Публикувано на 04.05.2008 / 12:00

Бойко Борисов и оперативно интересните лица

 

 

Преди да се направи един добър рекламен клип трябва да се намери кой да го поръча. След това да го хареса и да го плати.

Производители и търговци, които за пръв път са решили да отделят някой лев за реклама, обикновено остават стъписани от цените, които им предлагат големите рекламни агенции. И започват да търсят други варианти. Истината е, че в България е пълно с чевръсти компютърни аниматори, които работят солово и подбиват цените, но да се довериш на първия срещнат, който твърди, че за никакви пари ще направи чудеса, е доста рисковано. Даже и в случаите, когато момчетата са гении в компютърния занаят, няма никаква сигурност, че разбират и от другите неща, които са задължителни, за да бъде една реклама успешна.

Така един ден до нас опряха някакви производители на водка. Вместо да платят наведнъж на доказани специалисти, те бяха пробвали на няколко места да минат по-тънко, но нито един от резултатите не им харесваше. Ние бяхме третия или четвъртия им опит. Свършихме им работа, но цялото приключение в непознатия им свят на рекламата сигурно им излезе солено – да не говорим за загубата на време.

Най-хубави са неочакваните рекламни приходи.

Един ден ми звънна телефонът и непознат глас се представи за генерал Петров – името е условно. Човекът обясни, че доскоро е бил в Генералния щаб, сега е в резерва и е шеф в голяма верига за бяла и черна техника. Отварят няколко магазина в Пловдив и искат да рекламират точно в нашата телевизия.

Срещнахме се, генералът знаеше какво иска и много бързо се разбрахме.

Подписахме договор и накрая го попитах защо се е обърнал точно към нас.

– Направих проучване – отговори генералът.- Намерих данни…

Знаех, че от години не беше правено изследване на телевизионната аудитория в града и страшно се зарадвах. Изглежда някъде бяха излезли добри данни за нас и трябваше веднага да ги намеря. Заинтересувах се къде е открил проучването.

– Ами просто се обадих на Началник щаба в Пловдив – обясни авторитетно генералът.- И го попитах коя телевизия обича да гледа? “Пловдивска обществена” – отговори той. А на офицерите трябва да се вярва повече, отколкото на социолозите.

По-късно цялата реклама на търговската верига се завъртя около Ники Кънчев. Сигурно беше станал любимец на някой по-голям генерал от нашия.

В града идваха нови и нови магазини, организираха шумни тържества при откриването на новия си обект и си мислеха, че местните медии са задължени да отразяват безплатно събитието. Особено ако на откриването присъства кметът. Медиите обаче нахитряваха, наговаряха се да не пускат аванта и все по-малко неща се вършеха безплатно.

Журналистическата солидарност обаче се пропукваше, когато на откриването на нов обект идваше министър-председателят. Посещението му беше удобен повод да му се зададе някой актуален за момента въпрос.

Чудех се защо Станишев си зарязва държавата, за да пререже лентата на нов цех за евтини народни наденици. Или за пещерска гроздова. Или Първанов открива цех за карнобатска гроздова.

Никъде не съм чул американският президент да открива цех за уиски, примерно. И то на фирма, около която витаят разни подозрения.

Днес вече започвам да си обяснявам любовта на първите държавни мъже към един или друг бизнес. Доган поне още в онези години си призна за обръчите. Останалите обаче до ден днешен мълчат по тази тема по формулата “не човек, а желязо”.

Един ден ни поръчаха платен репортаж на нов луксозен ресторант.

Снимахме вечерта до късно, на другия ден монтирахме репортажа и го излъчихме още след първата емисия новини в 17.30. В 19.15 по договор трябваше да го повторим.

Минути след първото излъчване в телевизията връхлетя собственикът на ресторанта.

– Какво сте направили, бе? – започна да вика човекът – очевидно беше бесен, а ние не можехме да разберем в какво сме сбъркали.

На всичкото отгоре собственикът не беше гледал емисията, но някой му беше казал нещо, което го беше накарало да тръгне веднага към нас.

Седнахме веднага в апаратната и пуснахме готовия репортаж. А той беше тривиален – общ план отвън, едър план на надписа над вратата, залата, масите, отрупания с бутилки бар…Следваше посрещането на гостите. Домакините са прегръщаха и целуваха с всеки новодошъл и го настаняваха…

На това място собственикът се хвана за главата. Усещахме, че има нещо много смущаващо, но не знаехме какво е.

Репортажът свърши, ние мълчаливо чакахме присъдата.

Човекът въздъхна и каза вече по-кротко:

– Защо сте снимали гостите в лицата? Че те половината са обявени за общодържавно издирване…

Отрязахме едрите планове и историята свърши благополучно. Никой не ни се обади да иска копие от оригиналния репортаж.

По-късно чухме, че ресторантът е само част от някакъв много по-голям бизнес на някакви много богати хора.

Това се случи по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар, а Валентин Петров – началник на пловдивското РДВР.

Един ден се разчу, че бате Бойко ще идва в Пловдив. Журналистите се събраха пред сградата на РДВР и го зачакаха. Чакаха –чакаха, но до вечерта софийска кола не се появи.

На другия ден се разнесе слухът, че среща с Валентин Петров все пак е имало, но тя е станала в онзи ресторант, където собствениците се прегръщат с обявени за общодържавно издирване мъже.

В онзи период ресторантът беше добро място за делови срещи и е възможно да е бил избран случайно.

Не е изключено обаче да е имало нещо като среща с “оперативно интересни лица” – както днес им викаме.

Предположения.

Докъде я докарахме – всичко да омесваме с днешните скандали.

Оттогава обаче, когато екип тръгва да снима подобно прояви, им напомням да питат домакините дали наоколо няма оперативно интересни лица.

Евгений Тодоров

zaprehoda.blog.bg

Коментари 0 за
“Бойко Борисов и оперативно интересните лица”

  1. Смешник, много ти е нафталинена историйката, що се не скриеш зад „оперативната“ cи тъпотийка!

Вашият отговор на Ekzekutor Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *