Публикувано на 06.05.2008 / 18:30

Български “Уотъргейт”? Забравете! Подслушват ни на поразия.

 

 

Началото на 90-те.

Оказва се, че тогавашният вътрешен министър Христо Данов и в последствие председател на Конституционния съд е подслушван. Защото говори със сина си – Веселин Данов, в слушалката, на който също слухтят. По онова време за тези неща изобщо не се говори публично.

Номерът на спецченгета е изтъркан и върви, и до днес. “Оперативно интересен обект” ставаш най-вече поради евентуалните ти контакти с някой, който същите тези ченгета нюхат за престъпление. Така те закачат по веригата и оправданието им е “брилянтно” – ама ние теб, всъщност, не те подслушваме, а нюхаме оня, с когото си приказваш.

По тоя “византийски” параграф у нас минават и всички подложени на СРС общественици, политици, журналисти и хора от бизнеса.

Краят на 90-те.

По това време пишех за “24 часа”. Заедно с две колежки от варненската редакция на “Труд” се сдобихме със специален апарат, чрез който можехме да проверим дали телефоните ни са в режим на подслушване. Оказва се, че в местните редакции на “24 часа” и “Труд” “светнаха” всички редакционни телефони и нито един телефон от рекламата на вестниците не бе под контрол.

Времето бе касапско – на бившият областен управител на Варна Добрин Митев, галеният велможа на Иван Костов. Времето на ген. Атанас Атанасов в НСС.

Изнесохме скандала по телевизия МСАТ. Написахме официална жалба до РДВР – Варна, която по онова време бе под владичеството на т.нар. “софийска бригада” на полк. Иван Стефанов. Скандалът се разрастна. Незнайно защо, тогавашната заместник-главна редакторка на “24 часа” Венелина Гочева бе натоварена от ВАЦ-овските си господари да поиска от мен да напиша обяснения до ръководството на ВАЦ за това как сме се сдобили със специалния уред и какво точно се е случило. И до днес нямам представа къде отидоха тези обяснения, кой се ползва от тях и за какво.

Написахме жалба и до Военна прокуратура във Варна. Ръководството на РДВР – Варна изпадна в паника. Журналисти, съдии, магистрати, прокурори и политици се обаждаха на телефоните ни за да ни молят да дойдем с апарата и да проверим служебните им телефони. И ние като Матей Миткалото обикаляхме тайно и полека властовите етажи.

Оказва се, че знакови магистратски телефони “светваха”. Същото се случваше и с телефони на политици и общественици, откровено опълчили се на мракобесното управление на Добрин Митев. Шефът на “софийската бригада” полк. Иван Стефанов направи опит да затопли отношенията и посети редакциите на “Труд” и “24 часа” заедно със софийски експерт, който не пожела да си каже името, освен първото … Григор. Експертът Григор направи неистови опити да вземе от нас апарата “за да го проверят в МВР”, но удари на камък.

По-късно щяхме да разберем, че същият този, представил се за “експерт” Григор, е всъщност шефът на ДОТИ Григор Григоров.

От РДВР – Варна само за няколко часа издадоха и разпратиха до нас официални писма, в които пишеше, че е направена проверка /кога?!/ и тя установила, че няма никакво подслушване. По същото време от Регионалната служба за сигурност в морската столица ми се обади офицер, с когото се познаваме покрай професията от години. Държеше се някак неадекватно и ми говореше така, като че сме стари гаджета. “Мога ли да дойда да те видя?”, пита, а аз интуитивно се включих в играта и се съгласих мило. След 15 минути бе на вратата ми. Със знаци ми показа, че не иска да влезе вътре и на площадката на пред апартамента ми казва: “Сложена си на “външно” и на подслушване, за да видят кои са ти източниците. Внимавай!”.

Два месеца по-късно спецченгето елегантно бе принудено да напусне службите.

Три месеца по-късно с малки букви в столичен вестник излезе новината, че шефът на ДОТИ Григор Григоров е уволнен от МВР. Защо – не казаха. На нас обаче ни бе ясно. Вместо да раздухат подобаващо скандала, ВАЦ-овите вестници неусетно заглъхнаха, като че ли нищо не се бе случило. И всичко потъна в папките и мъглата на службата, ръководена от ген. Атанас Атанасов.

Години по-късно съдбата ме срещна с Богомил Бонев и Кирил Радев.

По време на случката, която разказах, Бонев беше вътрешен министър, а Кирил Радев шеф на НСБОП.

Бонев вече бе направил своята “Гражданска партия” и му предстоеше да се яви на президентските избори. Във Варна, покрай фиаското на “софийската бригада”, оглавяваща РДВР и изстъпленията и, опасенията, че Бонев и партията му няма да се приемат с акламации, бяха основателни. Естествено, един от най-яростните им критици можех да бъда аз, защото на гърба си изпитах какво може да означават прийомите на Костовото управление в спецслужбите.

До този момент никога не бях виждала на живо нито Бонев, нито Кирил Радев. Срещнахме се в сладкарница в Добрич. Не знам какво са знаели за мен, но ако нещо бяха пропуснали го научиха. С нас беше още един техен общ приятел, който направи срещата възможна. От думите, които изрекох, той буквално побеля. Надали някога, тези двама генерали са чули в прав текст какво мисля не само аз за отвратителните посегателства, които изживяха много хора във Варна по времето на Добрин Митев, разбирай Костов и ген. Атанасов. Бях повече от остра, дори непремерено нагла, но до болка откровена. Докато ме слушаха мълчаливо, лицето на Бонев почервеня цялото от срам, а Кирил Радев се беше хванал за главата.

Накрая Бонев възкликна към Кирил Радев: “Да се …. у ченгетата!”

Оказа се, че колкото и да е странно, и необяснимо на пръв поглед, много от нещата, които са се случвали във Варна, и двамата не са знаели. Много от разработките са правени директно от НСС под заповедите на Иван Костов. Тогава ми се виждаше смешно, че един министър на вътрешните работи може да не знае какво се случва с ведомството му. Днес обаче съм убедена, че това в България е традиция. Вътрешният министър е политическо лице, което понякога и хабер няма какво точно кроят и вършат “оперативните” му ченгата. И ако трябва обективно, а не емоционално да погледнем на нещата, подобна бе историята и с Румен Петков. Той също нямаше хабер какви интриги и “конспирации” са въртели под носа му “доверениците му” Илия Илиев и сие.

Началото на новия век.

Бойко Борисов е комитата в МВР. Новият главен секретар громи престъпността под път и над път. Във Варна, а не само там, всяко подслушване се подписва и дава с разрешение на председателя на Окръжния съд. В един прекрасен момент, председателка на съда, която днес е в Европейския парламент изпада в паника. И търси съвет от бившият шеф на Държавна сигурност в града – какво да прави, дават и да подписва СРС-та, от които тя самата се притеснява. Можем да си представим какво е подписвала въпросната шефка на съда, щом самата тя се е уплашила. Месец по-късно, също като Пилат Понтийски, очевидно добре посъветвана, тя прехвърля пълномощията си на заместник-председателя на съда. По-късно същата шефка на съда влиза в ГЕРБ и става евродепутат.

Периодично

страната се тресе от скандали и афери с подслушване на телефони. Никога обаче не се стига до такъв разтърсващ “Уотъргейт”, в който да паднат високопоставени глави.

Справка на Агенция “Фокус” показва, че през 2007 година бившият служител на НСО подп. Николай Марков заявява пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че службата се занимава със следене и подслушване на политици. На 28 юни 2007 година подп. Николай Марков, който преди дни е бил освободен заради това, че е отказал да прави лицеви опори, излиза с твърдения, че от 2002 година негови колеги събират сведения за охранявани от тях партийни лидери. Това ставало по искане на Петър Маринчев, който е началник на охраната на Народното събрание, а информация е изпращана до президента според Марков. Самият Николай Марков имал нареждане да следи Екатерина Михайлова. НСО определя твърденията като безпочвени и обявява, че е сезирала прокуратурата.
На 5 юли, в предаването “Тази сутрин” на БТВ, Николай Марков обявява, че петима политици са били обект на нерегламентирано събиране на информация. Това са бившия земеделски министър, а по-късно депутат от БНС Венцислав Върбанов, президента Георги Първанов (още като лидер на БСП), бившия столичен кмет и депутат също от БНС Стефан Софиянски, партийния лидер Волен Сидеров и лидера на ДПС Ахмед Доган (имената са подредени според реда на разработките през годините).
На 17 август 2007 г. Софийската военно окръжна прокуратура излиза със становище, че няма нарушение в НСО. Софийската военно окръжна не образува досъдебно производство по обвиненията на бившия служител Николай Марков срещу НСО. Марков е осъден на една година условно заради това, че е отказал на шефа си, който го е нарекъл свиня, да прави лицеви опори. Скандалът с подслушването на политиците потъва в забвение.
В началото на февруари 2007 г. пред комисията по вътрешен ред и сигурност към парламента

Румен Петков обявява че от 1996 до 2000 година НСС е слушала посолствата на САЩ, Германия, Франция, Великобритания и други страни от НАТО и Европейския съюз.



На другия ден в медиите се появява информация ,според която в този период в България има практика Националната служба „Сигурност" (НСС) да подслушва мисии на държави членки на НАТО. Скандалът е коментиран от Фернандо Ариас Гонсалес, посланикът на Испания в София. Той заявява, че “В случай че информацията е истина – това е нещо, което не бихме могли да си представим в една европейска, приятелска страна, която е все по-близка до Испания. Бихме желали да узнаем какво действително се е случило." . От мисиите на Вашингтон, Париж, Рим и Лондон отказват какъвто и да било коментар. Нататък всичко потъва в пълно мълчание.
На 5 декември 2002 година гръмва скандал с три оперативни разработки на Националната служба за сигурност – срещу бившия шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов (“Гном"), срещу спецполицая от ДОИ Живко Георгиев ("Двойник") и срещу т. нар. шеф на Моряшкия синдикат Пламен Симов ("Моряк"). В разработката срещу полицая Живко Георгиев подслушван се оказва и министърът на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски Антон Станков.
На 19 декември оперативно МВР-дело с кодово име "Гном" е оповестено след 4-часово заседание на комисията по вътрешна сигурност. В делото присъстват имената на лидери на опозицията, на бивш президент, а "Гномът" е бившият шеф на НСС ген- Атанас Атанасов. Мандатът на работната група към парламентарната комисия по вътрешена сигурност и обществен ред е удължен до 25 януари. Тогава групата трябва да излезе с доклад дали подслушването на министър Антон Станков покрай бившия спецполицай Живко Георгиев е било законно и откъде е изтекла информацията. На заседанието на комисията са изслушани министър Георги Петканов и шефът на НСС ген. Иван Чобанов. Георги Петканов заявява, че МВР не е нарушило закона.
През 2001 година

бившият началник на Военна прокуратура Лилко Йоцов подава жалба, че е бил подслушван през 1994 г. по време на служебното правителство на Ренета Инджова

по нареждане на тогавашният министър на вътрешните работи Чавдар Червенков.
На 24 ноември 2000 година прокурорът Николай Чирипов, шеф на отдел “Общ надзор” във Върховната административна прокуратура и бивш председател на Военната колегия на Върховния съд, обявява, че са подслушвани Ахмед Доган и негови съпартийци, шефът на спецследствието Бойко Рашков и главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. От ДПС предлагат създаването на временна парламентарна анкетна комисия, която да провери как МВР ползва специалните разузнавателни средства.

Ахмед Доган обвинява МВР шефа в "некомпетентност" и обявява, че Емануил Йорданов "никога не е бил в час".

ДПС излиза и с декларация,в която се засяга влошения имидж на България в Европа.
На 28 юли 2000 година Военна прокуратура открива в дома на главния прокурор Никола Филчев подслушвателни устройства. Новината е съобщена с факс до медиите. В нея се казва, че в апартамент от същия жилищен блок, обитаван от пенсионирания служител на СОТИ Пламен Арсов, е намерена т. нар. “базова станция”. Тя е връзката между подслушвателната техника, вградена в апартамента на Филчев, и централата на СОТИ в сградата на МВР. Подслушвателната централа е свързана с още четири апартамента, сред които този на депутатката от БСП Дора Янкова и на друг прокурор.

През 1997 година в медиите се появява информация за тайна сбирка под егидата на руския посланик у нас Леонид Керестеджиянц за учредяване на асоциация за приятелство с Русия. Срещата е потвърдена от вътрешния министър Богомил Бонев, който обявява, че проверка на МВР е установила, че срещата се е състояла. Българо-руската асоциация е наречена от медиите класически пример за групово вербуване за интересите на една чужда страна.Леонид Керестеджиянц от своя страна обявява, че тези твърдения са безпрецедентна лъжа и представляват опит да се оклевети посланикът на Русия.В скандала са замесени и ген. Радослав Пешлеевски и Александър Атанасов. Сам Радослав Пешлеевски пред медиите отрича да е присъствал на такава вербовъчна среща под егидата руския посланик Леонид Керестеджиянц в дома на Александър Атанасов.
Пак през 1997 година, началото на месец януари

Иван Костов предоставя на Министъра на вътрешните работи Николай Добрев касета с три подслушани телефонни разговора.

Единият от разговорите е лично между Костов и Добрев, друг е от кабинета на Костов, тогава лидер на СДС. Има запис на разговор и между Жан Виденов и Министърът на енергетиката Румен Овчаров. Според Иван Костов служители на МВР са събирали сведения за отделни личности и са действали срещу щаба на кандидата за президент Петър Стоянов. Извършената проверка не потвърждава сигналите за подслушване на централата на СДС.
В пресата излиза информация, че на 17 септември 1996 г. е започнала разработката “Змия”, с цел подслушване и проследяване на лице, близко до главния прокурор Иван Татарчев. Операцията е била направена със знанието на тогавашния шеф на МВР Николай Добрев, който лично я наблюдавал. Според Иван Татарчев изнесеното в пресата е инсинуация, а Николай Добрев отказва да коментира съществуването на подобна разработка.
През 1994 година парламентарната комисия "Крулева" публикува доклад, според който Ахмед Доган, Шерифе Мустафа и други лидери на ДПС са били подслушвани през есента на 1992 г. по нареждане на вътрешния министър Йордан Соколов.
През 1992 година лидерът на ДПС Ахмед Доган, тогавашният лидер на БСП Жан Виденов, президентът на КТ"Подкрепа" д-р Константин Тренчев и бившият военен министър Димитър Луджев обявяват, че са подслушвани и следени.
През септември председателят на ВС на БСП Жан Виденов разгласява, че партийната централа на "Позитано" 20 се подслушва. Министърът на вътрешните работи Йордан Соколов разпорежда проверка на сградата, но споменатите от Виденов устройства не са открити.

Така година след година, докато се стигне до

грандиозния скандал в МВР, при който стана ясно, че главният секретар на МВР незаконно е подслушвал зам-шефа на ГДБОП.

И циркът стана пълен. Оказа се, че вътрешният министър отново не е в час. Илия Илиев бе арестуван, скандалът заглъхва ритуално и пак не е на път да сътвори роден “Уотъргейт”.

Иначе у нас всеки размахва разпечатки от СРС-та, в пощенските кутии летят разработки и дискове със записани подслушани разговори. Всичко е на показ и на длан, когато трябва да се удари някой. Когато обаче трябва да се запази кожата на друг, скандалите се заравят вдън земя.

На практика обикновеният гражданин няма никаква защита срещу нерегламентирано контролиране на телефона му.

Днес новият вътрешен министър Михаил Миков и премиерът Сергей Станишев са взели “политическото решение” ДОТИ и ДОИ да се обособят в нова агенция и да излязат извън пределите на МВР. Кой обаче ще контролира тази агенция? И как ще се гарантира, че покрай престъпниците, които трябва да бъдат слухтени /и обикновено нищо не им се случва от това/ няма да изгорят накачаните за тях по странен прийом всякакви други, най-често неродозиращи лица?

По времето на Никола Филчев бе извършена проверка в МВР във връзка с подслушването. Тогава бяха установени шокиращи данни и изключителна неефективност при използването на СРС. От цитираните 10 000 разрешения само 267 били използвани за нуждите на наказателния процес, а от тях едва 100 са влезли в съдебна зала.

"Почти в 98% от случаите материалите са били негодни", обяви тогава прокуратурата.

Проверката заключи, че в службите на МВР се концентрира огромно количество информация, която няма отношение към непосредствената дейност в борбата с престъпността. Бяха препоръчани кардинални промени в закона за СРС, но те така и не бяха приети.

Днес нищо не се е променило. Според министъра ДОТИ и ДОИ трябва "задължително да са в МВР". "Знам малко за организираната престъпност. Специалистите знаят повече. Аз знам, че средствата за борба с престъпността трябва да отидат там където трябва", признава Миков.

Дали ДОТИ и ДОИ ще бъдат в отделна агенция, или не, слухтене над “чуждите и своите” ще продължава. Ше пържат със СРС-тата “чуждите”, и ще пазят “своите”.

Не забравяйте, че идват избори и пощенските кутии е наложително да бъдат пълни.

 

 

Веселина Томова
P.S.

Законът ни за СРС-та противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. Това е окончателното решение на Европейския съд в Страсбург по делото, заведено от Асоциацията за европейска интеграция и човешки права. Вчера правителството взе решение да бъдат изплатени 1000 евро като солидарно обезщетение на адвокат Михаил Екимджиев и неправителствената организация, завели иска. От влизане в сила на решението на 30 април всеки българин ще може да осъди държавата за подобна сума заради възможността да бъде нарушавано неговото лично пространство по силата на действащия закон.

Коментари 5 за
“Български “Уотъргейт”? Забравете! Подслушват ни на поразия.”

  1. NEVINNA OBIKNOVENNA GRAJDANKA SUM I SUM TORMOZENA PO VSQKAKKUV NACHIN. DORI POLICIQTA MI KAZA, CHE NQMALO KAKVO DA NAPRAVQT. I ZA KAKVO SA TAM? OTVORETE LINKA I VIJTE KAKVO PRAVQT S HORATA. PODSLUSHVANE, PRESLEDVANE, HAKVANE I IZPOLZVANE NA INFOTO ZA DENNOSHTEN TORMOZ. HP, TELENOR, ADECCO, EUROCOMPACT…RABOTODATELITE TAKA SI KONTROLIRAT PODCHINENITE. TRQBVA DA IMA ROBI, KOITO DA SE PRAVQT NA TUPI I DA RABOTQT.

    BULGARIA SUCKS!

    http://www.mindcontrol.se/?page_id=7488

  2. „Срещнахме се в сладкарница в Добрич.“ – За сладкарница „Захарно петле“ става реч.

  3. с противоречиви и невярни твърдения. Съжалявам, но нямам никакво желание да стъпвам върху съждения на Богомил Бонев.

  4. Защо ли аз не се притеснявам от подслушване? Ами какво толкова има да крият държавни служители на държавни заплати който работят за държавата че се притесняват?
    Ако ги подлушват КГБ или МИ-6 или Мосад или ЦРУ
    разбирам да се притесняват.
    Само че чуждите няма за какво да подслушват – нашите политици сами предават всички нас и за това ние сами им плащаме.
    Така че масово подслушване и то директно в ефир.

  5. Отправям едно предложение към журналистите от този сайт: засега сте единствените, които като че ли поднасят новините безпристрастно! /Дано да не се лъжа/ Крайно време е да започнат публикации от рода „да научим правата си“. Никак няма да е излишно, даже напротив, да публикувате съдържание на важни документи, които ще ни бъдат от изключителна полза, за да се справяме с безредието и беззаконието в държавата ни и да можем да реагираме адекватно на всяка създала се ситуация! Откакто се помним ние, българите знаем и спазваме само задлженията си, а всъщност не знаем правата си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *