Ботевград и въобще в град, и нареди да бъда уволнен. Едва през март 1989 г. ме назначиха в каучуковия цех в с. Гурково, Ботевградско като ел.монтьор. С негово съдействие, признавам. Нямах право на никакъв избор и трябваше да се съглася. На 29 май 1991 г. бях съкратен оттам като повечето работници.

Предадох този текст в редакцията на “Ботевградски вести” на 8 септември и само ден по-късно получих огромно количество заплахи. Първо ми обясниха, че Павлин Димитров никога не е работил в системата на ДС, което се потвърждавало от данните на компютъра. Не доуточниха на кой точно компютър. Вероятно на някой от гейм клубовете, защото цял Ботевград знае кой е Павлин Димитров. После ми обещаха пътнотранспортно произшествие. И посещение от дебеловрати момчета. И така нататък. Значи усилията не са били напразни. Димитров се е почувствал уязвен. А може би и застрашен. В защита на бившия ДС шеф най-неочаквано се обяви и член на ръководството на ДПС. Да зарежа всичко, защото тук ставало въпрос за страшно много пари и нямало място за емоции. А моето писмо, естествено не бе публикувано. Павлин явно съзнаваше, че имам още какво да кажа, че разполагам с достатъчно доказателства за своите твърдение, че не се страхувам да ги извадя на бял свят, и че в спора с мен той ще загуби. Затова реши да пусне в ход старото оръжие – цензурата.

Повтарям още веднъж: „В защита на бившия ДС шеф най-неочаквано се обяви и член на ръководството на ДПС.” Писал съм го есента на 2004 година. След по-малко от две години щеше да лъсне и пряката връзка на Павлин не само с ДПС, но и с най-престъпната турска организация „Сивите Вълци”.

След убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам, холандската полиция открила у него служебна карта от българските тайни служби. Каква е историята на картата? Тя му е била осигурена от неговия адвокат Стамен Петков, бивш районен прокурор на Ботевград. След убийството на Косьо, доброжелатели внушиха на Стамен, че трябва малко да се разболее и да влезе в болница. Стамен така и направи. Хубаво, ама в болницата му дошли на свиждане едни мили хора и той взел, че умрял. Въпросът как се е снабдил с картата остава. Ние обаче знаем нещичко.

Стамен Петков беше близък приятел на Павлин Димитров. Да, същият Павлин Димитров, който беше зам – шеф на Национална служба "Полиция", а по-късно е полицейски шеф в Бургас. Стамен и Павлин бяха близки приятели още по времето, когато единият беше районен прокурор, а другият – началник на ДС – Ботевград. Приятелството им бе толкова близко, че веднъж един от подчинените на Димитров възкликна: "Ама нашият Пинко май сериозно си ходи с прокурора!". С убийството на Самоковеца обаче работата доста се размириса и Стамен Петков трябваше да умре.

Миналата година разкрихме връзки на полковник Димитров с турската терористична организация "Сивите Вълци". Още тогава посочихме, че основа за връзката е наркотрафика.

Още един спомен. През лятото на 1998 година работех в ботевградския вестник „Шанс” и бях решил да пиша за разпространяването на хероин в града. Павлин Димитров тогава беше началник на РПУ Етрополе. Срещам го и му казвам тая работа. Той по онова време още ходеше пеша по улиците. „В Ботевград и Правец – да; в Етрополе – не” – беше отговорът му. Хубаво, де, в неговия град не се продавал хероин. Ама какъв полицай е, та да стои равнодушен, когато притежава сведения, че в съседните градове тая отрова се продава свободно?

През май 2006 година минавах през Истанбул на път за Дубай. Заприказвах се с български турчин, изселник. Оказа се, че имаме общи приятели. Човекът беше много близък с един мой съзатворник. Обадихме му се по телефона, той ме позна, което предопредели доверието към мен. И сега разполагам с малко листче, върху което са написани разни телефонни номера в България. Номерата са на доверени хора на „Bozkurt” /„Сивите Вълци”/. Сред имената фигурират и такива на висши служители от МВР. Май и Павката Димитров беше нещо намесен, ако не ме лъже паметта. Дали пък заради това листче не се опитаха да ме убият през нощта на 13 срещу 14 юни 2006-та? Иначе не мога да си обясня мащабите на кампанията по моето омаскаряване след палежа.

Палежът на моя дом бе извършен в момент, когато завършвах поредния брой на в-к „Съпротива”. В броя се съдържаха материали, изобличаващи Павлин Димитров като подставено лице на турските наркотрафиканти.

Сещам се за още нещо, писано и то преди години. Вероятно ще продължим темата за Павлин Димитров, ако не ми се случи нещо, а сега нека завършим с това:

“ТРУП В МЪГЛАТА

Както си вървях, изведнъж се спънах в нещо. Гъстата мъгла пречеше да видя добре и се наведох. Разгледах нещото внимателно. Беше труп. Изстинал и вкочанен труп на пометнато бебе. Беше трупът на неродената българска свобода. Беше трупът на неродената българска демокрация.

Свободата и демокрацията умряха преди да се родят. И само гъстата политическа мъгла ни пречи да видим страшната истина. Хей, вие! Движение, моля! Направете малко вятър да разгоним мъглата”.

Afera.bg

Коментари 0 за
““Воините на Тангра” срещу “нарко” МВР”

  1. Движението брани своите воини винаги, когато заслужават, но е безпощадно към недостойните.

  2. Сайта на Движение „Воини на Тангра“ никога не е бил собственост на Ангел Грънчаров. От години същия е изгонен от там. Повечето от нещата, които е писал са премесени с лъжа и художествени измислици.

  3. Тоя Ангел Елтимиров да вземе да си смени дилъра или шмъркалото, или да отиде на диференциално диагностициране в специализирана клиника. Иначе ще има нов герой в нов автобус….

  4. Какъв „дисидент“,какви 5 лева.Само слепите и глупаците с промити мозъци не виждат,че става въпрос за един алкохолизиран дегенерат.Параноик,мегаломан и графоман – това представлява въпросният Ангел Грънчаров /Елтимир/.
    Не мога да разбера защо и как едно уважавано електронно издание като Afera.bg дава възможност за реклама на подобни отрепки.
    задайте въпрос във всчки националистически сайтове какво мислят хората за Ангел Грънчаров и ще видите какво ще ви се отговори.
    Как е възможно един психично болен алкохолик да бъде обявяван за най-големия дисидент у нас?
    Та той е срам и позор за всички !

  5. Тоя Алтимир ли е комунистическа кир ли е,Ангел Грънчаров ли един комунистически провокатор и агент на Държавна Сигурност още 1978 година.Затова е включен в книгата на дисидентите която е книгата на измамите и в нея олигофрена Неделчев, трябваше да комплектова книга на провокаторите.Истинските дисиденти умряха забравени….А този криминален престъпник Грънчаров за това са го запалили заради престъпленията му не за друго !

  6. Елтимир си е наред. Лошото е, че тези, които са поставени да управляват България НЕ са наред…, също като оня с първия „коментар“ пратен от тях в Мрежата да манипулира!
    Линка който е дал Етимир на се отваря, затова и аз ще се опитам да го поставя. Там всичко е подробно описано, даже е подкрепено и със снимки.:
    http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-06_01.html
    Ако не стане пак, всеки, който има желание може да влезе в сайта на “ Епохални времена“ и в търсачката им да напише – Елтимир за да се увери, че всичко е Истина.

  7. Ето, тук има повече за палежа на дома ми:
    [email protected]
    В пълния вариант на статията, публикуван в нашия сайт ще намерите още подробности, както и снимки:
    http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1824&st=0&#entry28256
    Аз не само твърдя, но и доказвам. Документи, снимки, факти и свидетелства срещу епитети от рода на „не е наред“.
    Да, може би наистина ние, българите не сме наред, щом търпим това. Само че аз го правя не за себе си. Правя го за своите деца и внуци. Защото не искам тяхното здраве да бъде разрушено от хероина, продаван от наркодилърите на престъпни ти

  8. Човекът си е наред мойто момче,но действителноста е такава.В Разград пък са се настанили хората на ПКК-т.н. кюрди. С благословията на кмета и службите чрез холандски кюрд\подставено лице\те закупиха градския басейн и влагайки големи суми го превърнаха в хотел-ресторант и басейн наречен“Аква Холандия“С просто око се вижда,че комплекса не е печеливш и не носи приходи,но съществува като база на ПКК. Ако мислите ,че пак става дума за теорията на конспирацията идете и се позаинтересувайте в Разград. Апропо миналата година кмета на града Денчо Бояджиев на пълни издръжки на кюрда почива заедно със се

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *