Публикувано на 02.06.2008 / 13:58

Ботев не би търпял, а ние…ний сме…

 

 

Единствената минутка от годината, в която сирените ни призовават да мълчим, е мигът на преклонение пред трагичната гибел на националния ни герой Христо Ботев. През останалите хиляди минутки си мълчим трагично и без да ни призовават никакви сирени. Загрижени сме за сиренето, което, както непрекъснато ни напомнят, е с пари. А в кого е ножа? В така наречените „силни на деня”, заради прекланянето пред които Ботев се е осмелил да нарече такива като нас „идиоти”. С риск да го намразят, както и става. Защото една от големите причини да стърчи над всички, е че не е бил и не е искал да бъде търпелив като всички. На всичко отгоре не се е вълнувал от рейтинга си-„позор ли е , или слава”. А е могъл и той да се харесва на масите, да оцелява и просперира оцелявайки.
Втори юни можем да наречем също ден на националното лицемерие. Защото това е ден за упражнение по патетика, напомпан патриотизъм е издишащ популизъм. Във всичко това се упражняват на гърба на Ботев политици, покатерили се на държавния връх със самочувствието на приватизатори на Околчица. Това са хората, които ни управляват . Същите по манталитет и възпитание, които най-безцеремонно употребиха и употребяват символиката на Ботевия бунт като свое символ верую в свободата, която той прослави със саможертва, а те потъпкваха. Не се посвениха да му вземат думата и да нарекат своя партиен орган „ Дума”.
Но да оставим историята. Иначе трябва да припомним грозния факт, че в първите години след освобождението, в които героят е трябвало да бъде в разцвета на силите си, сънародниците се правели, че не го помнят. Не можели да му простят , че не е бил като тях. По-важно е какви са последиците от историята и нейното превратно тълкуване днес. В този смисъл е особено „знаково” е ( както е модно да се казва), какво няма да чуем от официалните ползватели на Ботевата слава в деня на неговата смърт.
Няма да чуем нищо автентично ( освен обичайните празни приказки) от социалния патос на революционера, заради който, без да го питат, го употребяват като партиен атрибут. Защото социалният ни президент и социалистическите му другари в управлението, са гузни на тази тема. Тя беше актуална и раздувана от пропагандата и подчинената й образователна система в периода, когато да се попържат чорбаджиите беше задължително. Най-големите чорбаджии днес обаче са сътрапезници на социално говорещия, но капитално разминаващия се с битието на социално нуждаещите се българи президент Първанов. Чорбаджи Доган направо си ни разиграва, въоръжен с мандат и обръчи от фирми.” Алее, хоп” и „балканският лъв” скача през поредния огнен обръч, щом изплющи бичът, от чиито синила ужким толкова се впечатляват със задна дата патриотите.
Но нито преди, нито сега е „прието” да се споменава друг, очевидно много по-деликатен аспект от възгледите на героя-отношението му към Русия. А в заклеймяването на руската ретоградност Ботев няма равен сред българските възрожденци, освен Раковски ( Левски е бил малко по-мек в това отношение, той по-скоро иронизирал очакванията на народа и някои негови войводи руският цар да ни освободи).
Какво ли би казал Ботев за самопредлагането като 16 република? Как ли би реагирал на подигравката на руския посланик в Брюксел Чижов, че България била руски троянски кон? Дали би отвърнал на един нахален придружител на руския самодържец Путин, който каза публично в София, че България му приличала на „невярна съпруга”? Дали щеше да е съгласен тук да посрещат несменяемия московски кмет като държавен глава (чиято съпруга стана най-богата жена в Русия по време на неговото московско царуване), който си пазарува българска земя на едро и изисква благодарности, че плащал да му работят на нея „ московски заплати” ( както с чувство за чорбаджийско превъзходство се изрази въпросният Лужков). Щеше ли Ботев да търпи безмълвно възторга от всичко това на сънародниците, които напоследък намират основание за своята възхита в още нещо-в руските петродолари ( а не само в традиционните си „аргументи” за територията и историята)?
Поклонението пред тъмната страна на премълчаваната Ботева биография може да се състои в същата тази минута мълчание, когато свеждаме глава пред светлата му памет. И не заради него, той не би хленчил за по-голямо признание. Заради нас и другите след нас, които, както върви, може да получат в наследство още по-малка част от истината.

 

Иво Инджев

www.ivo.bg

Коментари 0 за
“Ботев не би търпял, а ние…ний сме…”

  1. Как може да се публикуват лъжите, спекулацийте и омрзата на едно умствено недоразвито ченге? Прочете лъжите му…Този човек е боклук…самовлюбен в себе си…Едновремено главен редактор на „Демокрация“ и делегат на конференция на фракция на БСП??? Този човек няма морал, етика…един самовлюбен недоразвит „вундеркинд“

  2. Иво Инджев е един от най голямите потомствени мръсници от ДС. Погледнете какво е написал за себе си като член на Комисия по етика. Възхищава се от себе си, че е почнал да се подписва на 5-годишна възраст. Но не казва, че до тук е свършило умственото му развитие. На 20 годишна възраст се самопредлага на ДС и получава стипендия от ДС да следва в МГУ, по всяка вероятност лъжа, може би МГИМО. Лъже, че не може да си намери работа. Майка му полковник от ДС и отговаряща за подлушванията и отваряне на кореспонденцията му, му усигорява служба на офоцер от ДС в Ливан, с други думи убиец.

Вашият отговор на Andrey Todorov Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *