Публикувано на 13.02.2009 / 17:48

Владо Даверов: Георги Стоев беше готов да плати всяка цена, за да стане известен

 

 

Писателят Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия “Чудовището ДС”, както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия "Вчера". По негови сценарии са направени още и филмите "Царска пиеса ", "Живот до поискване", "Суламит". Владо Даверов е продуцент и на тв сериалите "Дунав мост" и "Хайка за вълци", както и редактор на нашумялата поредица “Свидетели на времето”. Даверов има четири деца от два брака. Големият му син Владо, който е кинорежисьор, е от поетесата Калина Ковачева, а голямата му дъщеря Деница командва масовките на западните кинопродукции, снимани в България. Малкият му син е студент в Американския университет, а най-малката – Анна, следва в НБУ. Скандалните романи на тъй наречения от медиите „писател на мутрите” Георги Стоев, видяха бял свят именно под редакцията на Владо Даверов. След по-малко от две седмици на пазара ще се появи и прелюбопитната най-нова книга на Даверов – „Групов портрет с Георги Стоев”, в която лъсва цялата истина за „медийното явление Георги Стоев”, както самият автор го нарича. Даверов пише още за истинските отношения между Стоев и Христо Калчев, изобщо пълната версия за съвместната си работа с Георги Стоев, който преследва една единствена цел – да бъде звезда. Цената за това беше собственият му живот! Разговарям с Владо Даверов, за да ми разкрие той защо е прекратил работата си с "писателят на мутрите", къде се намира днес пръстенът, който Поли Пантев е дал на Георги Стоев, истина ли е, че той е рекетирал писателят Христо Калчев за 100 000 лв., както и защо Сергей Станишев е безличен човек, какво е отношението на писателя към Мартин Карбовски и ген. Любен Гоцев.
Г-н Даверов, след по-малко от две седмици на пазара ще се появи най-новата ви книга „Групов портрет с Георги Стоев”. Интересът е голям още преди нейната поява. Един от героите в този групов портрет, който описвате, е покойният Георги Стоев. Какво ново казвате за него?
– Георги Стоев е един от главните герои в книгата, а тя е за творческия процес в издателството. Говоря и за периода след неговото убийство, защото тогава е далеч по-интересно, отколкото преди. За това как се създаде този медиен продукт, наречен „Георги Стоев”. Описвам истините за него, както и за хората, свързани по един или друг начин с процеса. Има неща, които единствено аз и издателят Огнян Младенов знаем и можем да афишираме.
– Как всъщност пишеше книгите си Стоев?
– Ами как – в този кабинет, където се намираме Георги Стоев седеше с гръб към стената, а аз стоях срещу него. Разказваше ми разни случки, които трябваше да пресъздавам литературно, да облека в думи. Безспорно той не беше писател! Имали сме доста спорове, защото Жоро държеше на своите си истории, които на мен често ми звучаха неправдоподобно. Измислени ми изглеждаха и квалификациите, които даваше за известни хора в България. Обичайната му фраза беше: „Аз съм си заложил главата, няма да променяш нищо от съдържанието, ти си гледай думите”. Така излязоха и тези 8 книги.

– А как се запознахте с него? Разбрах, че вие не сте го търсил, даже не сте знаел, че съществува?!
– Вярно е. Не знаех кой е, той ме намери. Помогна ми с едни свои записки да довърша редакцията на поредната книга. Записки, които притежаваше единствено той. Тогава нито съм знаел кой е точно, нито съм имал намерение да работим заедно. Веднъж ми заяви съвсем изненадващо: „Мен ще ме убият, затова, ако е възможно, да започваме по-скоро!” – много преди да излезнат книгите му. По това време аз все още мислех, че Жоро е някакъв гангстер, понеже не познавам този свят, но ми мина през ума, че има някакви разправии с тях. Иначе ще ти кажа, че нямаше нито един ред, излязъл с името на Георги Стоев, нито един! Защо беше толкова убеден, че ще го убият, нямам никаква представа?! А и ние така или иначе не успяхме да се сближим много извън работата.
– По думите ви може се заключи, че всъщност не Георги Стоев, а вие сте автор на книгите му?!
– Аз ги пишех, но съдържанието си беше негово. Редактирах историите му, обличах ги в думи. Разказвачи има много, а Жоро беше такъв. Разказвал е и на Христо Калчев, но самият той никога не ми е говорел за Стоев. Калчев си подписваше книгите сам. Жоро не познаваше нито един бос от тези, за които е писал и твърдял, че лично познава – нито един. А и нито един от тях не потвърди, че го познава.
– А какъв е бил този голям конфликт, който са имали Георги Стоев и Христо Калчев, след който са преустановили всякакви взаимоотношения?
– Имаше такова нещо. Скарали са се, когато Христо работеше по книгата „Сънят на изморения лъв”. Не успели да се разберат за съдържанието и излязла само частта на Калчев. Тя беше 50 страници, а тази на Стоев – 150. В крайна сметка тези на Жоро не се издадоха. После разбира се, когато беше при мен и правехме „Свидетели на времето”, донесе въпросните 150 страници. И са оказа всъщност, че Стоев е рекетирал Христо Калчев за въпросните страници.
За каква сума го е рекетирал?
– Доколкото съм осведомен, Георги Стоев е искал 100 000 лв. от Христо Калчев, за да включи той в книгата си неговите писания. Нелепо, но факт! Целта на Стоев беше да стане известен, независимо на каква цена. А тя се оказа най-скъпата. Неистово желаеше да бъде популярен, амбицията му беше огромна.
Споменахте, че не сте искал да продължите да работите с него. Тогава защо го направихте?
– Факт! Аз наистина не исках, защото първоначалната ни уговорка беше за една книга. Пък те станаха 2-3 и т.н. Накрая даже чух с ушите си думите: „Кой те чете теб, всички четат мен!”, представяте ли си? Онемях! Това беше абсолютна нелепост, защото хората всъщност са чели мен, не него. Продължих, защото така се получи с книгите, бяха нещо като поредица и вече се бях хванал на хорото. А аз съм човек, който безкрайно държи на думата си. Пък и в началото много му вярвах, защото предполагах, че наистина е от този свят – на мафията. Точно по това време бяхме измислили с Огнян поредицата „Свидетели на времето”, за която ни бяха нужни истински участници в “прехода”. В този момент случайно или не се появи Георги Стоев. За нас беше като манна небесна. Повярвахме му безрезервно. А той дотолкова не беше в час, че ако му бяхме предложили книгата му да излезе в библиотека за жената, щеше да се съгласи, само и само да си види името на книга.
А кои са точно тези „Свидетели на времето”?
– Идеята на тази поредица всъщност е, че хората бързо забравят, миналото избледнява. Единствено думите съхраняват паметта на човечеството. Годините на прехода започват да се тълкуват от всеки така, както му скимне. И в същото време липсва фактология, няма ги свидетелите. Затова и беше замислена тази поредица. Говорим за хора, които пряко са участвали, които са се напатили или са победили, независимо дали това ще бъдат политици, гангстери или съдържатели на публични домове. Спомняте си, че книга издаде и бивша съдържателка на публичен дом във Варна преди време…
– Добре и все пак, кажете ми, не се ли дразните поне малко, че в България, който реши да разказва всякакви истории, веднага му се лепва етикет „писател”?
– Естествено, че се дразня. И то много, но какво от това. Повечето от тях издават книгите си на свои собствени разноски – дотам го докарахме. Истинските писатели в България са 5 души, а графомани – много. Не можеш да ги спреш! Такава е пропорцията – на една 8-милионна държава се падат по толкова писатели, толкова композитори, толкова футболисти и т.н. Останалото е глупост.
– В предварителния ни разговор ми споменахте, че са ви взели шофьорската книжка за цели 9 месеца?! А също и че Стоев ви е предлагал кола на старо, която така и не сте получил?
– Така е, вярно е. Наложиха ми глоба от 600 лв., а Жоро ми помогна с адвоката си и дори присъства лично в съда. Това се случи, защото употребих алкохол, когато не трябваше. Тогава стоях 9 месеца без книжка. После пък дъщеря ми катастрофира. На нея нищо й нямаше, но колата беше напълно смачкана. Тогава Стоев постоянно ми обясняваше, че ще ми уреди на старо някаква кола, за да могат жена ми и децата да я карат. Питаше ме с колко врати да е – 2-4?! В крайна сметка и аз не знам защо ги говореше тези неща, при положение че нищо не правеше. Така и не се появи. Обаждаше ми се по телефона с думите: „Чакай ме днес, чакай ме утре, ще дойда”, а не идваше…
Кога напусна издателството Георги Стоев? Кога прекратихте отношенията си?
– Може би 9 месеца преди да го убият. Но самият аз престанах да работя с него доста отдавна. Причините са много, не съм ги обяснявал до този момент. Започнах да възприемам Жоро като човек, който силно желае да е в тези среди, но не е и никога не е бил. После научих за някои неща, които бяха откровени лъжи. Например той ми каза, че е бил в училище „Олимпийски надежди”, а кракът му никога не е стъпвал там. И много други подобни…
– Може ли да се твърди, че „Кръстникът” е настолната книга на всеки уважаващ себе си мафиот?
– Напълно. С Жоро правехме книгата „Свещени сватби”. Питам го аз кое е най-характерното за ъндърграунда, за да знам как да го напиша и той ми отговаря: „Най-характерното е, че всеки е кум на всеки”. А и те всичките до един копират “Кръстникът”! Това им е учебникът и за поведение, и за прически, и за отношение към света, за всичко. Филмът и книгата – те друго не са чели. Самият Георги Стоев четеше и много други книги безспорно, но тази му беше настолно четиво. Той неслучайно кръсти поредицата си “БГ Кръстникът”?! Гледа, чете и копира след това.
– Книгата, която скоро ще се появи на пазара – „Групов портрет с Георги Стоев” кои образи включва? Кои са членовете на този групов портрет?
– Груповият портрет сме аз и Огнян Младенов, които сме били най-близко до него, неговият адвокат Добрин Додев, Христо Калчев и самия Георги Стоев.
Преди време бяхте казал в едно интервю: „Имам чувството, че сам се е убил”, „сам е търсил смъртта си”. Така ли е наистина?
– Така е наистина, защото останах с впечатлението, че Георги Стоев беше готов да плати всяка цена, за да стане известен. Постоянно говореше за това. Даже адвокатът му Добрин Додев ми спомена, че след всяко появяване по телевизията, след всяко участие, Жоро му е казвал, че много иска да го познават по улицата, да го спират за автографи, да го заговарят. Той и затова беше толкова активен и все участваше наляво и надясно. Жоро и без друго си беше по цял ден на улицата. А нощно време не спеше – четеше и гледаше филми. Беше параноик, не знам по каква причина, и гълташе много хапчета. Страшно много хапчета – с шепи. След всяка изява даже се е обръщал към Добрин и с думите: „Сега ще ни убият ли?”.
– Има много писатели или графомани, които пишат тъй наречените „борчески романи”, но те са живи. Защо убиха именно Стоев? Заради това, че си позволи да спомене имена като тези на ген. Любен Гоцев, Бойко Борисов и т.н. ли?
– Ами не. И те ги споменават – писатели и графомани. Христо Калчев също не пестеше откъм имена, но при него повече бяха псевдонимите, като например Дебелият беше Андрей Луканов. Георги Стоев се превърна в медийно явление, защото ние двамата с Огнян Младенов стояхме зад гърба му. А и друго – той разполагаше с едно професионално, специализирано издателство за такава литература. Жоро имаше зад гърба си двама професионалисти, които знаеха как се изгражда медиен продукт. Но не бива да му се отрича, че беше доста умен и комбинативен човек – нещо, което не се знае. Хората си мислят, че е бил наивник и простовато момче, но бъркат. Не беше такъв. След това започна да търси всякакъв начин да се вклини в това общество, да обиди, да провокира. Започна от подземните босове, мина през политиците и стигна чак до фолкпевиците. Накрая просто си повярва, че е станал писател. А нямаше и една метафора в главата си, камо ли да перо да опише събитие с всичките му подробностш, да нарисува пейзаж…
– Като редактор на книгите на Георги Стоев можете ли да ми кажете беше ли той жертва на хората, които го лансираха всъщност – неговите издатели?
– Жоро беше много упорит, защитаваше такива невероятни глупости, че единствен той можеше да им вярва. Точно те ме и отделиха от него. Това е и най-голямата заблуда около Георги Стоев, защото на негов гръб никой нищо не можеше да изкара, напротив – точно обратното. Жоро тероризираше издателите си! Той не беше наивен, а изключително брутален човек. Нямаше пари и все натискаше някого, все правеше някакви сметки. Конфликтите му, когато ги имаше бяха или за по-големи тиражи, или за повече пари. Както казва и Оги Младенов, който беше негов издател – от вестниците, с които работеше и продаваше книгите си, Жоро можеше да спечели между 200 и 400 хиляди, не повече. А и Жоро се държеше умишлено като гангстер, никога не спазваше думата си. Даже с Оги сме си говорили, че може би в тези среди е така – уважават те, ако не си държиш на приказката?!
А за какви лъжи ми говорехте преди интервюто, свързани с дъщеричката на Стоев – Жаклин?
– Коя от коя по-големи. Просто той ги умееше тези неща. Веднъж ме беше попитал къде е по-добре да запише Жаки на училище – в държавно или в частно училище. Дали е хубаво за нея да дойде в София или да си остане в Берковица, където живееше?! Давал съм му най-добронамерени съвети. Предложих му да я прати в частно училище не за друго, а за да не развие комплексите на провинциално дете. И той го направи. Обаче, когато беше учителската стачка, му викам: „Къде е Жаки?”, а той ми отговаря: „Ааа, вкъщи си е и си играе, и чака стачката да мине”. „Чакай бе, частните училища не стачкуват?!”- изненадах се аз, а той смотолеви „Ами тя заедно с другарчетата си, защото те не ходят на училище” – тогава веднага ми стана ясно, че ме лъже. Изобщо не беше записал Жаки в частно училище и те лъжите просто се насложиха. Спрях да се занимавам – нямаше смисъл.
– А добър шофьор ли беше Георги Стоев? Не само от вас съм чувала, че карал много страхливо – вярно ли е?
– Истината е, че беше ужасен шофьор. Когато нямах книжка ме е карал два или три пъти, и направо умря от страх на пътя. Просто не можеше да се ориентира в движението, изнервен ли беше, не знам… Трагичен шофьор, повече не съм се и качвал на колата му оттогава. Но самият аз често го карах. Оставях го пред една пицария в кв. „Слатина”, защото постоянно ме караше да го правя. Само там искаше да слиза. Веднъж го попитах: „Тая пицария да не би да е твоя?” и той – „Да, моя е!”. Е да, но на другия ден влязох там и се оказа, че пицарията си има собственик, а Стоев даже не го й познават. Поредната лъжа. И в един момент просто си казах „Баста” – стига толкова! А и какво се оказа още – че Жоро Стоев не е стоял изобщо мирно през цялото това време, през което работеше с мен. Искал е да си направи собствено издателство заедно с една бивша машинописка. Започнаха да изчезват цели файлове от нашето издателство, ръкописи, първите 6 глави от книгата „Свещени сватби” просто се изпариха изведнъж! Добре, че Огнян Младенов тогава успя да намери част от разпечатките в дома си. Получи се нещо много нелепо – имахме уговорка да довършим книгата „Свещени сватби”, но не успяхме – завърших само първата част, защото след това го убиха.
– Какво сте му казал на последния му рожден ден, заради което Стоев излиза, че даже е успял да подведе и жена ви?
– Да, празнувахме рождения ден на Жоро, когато му предложих да направя сценарий за три серии от първите му книги и да ги дам на БНТ, за да направят игрален филм. Стана така, че на жена ми в движение й хрумна едно име, което малко след това харесахме и сложихме като заглавие. Името беше „Имало едно време на изток”, по аналогия на „Имало едно време на запад”. И какво стана в крайна сметка – след като убиха Жоро, книгата “Свещени сватби” излезе на съвсем друго място, без моето име и за капак се казваше точно така – „Имало едно време на изток” – заглавие, определено за съвсем друг текст?! Тъпото е, че то има цяло интервю от онзи период, когато Стоев беше още жив, в което с Румен Леонидов си говорим точно за този сценарий и за тези серии. Нелепа работа. Румен Леонидов е жив, може да го попитате.
На какво ниво в йерархията на ъндърграунда е бил според вас Георги Стоев, ако може да се говори изобщо за нива?
– На никакво. Веднъж му зададох същия въпрос. Викам му: „Жоро, ти на какво ниво си, за да знам с кого си имам работа?”, а той отвръща: „Малко под Маджо съм!”. Обаче съдбата ме срещна с един от най-приближените до Маджо, който ми каза, че такъв човек никога не е имало около Маджо. Тогава бях длъжен да му вярвам, защото още не го познавах. Правеше някои ненужни панаири. Например идвал е тук, в издателството с охрана, за да се покаже колко сериозен бос е. А дали наистина са му били охрана или приятелчета от квартала, е отделен въпрос?! Друго – на мен ми беше казал, че живее сам във вила над Камбаните. Оказа се, че живее в една малка къщичка заедно с майка си и баща си над Камбаните и няма никаква вила.
Малко след убийството на Георги Стоев Петър Христозов си позволи да ви обвини директно в убийството му, наричайки ви „един от неговите убийци”?
– Аз? Ами, както виждате, не се разхождам с пистолет в ръка?! Не знам, за да го каже Петър Христозов, значи наистина съвсем е изкуфял. Той никога не е бил особено умен, но с това вече е попрекалил. Христозов също е мераклия за популярност, както беше Жоро. Даже по едно време с Оги решихме да го включим в поредицата, защото и той се правеше на генерал, на голяма работа, получи даже орден „Стара планина” от президента. Обаче когато започнах разговорите си с него, най-добронамерено, приемах го като свидетел на времето, нали уж идва от Студената война – той започна да ми цитира сутрешните вестници. Аз го питам за падането на комунизма, за подобни теми от прехода, той пак продължава със сутрешните заглавия в пресата. Плещи всякакви неща, само и само, за да направи впечатление. Между другото, това е обичайна практика при графоманите – хвърлят някаква измислена бомба и чакат реакции.
В този ред на мисли, тогава трябва ли според вас Петър Христозов да се чувства заплашен за живота си?
– Не, няма как. Че кой ще иска да го убие, безсмислено е. Него уискито ще го убие, ако не – водката. Идваше тук и пиеше, каквото му купи Оги. Защото той самият никога не купува. Пристигаше с едно такси пред издателството, пиеше по половин кило уиски и се правеше на писател. Негова работа – и той е тотален графоман.
– Градският прокурор на София Николай Кокинов според изказвания на хора във виртуалното пространство, също е един от убийците на Георги Стоев?
– Значи хората просто са попаднали вече в зоната на абсурда. Всеки може да стои зад убийството му, защото Жоро буквално нападна цяла България. Основания, колкото искате…
Бил ли е наистина Георги Стоев член на бригада за поръчкови убийства?
– Според мен не е бил никъде в тези структури, а и да е бил, сигурно са го взели за пазач. Нищо повече. Той като ми разписваше някои от книгите, право да ви кажа, демонстрираше мисъл и почерк на първокласник. Въпреки това, накрая съвсем се беше забравил.
– Известно е, че престъпният свят наказва своите предатели. В този смисъл смятате ли, че ще има още публични убийства у нас на писатели или журналисти?
– Предполагам, че се наказват. В случая на Жоро Стоев смятам, че текстът няма никакво отношение към убийството. Не книгите, а медийните му изяви го убиха. Пребиха не много отдаван един журналист – Огнян Стефанов и така и не се разбра защо?! Надявам се не само да няма повече публични убийства, но даже и помисъл за това да липсва. До този момент в света са извършени над 2000 знакови убийства – на журналисти! Говоря за периода от 1948-ма примерно година до към днешна дата.
Напоследък „модерно” стана и заливането на жени с киселина?!
– Това е една изключително позорна практика. Не е човешко да се постъпва по този начин спрямо която и да е било жена, независимо при какви обстоятелства. Не е тайна, че България отново стана разграден двор, тъкмо се беше посъбрала малко и хоп – отново старата песен. Моето обяснение е много просто – винаги, когато комунистите дойдат на власт се случва така, защото те управляват силово. Демокрацията им пречи, а са длъжни да се съобразяват с нея.
В този смисъл какво ви е отношението към премиера на България – г-н Сергей Станишев?
– Доста безличен човек. Не може и не бива да имаме такъв премиер, смешно е просто. За този пост ни е необходим далеч по-сериозен човек, който да не допуска подобни гафове. Защото Станишев направо прекали, а после замаза всичко. Сега, в тази финансова криза, която ни свари по бели гащи, тези пари, които той отпрати с лека ръка, щяха да ни дойдат като манна небесна. Вместо това близо 1 млрд. евро беше загубен! Думите на Станишев бяха: „За държавата ни това не е нищо”. Хиляди дупки можеха да бъдат покрити. После дойде газовата криза и лъснаха взаимоотношенията ни с Русия, където техен политически партньор е мафията, олигарсите. За какво говорим?! Ние се движим по техен модел – там командват ченгетата и тук командват ченгетата.
А какво ще ми кажете за досиетата – ще се отварят ли нови според вас?
– О, да, разбира се. Колко неща изскочиха от тях, то не е за говорене. Само в телевизията, в която аз съм работил толкова дълго време какво излезе, сега предстои да извадят и досиетата в радиата. Навремето, когато работех в Киноцентъра имаше едно ченге, което отговаряше за него. То казваше така: „Всеки пети в киноцентъра е вербуван от мен!”. И си беше официално обявен, не се криеше. Където и да бръкнеш – шефовете на банки замесени с ДС, във всяко голямо предприятие директорите отново от ДС, няма голяма приватизационна сделка без ДС. Вижте какво стана например с Александър Томов – търсят му 30 милиона от ЦСКА Кремиковци, пък той какво ли още не е разсипал?! И вчера го гледам как си пие питието на коктейла на Кеворк Кеворкян – най-необезпокоявано?! Изобщо не му и пука! Такъв човек трябва да го вкарат в ареста, докато трае разследването, ако наистина искат да го осъдят! Иначе хората губят вяра в правосъдието.
– Преди време в едно интервю ген. Любен Гоцев каза: „В България няма мафия!”. Как бихте коментирали думите му?
– Самият него не мога да коментирам, но изказването му определено преследва някакви цели. Защото и малките деца знаят, че в България има мафия. Мафията е срастването на организираната престъпност с властта, а нашата организирана престъпност е създадена не от някой друг, а именно от властта. Говоря за службите на държавна сигурност и за комунистите. Когато те са на власт, организираната престъпност играе определена роля в прехода!
Да се върнем за малко пак на Георги Стоев – известно е, че той е имал пръстен, личен подарък от Поли Пантев, който е носил на ръката си. Къде е сега този пръстен?
– Нямам представа къде е сега този пръстен. Оги Младенов обаче го е държал в ръката си, даже го имаме сниман на корица. Жоро боготвореше Поли Пантев, той му беше любимец, респектираше го по някакъв начин. Може и да го е познавал, но вече няма кой да потвърди. На погребението на Георги Стоев, малко преди да го сложат в ковчега, жена му Светла му свалила пръстена от ръката. Аз не присъствах. Нямам представа къде е сега този пръстен. Жоро четеше всичко за този свят, за да знае как да се вклини успешно. Беше много умен с комбинативна мисъл и онова, което може би никой досега не е казвал – че имаше феноменална памет. Помнеше дати, имена, даже буквата, до която сме стигнали, пишейки книгата от преди два дена примерно. Това не можеше да му се отрече, съвсем не беше човек за подценяване, макар и да беше изключително противоречива фигура.
Малко преди да бъде убит, Георги Стоев е научил след телефонен разговор, че дъщеричката му Жаклин си е счупила ръката. И веднага е тръгнал към училището й, но по пътя го убиват. Смятате ли, че това би могло да се нарече умишлено съвпадение? Има ли доза сценарий в последователността на събитията преди фаталния край за Стоев?
– Нямам представа. Даже на знаех, че Жаки си е чупила ръката. Но вариантът за подобен сценарий е невъзможен, защото Жоро е имал среща с адвоката си Добрин Додев, като уговорката била такава, че евентуално да дойде и Румен Леонидов. Срещата била на „Плиска”, в заведението „Капри”. Такава поне е версията на адвоката.
– Дъщеричката на Стоев Жаклин вече знае, че баща й го няма?
– Доколкото знам – да. Наеха професионален психолог, за да й обясни как стоят нещата по възможно най-правилния начин, така че да не увреди психиката й за цял живот. Жаки и Жоро бяха много привързани един към друг, обожаваха се взаимно. Аз лично Жоро не съм го виждал да проявява слабост към някой друг, както проявяваше към детето.
Какво ви е мнението за Мартин Карбовски? Наскоро той открито обяви, че мрази старите писатели и че те не са нищо по-различно от „далавераджии на духа”?!
– Не го познавам лично, а и нямам желание честно казано. Нямам абсолютно никакви впечатления от неговото творчество, ако има такова. Не съм чел. Видях го по телевизията, когато беше с Кеворк и не ми направи добро впечатление. Много арогантен тип. Карбовски е точно от тези, които вдигат шум около себе си, за да направят впечатление, да им се помнят имената. От същата марка е и той – като Георги Стоев.
– А какво отношение имате към Кеворк Кеворкян?
– Кеворк ми е приятел от много годни насам. Участвал съм във „Всяка неделя”, а вчера му бях и на годишнината. Познавах и Надето – жена му, бог да я прости, защото сме родени на една и съща дата. Понякога даже сме били заедно на тази дата. Големи мои приятели.
– От всичките книги, излезли под вашата редакция и ориентирани изцяло към мафията, не се ли притеснявате поне малко за себе си? Виждате в каква действителност сме принудени да живеем?!
– Не, не се притеснявам, защото аз от мое собствено име нищо не пиша, защото не познавам въпросните персонажи. За книгите на Георги Стоев – всичките истории в тях си бяха негови. Той твърдеше, че ги познава, той отстояваше всяка своя дума и история с прословутото: „Аз съм си заложил главата, няма да ми пипаш нищо!”. Иначе винаги съм бил дразнител за пресата, но не се притеснявам, защото над 90% от онова, което се пише за мен, просто не е вярно. Не съм получавал и заплахи. А не ме обичат много, защото не съм цепел басма никога на никого през живота си. В общи линии обществото в България се движи на стада, а аз се движа сам, нямам съмишленици. Не си разменяме разни награди с други писатели, единия да пише за другия, че е велик и после да очаква това да му се върне тройно. Напуснах всички съюзи – на писателите, на филмовите дейци, на журналистите. Това също дразни. Аз ги наричам „литературни ТКЗС-та”

Анелия Попова

www.selavi.biz

Коментари 0 за
“Владо Даверов: Георги Стоев беше готов да плати всяка цена, за да стане известен”

  1. сигурно се е насрал в гащите възпитаникът на елитното училище… не до 3, а до 33 пъти ще се отрече, щом е за животеца… 😉

  2. Интервюто на Владо Даверов ми направи много лошо впечатлени. Не е истина, как само от едно интервю може човек да си промени мнението за един творец, който се е ползвал с добро име в обществото. За съжаление, явно става въпрос за пари около скандала му със Стоев. Мислия си, дали творците не започват в един момент да ревнуват, че никой не се интересува от тях. Явно Карбовски ще се окаже прав, че са едни глезльовци, които са свикнали да бъдат носени на ръце от предишния режим. Оядени котараци, които от нищо не се интересуват, освен от собственото си мизерно битие.

  3. Полезен човек е Владо,.с Биография!Еднакво беше нужен и ТВ1, в Демокрация и в медийния ни делник като цяло!Единак ,напуснал „литературните ТКЗС-та” той не спря да мачка с отрудените си ръце „ма’триала„! Гордо изправи снага,за да могат джуджетата върху раменете му да станат „ медийни продукти„.Истинки другар и медиен експерт,като приятелят му !Нужен като насъщния.Продавач на илюзий.Нужен като нужник?

  4. Владо Даверов: „Георги Стоев няма намерение да става писател, но ще стане, защото виждам, че има талант…”

    Записът е това интервю от времето, когато дуетът Стоев – Даверов пееше в синхрон, без фалцети и фалшименто. Днес дуетът е мъртъв – Жоро го разстреляха с три куршума, Владо до три пъти се отрече от него:Жоро бил фантазьор, лъжец и изнудвач. Бедний ми, бедний Владо, защо и ти не загина край Плиска…

  5. книгите /на Стоев/,пари,страх,още пари… и много уговоки и храчки/за Стоев/.Симпатичен чичко?!И другарчетата му такива,а за Оги ,не знам.

  6. Наглост,нахалство и комунистическа непочтеност лъха от това интервю.Не стига,че ги използвахте да ви изперат парите,избихте ги,че и след смъртта им не ги оставяте на мира.Ще ни говори Даверов за комунистите!Я по-добре да каже кой можеше на времето да се учи във въпросната гимназия.Та нали точно тя е показана във „Вчера“.Кадрова гимназия за децата на висшата номенклатура.Четеш и все едно те заливат с помия.Изумително е за колко тъпи ни мислят кукловодите!

  7. Ми то няма как това което казва Даверов да е вярно щото има доста доказателства че Стоев е говорел неща които знае.Първото е за случая със заплахата на Михнева от бодигарда на Славчо Христов …Стоев се е познавал с тях и разказа в книга как точно е станало доста преди това да се знаеше.Михнева потвърди и после редовно го канеше в предаването си.Второ:как така Стоев не е познавал никои от тея среди а има личен скъп подарък от Поли Пантев – пръстен с името на Пантев изографисано на него …Как така толкова му е бил съмнителен Стоев на Даверов ама му издал цели 8 книги…Лицемерие и шизофрения

  8. 1-во за умрелите или добро или нищо
    2-ро ако всичко е било измислица кой би си правил труда, разходите и риска да убие някого с помощта на професионалист
    3-то въпрос Даверов измежду цитираните 5 писателя ли е в БГ – истински писател си ако след като умреш децата те учат в училище, аз не съм прочел нещо което би наредило Даверов в учебниците по литература
    4-то Даверов е още едно доказателство за това колко и как ‘социализма’ деформира съзнанието на човек на първия и втория етаж на мозъка му

  9. Все съм виждал наглост… Абе, тъпак?! Изкара си кинтите от човека, на гроба му за ръкопис щяхте очите да си издерете. Сега ни лук ял, ни лук мирисал.
    Не знам кой е очистил Стоев. Но ти гнусна гнидо, плужек интектуален, гледай да не те скивам някъде, защото ще то размажа тлъстия псевдокултурен задник. Окъде изпълзяхте бе, мама му стара?

  10. Интелектуалното нищожество Владо Даверов е толко-
    ва малък,незначителен и нищожен,че само може да
    бъде клакьор на Олигархията и юдео-масоните.
    Този безродник и българофоб,желае да прикрие истината за своите господари,а те са вечно скитащите евреи,които са паразити и дегенерати.
    Колкото и да се мъчи да заблуждава апатичният и
    робски настроен етнически българин,че описаното
    от доблестният и смел етнически българин-ГЕОРГИ СТОЕВ Е ПАРАНОЯ,ИСТИНАТА НЕМОЖЕ ДА БЪДЕ ПОТУЛЕНА,ЗАЩОТО ТЯ НИ ПРАВИ СВОБОДНИ.
    Олигархията,която унищожи етническите българи е съставена от хомосексуалисти и паразити.

  11. iskam davi kaja che vsichko koeto e pisano v knigite na georgi,e istina,s malki izkluchenia,pone az sam vidial niakoi neshta,ot tia deto sa opisani v knigata,a daverov e porednia dupedavez i lajez,prodajen bokluk za pari,na koito mu e plateno da ocherni choveka,koito napisa istinata,a plashtacha na daverov e pedala,luben gocev.

  12. Ne e iasno zashto Vlado Daverov govori tezi neshta, i dali ne e platen za da napishe tova, no vi kazvam ot lichni poznati ot teia sredi che 90% ot neshtata v knigite na Stoev e viarno.

  13. Не знам защо,но не вярвам и дума,от казаното от ДАлаВеров в това интервю.Мисля,че е изказвал и друго мнение,което за съжаление тогава не запазих,но е бил натиснат и сега с охота и многословие се опитва да ни убеди в нещо,в което ГРЯБВА да ни убеди.Т.е. да омаловажи на всяка,повтарям,на всяка“ цена ,казаното от Г.С. Предложение на което не е отказал!Стоев би трябваро да е гений,за да построи нещата по този начин,БЕЗ ДА ПОЗНАВА,КОГОТО И КАКВОТО И ДА БИЛО,т.е-ФАКТОЛОГИЯТА,което е пълна глупост! Поредният опит да се обърнат нещата и поредният типаж за слугинско изпълнение!Лично мнение!

  14. Изглежда г-н Даверов държи да стане известен, но не поради собствени изяви, а на чужд, ако и да е мъртъв „гръб“. ЕВАЛЛА!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *