Регистрация
Публикувано на 13.07.2019 / 8:36

ВАЛЕРИ ТАРАНДОВ. „СМЪРТТА“. И ЧУГУНЕНИТЕ БЕТОННИ ТИКВИ

валери тарандовДа се разберем от самото начало – бетонните чугунени тикви не са само червените комуняги, нито още по-комунягите гербаджии, всички онези са – с циничното „квадратно мислене“, всички онези, които не са чували за „груви“…

Една от тия чугунени тикви, иначе демонстрираща колко е четяща, ме беше питала, преди да я блокирам: „А какво е груви?“, а друга, която години наред е била главен редактор на жълт вестник, натрапчиво психопатийно не спря от първия ден в който научихме за смъртта на Валери Тарандов, да брои пироните в ковчега му и отвратително цинично да се гаври и с него, и с приятелите му…

Феноменално място е наистина Фейсбук.

Седят си по „дуварите“, „селянките великолепни“ по Ицо Хазарта, бъркат манджите си и когато зърнат някой извисен духом, който стърчи над комплексарското им его, и който завидно мачка войнстващото им бездарие и от Отвъдното, баааам! – с черпака! – по главата, да го забият колкото се може по-дълбоко в земята, че и от Отвъдното да не им пречи.

Абстрахирайки се от цялата тая пасмина, Валери Тарандов даде знак колко незаменими места и човеци има. Нямало незаменими хора? Глупости на търкала! Тая изсмукана до баналност фраза я е измислил някой, като тия чугунени тикви, които хем се лепят до незаменимите като био вампири, хем не могат да ги понесат и върху тях измислят „влиянието си“…

А е простичко.

Внезапната смърт на Валери Тарандов първо показа, че дори и от внезапността не се стъписваме. Даже обратното – „селянките великолепни“, психопатийно заети да налагат циничното си его, използват и смъртта, катерят се по нея, дъвчат я, броят и лайковете, броят пироните в ковчега, мъдрят кой католик, кой папа, кой християнин, и къде да е опелото, и прошката за тях е понятие, нечувано и по – важното – недокоснато…

А пред очите ни се случва явление.

Заминавайки на почивка в Испания, Валери Тарандов, стъпвайки на испанска земя, умира внезапно „здрав – прав“ пред очите на съпругата и децата си. Приживе, с мощно влияние във Фейсбук, с кристално чувство за хумор, самоирония и талантлив пиниз, Валери Тарандов завихряше огромни пространства от енергия, която докосваше, дразнеше, иронизираше, но никого не оставяше безучастен. Такива личности не ги жалят, нито пожалват. Още повече, когато имат достатъчната висота даже да си правят експерименти. Самият Валери им го бе плъзнал лекичко на бетонните чугунени тикви, когато изпищяха на умряло и хукнаха да го кълнат, да го клеймят и да го храчат, че „станал гербаджия“, само защото побърка присмехулно „квадратните“ почитатели на така наречената „опозиция“, изживяваща се като бсп…

Ама станало му нещо, ама ГЕРБ му били платили, ама продал се, ама защо бил толкова яростен критик на червените комунисти, ама господ го бил наказал… – пенят се чугунено – бетонните тикви. Бездарно и безуспешно.

Същите, които впрочем му се пишеха „приятели“ в „приятелската листа“.

А той бе светло момче. И се забавляваше с омразата им, пускаше злостните им коментари на стената си и се смееше безгрижно. Това вбесяваше чугунените тикви до истерия и дори и след смъртта му, завистливо продължиха да храчат и да ровят с мръсните си мерзавски ръчички и в гроба му, за да се лепнат и изсмучат от бруталната сила на влиянието му в социалната мрежа.

Същите тия бетонно чугунени тикви, които възторжено одобряваха бля – бля -то на президентските „стратези“ за „единение“ и врещяха патосно в подкрепа на така наречената „опозиция“ на корнела, „единението“ го разбираха само за себе си – единение с тесногръдието на селянията великолепна, без никой друг, за да не бляска, като бисерче в блатото им, камо ли такъв, като тоя Валери Тарандов…

Е, драги ми, „квадратни“ тъпоъгълници, Валери Тарандов се пресели Отвъд. И от Там ви бърка в дебелите задници, завинтени за фейсбук-дуварите ви. Не можете да го преглътнете, едра хапка е за парцелираните ви тикви, не можете да понесете, че и физически отсъстващ, духом е Тук. И продължава да се надсмива над безсилието ви да смачкате всеки, който мисли, без да е напъхан в калъпи!

„Смъртта“ винаги е в кавички. Само за онези обаче, които не са бетонно чугунени тикви. И които са вярващи.

Смъртта е смирение за онези, които остават още малко Тук, за да довършат своята мисия. Тиквите, които не познават осъзнаването, наречено смирение, още ще драпат да се катерят по ковчега на Валери Тарандов, за да си усвоят урока, че със „смъртта“ не свършва нищо, и че има неща и човеци, с които не бива да се гавриш. Впрочем, длъжна съм да го кажа – даже и един Недялко Недялков им го рече.

Утре близките и истинските приятели изпращаме Валери Тарандов.

Висящите по дуварите чугунени тикви вероятно ще броят розите и венците.

Колко ли трябва да си нешастен и пуст душевно, за да превърнеш смъртта на някого в твое съществуване?

А, Валери?

Кажи им го!

Дори и да не могат да те чуят от Отвъд, защото тиквите им са с твърде много чугун, може и да усетят светлото ти одраскване.

В това все пак има някаква надежда – поне за миг да могат да го усетят.

Защото, иначе – мамата си трака тоя „народ“ и тая „държава“.

Веселина Томова

Коментари 2 за
“ВАЛЕРИ ТАРАНДОВ. „СМЪРТТА“. И ЧУГУНЕНИТЕ БЕТОННИ ТИКВИ”

  1. Na..,,petkata na GERB,,..ima mnogo,koito BOG ,,ZABAVJA,,AMA ,,NE ZABRAVJA,,..Vinagi e ,,taka,,..osobeno v BG!CARSTVO MU NEBESNO!AMIN!

  2. Бог да прости Валери. И да даде сили на близките му.

    А тиквите – те са си просто тикви. И ако ние не сме тикви, ще правим каквото трябва, колкото можем.

    И след нас ще има други. И, надявам се, на тиквите ще им дойде края. Някога.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>