Публикувано на 08.06.2008 / 12:14

Валентин Петров: Убиецът на Самоковеца го хванаха благодарение на сигнал от българската полиция

Пред БТВ казахте, че мислите да пишете мемоари. Коя ще е най-интересната история?
– Това аз го казах по-скоро в кръга на шегата.
– Защо на шега?
– Едва ли ще седна да пиша мемоари, но наистина по тези последни случаи, скандални, така наречени, твърде много неща останах скрити за широката публика.
Какво например?
– Е, аз ви споменах в изявата си само преди два-три дни в БТВ…

Е, какво, споменахте едни въпроси с недомлъвки.
– Не, не са с недомлъвки и въобще не са недомлъвки, става въпрос за това, че аз като един служител на МВР се съобразявам със закона в страната. Не мога да изнасям класифицирана информация, не мога да изнасям информация, издаваща служебна тайна и не искам да се подреждат на това хорце, на което се подредиха много хора, изнасяйки такава информация. Считам, че не е нормално един служител, тогава когато напусне МВР, да подходи на принципа „След мен и потоп”, „мога да говоря, каквото си искам, ще говоря, каквото си искам”. Ако някой очаква от мен, че аз ще изляза и ще говоря по този начин, вероятно се е объркал.
Сега, вие зададохте въпрос. Има ли обещание от Ваньо Танов, това е ексшефът на ГДБОП, към лица от криминалния контингент да събират компромати срещу служители и срещу това да бъдат смачквани дела срещу тези лица. Та кои са тези лица?
– Вижте сега, за всички тези въпроси, които аз зададох, имам изпратени материали, които са изпратени в прокуратурата и аз се надявам…
– Кой ги прати? Вие, още като главен секретар ли ги пратихте?
– Не само като главен секретар, а и като директор на полицията, а и аз се надявам, че отговор…

А, още преди това сте ги пратили?
– … и аз се надявам, че отговор рано или късно ще се получи.
Чакайте малко. Вие кога бяхте… Вие директор на полицията бяхте преди повече от година.
Не, не, преди повече от година не е.
Година.

– До декември месец. Значи около пет месеца.
Така. И значи вие преди декември сте пратил в прокуратурата данни, че шефът на ГДБОП се среща с криминалния контингент и мачка дела срещу това?
– Вижте, аз няма да коментирам конкретни случаи, но при всички тези въпроси, които аз зададох, са подадени сигнали и аз мисля, че е нормално да се получи отговор.
Т.е. и се опитвате в момента да провокирате такъв отговор?
– Никого не провокирам и не бива да бъда правилно…
Питате друго нещо много интересно. Дали се е срещал Танов с лица от криминалния контингент, занимаващи се с наркоразпространение и по тези лица в час, с който е трябвало да се срещне с тях, е стреляно. Честно да ви кажа това е достойно за американски криминален филм. Шеф на службата за борба с организираната престъпност, във въпроса се съдържа това внушение, си уговаря срещи с наркопласьори, тръгва да се среща, почват да гърмят по тях.
– Вижте, нищо не се опитвам да внушавам. Нищо не се опитвам да внушавам, просто задавам въпроси.
Добре де, защо питате това, а не питате друго?
– Вероятно имате своя отговор, но сега вие очаквате да го чуете от мен. И аз пак ви казвам – не бих отишъл да коментирам детайлите по тези случаи. Аз примерно ви питам – след като толкова много класифицирана информация беше изнесена и всички вие бяхте свидетели на това как едва ли не цялото оперативно стопанство на БОП-а се изнесе в медиите, как се споменаваха псевдоними, хора, по които са вървели разработките, как хора излязоха в медиите и те самите заявиха, примерно г-н Дъбов на 27 март каза в едно предаване по националната телевизия, че е предупреден от Танов, а това го има записано и в протокола от изслушването на Танов, че е предупреден от него за това, че е попаднал на мероприятие под разработка. Споменава какво е говорено от него. Отделно от това се появи Павлин Найденов, който в интервю от, мисля, че е на 29 май, във в. „24 часа”, заявява, че знае, че срещу него е водена разработка, съобщава псевдонима на разработката, казва, че я е чел. Би трябвало все пак това да се провери. Има ли такава разработка, действително ли е с такъв псевдоним, как я е чел, по какъв начин? Може би в библиотеката за свободен достъп на граждани в службата за борба с организираната престъпност или някоя му я предоставил.
Чакайте. Вие ръководите, обаче, професионално МВР по това време вече.
– Така е.
И какво му ръководите, като това, което описвате, е един разграден двор.

– Вижте, чакайте сега, всеки носи своята отговорност. Безспорно е, че и аз нося някаква отговорност по този въпрос, но задължението да спазва закона е на всеки един служител от МВР и тогава, когато определени служители на министерството решават, че могат да нарушат този закон, едва ли са токова резултатни механизмите на ръководството да ги контролира. Бих ли могъл аз, примерно, да знам, че оперативният работник X, който работи по дадена разработка, е отишъл и изнесъл информация на лица, които представляват…
Трябва да има някаква система в МВР да узнавате. И това е зависело от вас, респективно и от министъра, да се създаде ред.
– Зависи отново от спазването на нормативната база. Тази нормативна база я има и аз казах, че тогава, когато има нарушения на нормативната база, аз съм вземал съответните мерки.
Ама сега казвате, че не сте знаел.
– Ами, аз казвам – тогава, когато са…
Това значи, че няма надежден контрол в МВР. Това е част от по-големия дебат, който се води в момента, какво трябва да се промени.
– Не съвсем, не съвсем. Вижте, тогава, когато по една разработка се работи, е ясно и точно казано реда, по който могат да се запознаят определени лица със самата разработка и с информацията, която има в разработката, начина на запознаване и реда, по който могат да се запознаят. Трябва да остава съответната следа в разработката.
Като не се спазва това, как ги хващахте вие по ваше време, че не ги спазват…
– Като не се спазва това, се случват тези неща. И тогава, когато не се спазвало това, аз съм вземал отношение и аз казах, че ако си спомняте, аз казах, че съм вземал дисциплинарно отношение към тогавашния директор на службата за борба с организираната престъпност и съм го наказвал за това, че… за нарушение в документооборота и за работа със секретни материали.
С какво наказание го наказахте?
– Първия път съм го наказал за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а след това изпратих материали за отнемане достъпа до класифицирана информация, пак за неправилно боравене със секретни материали, което дава възможност за изтичане на класифицирана информация по съответни разработки.
И какво стана?
– Така че, така че не мога да бъда обвиняван в това, че не съм предприемал, каквито и да е било мерки, напротив.
Новият министър на вътрешните работи твърди, че шокиращи суми отиват за СРС-та. Защо няма ефективност? Каква е вашата оценка? Ако изключим, че то изключителна ефективност се прояви от тези СРС-та, като ги пуснаха по вестниците, та се стигна чак до смяна на министъра.
– Е, точно за това си говорим. Много е важно защо се ползват СРС-тата. Тогава, когато СРС се ползват наистина при спазване на закона и в рамките на закона и тези придобити от СРС-тата доказателства се ползват за нуждите на наказателния процес и се търси процесуален изход, резултатът…
Те се ползват изключително неефективно.
– … резултатът го има. И аз мисля, че да се правят такива крайни изводи, че се ползват изключително неефективно, не е…
Ами, 4% ли, колко, са издържали в съда, влизали в съда.
– Процентът е по-висок, достига до 8-10% изготвяне на веществени доказателствени средства, които се внасят в съда. Но тогава, когато по съответното дело се получат данни за други неща, некасаещи съответното престъпление, те трябва съответно да бъдат унищожавани или ползвани по съответния ред, който е предвиден в закона. Тогава, когато тези материали се използват за създаването на компромати, за изнасяне в публичното пространство, за изнасяне и споделяне пред медиите, а не там, където трябва, тоест пред институциите, които са призвани да пазят държавността, да пазят закона…
Вие този Иванов, дето сега е обвиняем, зам.-шефът на ГДБОП, който излезе как си говори, мислите ли, че щеше да се стигне наистина до дела срещу него, ако не бяха ги пуснали по вестниците?
– Категорично, категорично. Аз не мисля, че има данни, каквито и да било, до момента в МВР, който и да е било, да е прикриван. След като се съберат по съответния ред доказателствата, те се внасят в прокуратурата и това е единственият възможен изход, единственият възможен начин. Но в конкретния случай, аз пак казвам, че очевидно от всички действия, доколкото аз съм запознат, очевидно от всички действия тези материали не са събирани, с цел да се търси наказателна отговорност и процесуален изход от действията на този служител. Те просто са събрани, с цел да се създаде компромат, да се подходи към дискредитиране на определени служители или въобще на министерството. Целта не е тази, която не е била предвидена в закона.
– Нищо по-конкретно няма да кажете за причините, заради които си тръгнахте всъщност от МВР?
– Ами, вижте аз, причините, поради които аз съм си тръгнал?
Ами, всички тези истории доведоха до това как вие си тръгнахте. Вие няма да кажете никакъв отговор на въпросите, които задават.
– Напротив, аз мисля, че…
Тоест вие твърдите, че са се срещали тези, които ви атакуваха най-остро, с криминален контингент, под формата на въпрос, обаче, го твърдите.
– Ами, ако го кажа по друг начин, ще стана съставомерен, тоест срещу мен би могло да бъде повдигнато обвинение за изнасяне на служебна тайна.
Ами, хайде под формата на въпрос да зададем. Има ли обещани от ексшеф на ГДБОП към лицето еди-кое си?
– Вижте сега, вижте, аз преди малко се опитах да направя една уговорка с вас, че за разлика от някои други, аз уважавам работата си в МВР, уважавам работата на служителите на МВР и по никакъв начин не бих направил нещо, което да злепостави системата. По никакъв начин не бих изнасял оперативна или служебна информация, която съм придобил в качеството си на служител на МВР. Тръгвайки си от МВР, аз нито съм взел дискове, нито съм изнасял информация от оперативни разработки, нито имам намерението да огласявам оперативни разработки.
Само питате прокуратурата дали е намерила отговор на тия въпроси.
– …и това е, и това е разликата между мен и останалите хора, които участваха в целия този скандал.
Къде е мястото…
– Аз мисля, че това е нормалното поведение на един български офицер.
Къде е мястото на подслушвачите, да ги наречем – ДОИ, ДОТИ?
– Вижте, аз смятам, че всеки един, говорите като място в структурата?
Като структура, кой да ги назначава, на кого да се подчиняват?
– Вижте, аз на този етап смятам, че изваждането на ДОИ и ДОТИ от Министерството на вътрешните работи ще бъде груба грешка и няма такава готовност и възможност…
Защо?
– …те да бъдат отделна структура.
То физически няма къде да ги сложат, така ли?
– Не само физически. В момента аз считам, че и ДАНС няма тази готовност, пък, така или иначе, начинът на организация, който е създаден за работа на ДОИ и ДОТИ в достатъчна степен може да обслужва задачите, които са (…)
– Ако се обединят в агенция, която обаче да е в МВР? Или всякакво разместване, според вас, е вредно.
– Според мен в случая ще бъде грешка. Това, което аз чета в медиите, тъй като аз оттам имам информацията за това какви са предвижданите промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, считам, че и мястото на службата за борба с организираната престъпност не е така достойно и включването им в една оперативна дирекция заедно с криминална и икономическа полиция принизява, така, дейността – тя е твърде специфична и твърде важна на службата за борба с организираната престъпност, така че аз това го отчитам като грешка.
А да няма главен секретар, а вече главен комисар?
– Е, дали ще го нарекат главен секретар…
Ама щял да бъде с по-широки правомощия, доколкото става ясно.
– Ами ако се върнем във времето малко по-назад, ще видим, че предишният закон, т.е. сега действащия закон, беше правен така, че да ореже функциите на главния секретар…
Това заради Бойко Борисов.
– Ами докато правим законите с оглед на личността, ще бъде…

Според вас как трябва да е – да е силен главният секретар, или да не е силен?
– Според мен главният секретар наистина би трябвало да бъде върховната професионална фигура…
Т.е. както беше при Бойко Борисов, е било по-добре, отколкото по ваше време.
– Определено, определено, и във всички случаи…
Т.е. вие подкрепяте реформата „Миков”.
– …и във всички случаи, в тази й част я подкрепям наистина, и във всички случаи ние трябва да вървим в посоката Министерството на вътрешните работи да има една мандатност на висшите професионални фигури – говорим за главен секретар, говорим за директорите на национални служби, защото в противен случай професионалните фигури стават заложници на политически боричкания, интриги и при всяка една промяна, виждате, че дори и в конкретния случай, се случва така, че професионалисти плащат масрафа за това, което не са правили и всъщност поемат политическа отговорност, а не професионална, за нещо, което се е случило. Аз много, така, ми се иска да припомня едно изказване на господин Ахмед Доган, който според мен от всички политици реагира много правилно и най-добре в момента, в който скандалът се завихряше и той каза, че е по-добре политиците да не се месят в този скандал, а да оставят компетентните органи да си свършат работата, защото тогава, когато политиците се намесят, нещата се усложняват до такава степен, че водят до неговата нерешимост. Факт е, че това се случи.
Вие с какво се занимавате в момента?
– Аз с какво трябва да се занимавам?
Не, не, в смисъл къде ще продължите да работите? Позволете да се пошегувам – като цитирате Ахмед Доган, да не би пък да се хващате с политика в ДПС?!
– Не, не, не. Аз съм полицай, работил съм достатъчно дълго в системата на Министерство на вътрешните работи – работил съм на всички нива, и не смятам, че…
Сега да не направите детективска агенция.
– …моето място е в политиката. Всеки би трябвало да се занимава с това, с което цял живот се е учил и това, което може да прави.
– Любопитствам какво ще правите.
– Имам достатъчно време. Необходимо ми е известно време, за да обмисля с какво, но най-вероятно ще се занимавам с нещо, което да може да осигури прехраната на семейството ми.

– Забравих да ви питам за Белнейски. Всъщност, не проверих точно, вие кога поехте полицията? По ваше време ли стана?
– По времето, през което аз бях директор на полицията, но пак се появиха определени спекулации, коментари.
Излиза, че докато вие сте ръководил полицията, от това, което чета тук, през последните седмици, така е забатачено разследването, че не може да се оправи сега?
– Първите няколко дни след убийството на сестрите Белнейски и в деня на самото убийство на Белнейски, аз, заедно с министъра, бях в командировка в Германия и всъщност аз се включих в работата на шестия ден.
Когато са били вече заличили следите.
– Но си мисля, че твърде много хора си позволяват да правят, така, фриволни коментари, без да познават огледния протокол, без да познават фотоалбума, без да познават експертизите.
Вие като ги познавате, действала ли е българската полиция като Скотланд Ярд, както биха направили американските, английските полицаи в такава обстановка?
– Кое ви дава на този етап основание да считате, че полицията е допуснала толкова много..
Че от Скотланд Ярд дойде, доколкото четох в медиите, идеята за ексхумацията.
– Ама вие пак цитирате медиите. От Скотланд Ярд дошла информацията. Кой го казва това, че от Скотланд Ярд е дошла тази информация?
Това вярно ли е?
– Ако трябва да бъдем съвсем обективни и точни, всички тези изследвания, които направиха колегите от /…/, макар да се твърди, че ние разполагаме с лоша техника, слаба техника, специалистите не са достатъчно добре подготвени, абсолютно се потвърдиха данните и от колегите от Щатите, и от колегите от Англия, и в никаква степен, те нямаха нищо повече от това, което бяха дали нашите колеги на базата на намерените на местопроизшествието следи.
Тоест, вие ми отговаряте- българската полиция беше като Скотланд Ярд край Пазарджик?
– Българските експерти си свършиха работата на базата на всичко това, което успяха да намерят на мястото.
И не приемате сега критики?
– А твърденията, че експерти от Скотланд Ярд са казали нещо по отношение на ПТП-то според мен се измислят. Аз поне за такива твърдения, за такава информация не съм научил по никакъв начин. Друг е въпросът, че има такива сериали, в които вие виждате, че се работи по престъпления и след 20 години. Безспорно за всички нас това беше един много важен, много тежък случай и наистина се положиха изключително много усилия.
Според вас нашата полиция след 20 години ще хване ли тези убийци като в сериал?
– Аз искам да ви кажа, че ние сме едни мазохисти, които постоянно обясняваме колко сме лоши и колко сме некадърни, колко не се справяме с нещата. Когато вече в продължение на няколко години аз обяснявам, че при нас престъпността намалява, че при нас нещата не са така драматични, както се представят и че всъщност, ако ние търсим своето място сред другите страни по криминогенна обстановка, по вероятност да бъдеш потърпевш от престъпление, нещата не стоят така зле. Всъщност, само преди няколко дни четох във вестник „24 часа” едно изследване на ООН, в което ООН заявява съвсем отговорно, че Балканите въобще не са рай за гангстери и бандити и че престъпленията като кражби на автомобили, като убийства, като кражби на лично имущество, са намалели и то в пъти, и най-драстично намалението е при престъпленията, свързани с кражби на автомобили. Разкриваемостта на убийствата, на публичните престъпления- убийства, при нас е около 83%. Много са малко държавите в ЕС, та дори и в Щатите, които биха могли да се похвалят с такива резултати. Веднага обаче критиците ще кажат- дадено, нашата статистика е такава. Тя съвсем не отговаря на истината. Вероятно имат някакво основание, вероятно има престъпления, които биха могли да бъдат укрити, но едва ли би могло да бъде укрито, едва ли би могло да бъде укрита кражба на автомобил.
– Единственият сложен момент е, че аз като ви попитам за Белнейски, е, че вие почвате да говорите за другите колко сте ги разкрили.
– Вижте, аз по същия начин мога да попитам- а американците дали разкриха убийството на Кенеди?
Доколкото си спомням, там имаше арестуван човек, лежал в затвора?
– Абе и ние арестувахме няколко човека за по няколко часа при Белнейски, но въпросът е да стигнем все пак до един процесуален изход, все пак, да съберем достатъчно доказателства, този човек да го изправим пред съда и да го осъдят.
– Тоест, вие значи имате основателно заподозрени?
– Тезата да налагаме в общественото пространство мнението, че видите ли, има 150 такива от поръчкови убийства, както ги наричат някои, пък нито едно разкрито, просто е дълбоко несъстоятелна и невярна. Значи, първо, за поръчково убийство може да се говори едва тогава, когато установите извършителя, установите поръчителя и това бъде разкрито като престъпление. Второ, ако отидем към обществено значими, които са получили така сериозен обществен отзвук и резонанс престъпления, то те не са 150. Една групичка от хора, които седнаха и обобщаваха тези престъпления по съответните критерии, значи, говорим за около 80 броя.
Колко от тях са разкрити?
– Последното, което правих като проверка, вече преди около три месеца, бяха 26.
Разкрити. И останаха още 60.
– Като във всички случаи като говорим за разкрити, говорим и за такива престъпления, по които има осъдени лица. Тоест, 80 срещу 26. Нали разбирате, че говорим за един процент около 30 някъде, което никак не е зле при един такъв вид и тип убийства. Не знам, може би това е въпрос на политика, въпрос на нагласа да се внушава у обществото, пък и пред европейските страни, че 150 са престъпленията, които са извършени, нито едно не е разкрито, някой може би си мисли, че се опитват да трупат дивиденти. Само през 2004 година в Амстердам, тогава, когато убиха Косьо Самоковеца, само там… Е, те го хванаха благодарение на това, че българската полиция беше подала информация и в момента, в който той се движеше там, по него вървяха мероприятия. И полицията беше на място.
Чакайте, това е голяма новина. Още преди да убият Косьо Самоковеца, вие сте знаели, че ще го убият?
– Дайте да приключим.
Те го хванаха докато бягаше, секунди след убийството.
– Дайте да приключим с тези теми.
О, не, това е голяма новина.
– Аз исках да ви кажа, че става дума за това, че 17 убийства са извършени само в Амстердам, само в тази година, и е разкрито единствено това и то с помощта на българската полиция.
– Г-н Петров, това, което казвате, е абсурдно. Българската полиция знае…
– Не съм казвал подобно нещо.
Ама те го хванаха човека, докато бягаше, след убийството. Вие не можете да подадете в мига на убийството информация. Значи, вие предварително сте подали, че този се готви да убива.
– Не мога да коментирам такива неща.
Ама така излиза от това, което казахте.
– Това са ваши изводи.
Българската полиция е съдействала на амстердамската, за да хване убиеца на Косьо Самоковеца, който хванаха веднага.
-Не мога да коментирам нищо повече по този въпрос.
Добре, това е голяма новина. Предполагам, че тепърва ще питат и колегите за нея. Много ви благодаря, че участвахте.



Дарик радио

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *