Публикувано на 11.02.2008 / 9:08

Борисов вече си пречи сам

На циганско лято навръх февруари се радва Бойко Борисов. В София е кишаво, но по-кишаво е из републиканските пътища и фондове. Сайтът на общината за приема в детските градини се подпали, но пожарът в "Кремиковци" е много по-голям. Неговият дим разсея и пушека около изгорения потрет на Бойко Борисов в Суходол. През това откраднато спокойствие генералът блесна на първите редове в Европейската народна партия и спечели една от най-големите си битки. Ами дясна партия е ГЕРБ, щом Европа го казва. И Ален Делон е готов да даде едно рамо на Бойко. Както даде на Лебед.
За има-няма година Борисов и партията му извървяха лесно пътя до това признание. В България програмата и избирателите никога не са имали значение при (само)определянето на политическите профили.

Рече Борисов, че е десен,

и сутрешните блокове на мига го коронясаха за такъв. След като яде бой на няколко избори, признание му даде и по-голяма част от традиционната десница, а вече и новата – БНД. Но десните по света и у нас няма какво толкова да му мислят – що Борисов да не е десен? Да не би да не е бил член на БКП? Бил е. Да не би да не е бил милиционер? И това е бил, даже горд пожарникар. Т.е. той отговаря на базовите условия да си десен в България. Е, може и да не е скачал по площадите, но пък е много по-десен и от най-десните в Европа – жената, която обича, продава банки и купува курорти, т.е. не само Борисов, но и цялото му широко скроено домакинство предполага да е несекващ извор на десни ценности и идеи.
С членството в ЕНП столичният кмет формално получава легитимност на сериозен политик. А тя му трябва, защото в България преобладават мненията, че явлението "Борисов" е несериозно и временно, каквито са и всички популисти по тия географски ширини. Всичко си имаше досега Борисов – и космически рейтинг, и медийна благосклонност, и важни за политическото си бъдеще опекуни. Нямаше го само признанието на десницата. Но дали поради гениална стратегия, или защото мишките от потъващите кораби спасително зацвърчаха край него, Борисов ликвидира междупартийните фронтове и все повече ги превръща в приятелства. "Генералът не е медиен балон, БСП трябва да го вземе насериозно", каза наскоро един политолог доброжелателно към социалистите и вероятно е прав с оглед на перспективите пред БСП.



Но точно когато получи недостижимото пред Борисов се появи друг проблем –

зад шумния успех в партийните битки тихо се промъкват и явления, които развенчават ореола му на народен любимец. Не само че суходолци запалиха портрета му, но и социологически агенции регистрират отлив на доверие ("Алфа рисърч"). Омразата измества любовта и в електронните форуми (едва ли всички са хакери като лошите майки и неинформирани като оня журналист Джеф Стайн). Това вече не е същият Борисов.
Все още е рано да се твърди, че тези явления са тенденция. Ще го покажат следващите месеци. Но факт е, че личното одобрение към Борисов се срина с цели 20% от времето, когато стана кмет. Едва ли причината е зимата или пък в грешки на герберите, които тази есен влязоха в местната власт. БСП също управлява, и то цялата страна в непрекъснати скандали, но рейтингът й през зимата не пада. В социологията нещо "пада" само ако има какво да падне. При Борисов очевидно има.
Причината не е и в традиционното "изхабяване" по време на власт. То обикновено се получава, когато се натрупат нерешени проблеми и управлението действа по инерция. Но Борисов никак не се е пуснал по инерция, той даже натиска педали по баира към изпълнителната власт. Опонентите му твърдят, че рано или късно ще изпусне колелото, тъй като прекомерно иска да е премиер, много обещава, а реално нищо не върши като кмет. Не е вярно. Всички политици обещават, напират за още власт и обикновено се провалят.

Той е на път да изпусне колелото

не просто защото иска да е премиер, а защото напира и да е слънцето в тази държава. Нещо повече – той вече се е взел за слънце, вероятно разглезен от космическия рейтинг и медийната благосклонност. Досега Борисов бе смятан за цар на PR-а. Последните дни показаха, че той дори и на PR-а не обръща внимание. Лека-полека Бойко Борисов започва сам да си пречи.
Да вземем например скандала със забавачниците. Борисов явно много си е повярвал, че може каквото и където си поиска да прави в такъв момент (или пък въобще не се е замислил). Докато майки, изпаднали в истерия, окупираха общината и искаха среща с него, той пиеше кафе с Пламен Юруков. Така царят на PR-а падна в собствен капан – на другия ден във вестниците, докато родителите приплакваха, Борисов "блестеше" на снимки с Юруков в поредния си образ на десния месия. Какъв месия, какво дясно, след като за пореден път се проваля като кмет (да припомняме ли "Цариградско море") и се занимава с партийни дела, когато столичани имат нужда от него? Но това не стига, ами същият ден пресцентърът на ГЕРБ разпространи гръмовната новина, че Цветан Цветанов ще направи дарение на… Бойко Борисов. Самозабравяне, глупост или и още нещо…?
Генералът обаче не само че демонстрира непукизъм, но и досущ като другите политици (а уж не е като тях) мисли, мисли… и след ден мълчание измисли да прехвърли проблема – децата били много, бабите скъпи, трябвало нови градини, за което – за кой ли път – виновен е Станишев. А просто екипът му не се справи с една обикновена интернет страница, за което той не пое отговорност. Още на старта на политическата си кариера

Борисов трябваше да отбива атаките, че не е никаква алтернатива, а е поставено лице на олигархията.

 

Но генералът не си дава зор да отхвърля и тези съмнения. Пак само приказки и усещането, че се счита за самодостатъчен. Помним как гръмко обещаваше да не допуска агенти на ДС край себе си. Но ГЕРБ се оказа пълна с такива хора. Днес обяснява, че щели да останат, защото били му казали и бил ги проверил… Е, всичко в тази държава до знанието на Бойко Борисов ли се свежда? Ами да каже и на обществото.
Балон се оказаха и прословутите му обещания да не се съюзява с БСП. Даже Пламен Юруков, с когото се сгодяват тези дни, проплака, че в цели 24 града ГЕРБ се коалира със социалистите. Ето как например ГЕРБ изгради дружбата си във Варна: месец след изборите кандидат-кметът Свилен Крайчев стана заместник на Кирил Йорданов, когото уж щеше да събаря. Преди изборите Борисов отказа да подкрепи Йорданов, защото най-напред получил подкрепата на БСП… След изборите ГЕРБ вече считаше Йорданов за независим кандидат, подкрепен от над 40 партии… Но в Разград, този чувствителен етнически регион, ГЕРБ се съюзи и с ДПС, за да оглави общинския съвет.
За Борисов тези несъответствия между думи и дела може да са подробност, но хората все повече ги забелязват. И е нормално да пада доверието в него.

 

Кога Борисов е искрен – когато укрепва българо-руската дружба с кмета на Москва Юрий Лужков, или когато – по същото време, довереникът му Цветан Цветанов протестира срещу тръбопровода в Бургас?

 

А безкористен ли е в искането да затвори "Кремиковци"? Защо точно бизнес сити ще строи вместо него? А защо не парк или зали за карате? Обществено обсъждане ли е направил, жителите на "Кремиковци" ли са поискали това от него? И в качеството на какъв обещава, че ако заводът бъде затворен, работниците ще бъдат обезщетени – като кмет (общината не е собственик на завода), или като бъдещ премиер? Явно като второто, но ако продължава със същото необмислено празнословие, твърде вероятно е никога да не стане такъв.
Браво, че ГЕРБ стана член на ЕНП! Но това за избирателите има толкова значение, колкото например, че и ДСБ е член на ЕНП. Т.е. – няма никакво значение. Важното при ГЕРБ е какви ги върши Борисов. Не само по телевизиите, но и на практика.

 

Николай Иванов

В.”Сега”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *