Публикувано на 04.04.2008 / 22:02

Бодигардът на Георги Илиев: В колата си Жоро Илиев държеше куфар с минимум 1 000 000 лева

 

 

Димитър Димитров е един от най-добрите културисти на България. На международни форуми мери сили с най-силните в света и въпреки субективизма на журито си е тръгвал с титли и купи. С Митко се съобразяват имена от световния елит. На 19 април му предстои състезание в Пловдив, след което заминава на световното в Испания. Въпреки своите 34 години Митко има завидна биография зад гърба си. Минал е през затвора, след което става един от личните бодигардове на Мето Илиенски и Георги Илиев.

– Как се запозна с Жоро Илиев, на когото стана и личен бодигард?
– С Жоро се запознах чрез други хора. След като излязох от затвора, започнах работа при друг негов приятел (Мето Илиенски), може би най-близък до Жоро тогава. Заедно излизахме, т.е. те излизаха заедно, а ние ги пазихме. След като Мето изчезна, Жоро ми се обади. Каза ми: "Не се притеснявай. Ако искаш да работиш при мен, ще те взема веднага." Не минаха и няколко месеца, след като ме взе, и аз реших да се състезавам. Помолих го за малка отпуска, за да мога да се подготвя за състезание. Той не само че ме пусна, но ми даде пари и средства за подготовка. След което му занесох купата на края на месеца и му я оставих. Той каза, че купата ми е много по-красива от тази на “Локо” Пловдив. Освен това струва една стотна от вложените в нея средства. Жоро беше дал над 20 милиона, и то само за една година, за да станат шампиони “Локо” ПД. Та така – много ми се зарадва. Сам предложи, ако искам да се състезавам, да не работя повече. Така останах състезател на фирмата на Жоро Илиев и почнах да печеля състезания. Имах подкрепата, имах помощта му. Той винаги ми е давал всичко, което ми бе необходимо. Трудно е без спонсор.
Вярно ли е, че ти трябват едно 200 000 лева на година, за да си във форма?
– Да, защото ползваме много скъпи препарати. Протеините са между 80 – 100 лв. На ден трябва да отделя 100 лв. за аминокиселини, протеини и глутамини и минимум 30 лв. за храна. На ден ми трябват два-три килограма хубаво чисто месо, а килото месо е 10 лв. Така отиват само 30 лв. за месо. Това е минимумът, тъй като идват и други препарати и стимуланти, които вече са много скъпи. Трябват изследвания, екип от лекари, за да се напредва, без да има риск за здравето. Така минимум на месец са ми необходими едно 10 000 лв. 200 000 лв. отиват за година, за да ми е спокойно, че всичко е наред. Ако има само 2000 лв. на месец за подготовка, се получава стрес, това смачква.
Георги Илиев ти е давал тези 10 000 лв. на месец?
– Жоро ми е давал толкова, колкото аз съм си взимал. Той никога не знаеше колко пари ми дава, т.е. колко аз си взимам от него. Такава ни беше уговорката. Първия път му поисках 7000 долара. Даде ми ги и ми каза: "За да нямаш притеснения, куфарът с парите ще се вози в твоята кола. А в неговия куфар с пари имаше минимум един милион лева. Всеки ден се теглеха от банката такива пари, такива суми. Така че винаги, когато съм отишъл и съм бръкнал в куфара, съм си взимал по 5, по 10 хиляди, без абсолютно никой да ми държи сметка за какво ги взимам. Един път съм говорил с него и така си остана. Куфарът беше в багажника на неговата кола. Жоро никога не докосваше пари. Той с пари не се занимаваше. През годините, в които работих за него, не съм го виждал да пипа пари. Той само се разпореждаше: там да се дадат толкова пари, там толкова… Въобще не се докосваше до парите! Жоро беше учен човек. Той лежа в затвора за изнасилване 6 години и половина, Мето лежа 7 и половина, Къро 3 и половина, аз 8 и половина. Така, горе-долу аз съм лежал най-много.
– Как да си обясним – защо след смъртта на Георги Илиев много хора му се обясниха в любов, а в Пловдив дори искат да му издигат паметник на стадион “Лаута”?
– Защото даваше пари, много ясно. Не е за друго! Но навярно и затова, че беше усмихнат, приветлив, симпатичен човек. Жоро не отблъскаше никой. Мето беше много студен, много строг човек. Никой не можеше да се доближи до него, макар да беше много умен и интелигентен. Всички се страхуваха от него. Страхът към него беше навярно някаква стратегия. Жоро винаги се усмихваше, беше равен с всички, не претендираше да е по-голям от нас. Но ако някой прекаляваше, го наказваха по най-категоричен начин, защото трябва да се знае кой е шефът. Случай за прекаляване? Ами много хора искаха пари от него. След първото си искане те непрекъснато увеличаваха сумите. Когато Жоро в един момент им отказваше, защото нямаше възможност, те го намразваха и го считаха за враг. Подобни хора бяха отстранявани от списъка с приятели и познати. Това е. Преди да почине, беше много спокоен. Само се усмихваше. Живееше ден за ден. Всеки ден му беше купон. Вечер и през нощта пиеше много. Почваше да пие още от обяд. Въпреки това тренираше всяка сутрин тенис на маса или футбол. Винаги се е стремял да поддържа някакъв ритъм на здравословен живот. Изглеждаше добре физически. Доста младолик и много симпатичен човек.
Жоро Илиев беше ухажван от целия попфолк. Славеше се като велик любовник?

Комбинацията от приятен външен вид и много пари прави това неизбежно. От попфолка беше ухажван най-вече заради парите. Той осъзнаваше това много добре. Заради парите имаше много жени около него, и то непрекъснато. Нормално е. Повечето хора нямат външен вид като него, но имат пари. Всички жени обаче, които бяха при Жоро, сега са при тези мъже с парите, защото красивите жени са общи.
– Не му ли ставаше гадно, че толкова много красавици са около него заради парите?
– Защо изобщо трябва да се замисля за това?! Той просто ги изполваше като жени, не го интересуваше те от какво се влияят и защо са при него. Той си правеше с тях каквото си поиска. И ако някоя се държи прилично, й даваше много пари. Много жени са взимали от него големи суми. Дори съм виждал как едно момиче дойде със собствената си кола и си тръгна с такси, защото колата повече не й трябваше. Вече можеше да си купи много по-хубава. Имаше си любимки от попфолка. В различите периоди бяха различни. Анелия може би му беше топлюбимка. Симпатична му е била, уважаваше я много. А и фолкпевиците са красиви само по телевизията и по рекламите. На – живо не. Единствено впечатление преди ми правеше Анелия, и то преди да напълнее. Беше хубава жена на живо и в клиповете. Нямаше разлика. Докато всички, особено след кръчма, бяха плачевна картинка. Те почти всички са такива, много са, не искам да казвам имена да не ги обидя. Интересно защо като му беше времето, не се криеха, че ходят с Жоро. А сега като ме видят и край, забравят за всичко. Като им кажеш вие ходихте с Жоро, те о, няма такова нещо. Така е, защото си имат и други контакти, имат си и други хора и не искат да се знае за този им период. Въпреки цялото му поведение към другите жени на първо място винаги слагаше Мая. Това, което правеше с тези жени, е било несъзнателно. Мая беше всичко съзнателно в живота му. Много държеше на нея. Бяха много добро семейство. Тя също никога не се е правила на по-важна от нас. Напротив. Когато го убиха, Мая продължи да ни дава заплати до края на календарната година, и то без да работим вече за него (за нея). Посмъртно да получаваш заплати… Аз не знам да има друг такъв случай. Просто знаеше, че Жоро би искал тя да постъпи така с нас. Макар че ние най-малко заслужавахме заплати, защото едва ли не точно ние не го опазихме. Застреляха го, значи не сме си свършили работа.
– Жоро Илиев налагаше ли някаква стратегия да го пазите, какво изискваше от личната си охрана?
– Не, не, каква стратегия?! Нямаше стратегия, нямаше специални изисквания към нас. При Жоро се работеше много малко. Никакви стратегии нямаше, никога не е изисквал нещо специално от охраната си. Винаги казваше: "Влизайте, хапвайте, пийвайте." Винаги влизахме в ресторанта и си ядяхме наравно с него, каквото си искаме. Дори ни изчакваше, ако някой ядеше по-бавно. Докато при Мето много се работеше, не се спеше дононощно. Просто трябваше да сме нащрек, да си представяме, че всеки човек е враг, а всеки автомобил е потенциална бомба. Претърсваше се абсолютно всяка дупчица и всяко ъгълче, за да няма някъде взрив. Когато трябваше да ходи някъде, отцепвахме цели райони и това се правеше денонощно. Особено пък ако реши да обядва някъде, преди това територията се разчистваше. Не мисля, че това беше някаква негова мания. По-скоро го правеше от необходимост. Начинът му на живот беше да брани, да пази живота си. Когато имаш много пари, всеки иска да ти ги вземе.
– Мето посягаше ли към кокаина?
– Не, не. Сигурен съм. Мето нито алкохол близваше, нито цигари докосваше, камо ли пък дрога. Беше абсолютен спортист.
– Добре, не е докосвал наркотик. Нали Мето беше един от най-големите наркодилъри?
– Точно това е най-правилното. Ако използва наркотик, какво ще стане после и как ще контролира бизнеса на 100%. Как ще контролира нещата, упоен от наркотици? То е същото като при барманите. Какво ще стане, ако се напие барманът? Не е професионално, няма да свърши работа.
– Жоро шмъркаше ли?
– Жоро… да и напоследък много пиеше. Абе, бяха коренно различни хора. Мето беше съвсем моногамен. Примерно, ако с него разговаря жена, той никога не си позволяваше да флиртува с нея. Много верен беше, много си обичаше жената. Такъв човек си беше той, не беше някой да се изтъкне, че е гъзар. Докато Жоро си беше гъзар. А този нито се обличаше по-прилично, нито… Абе, просто нямаше вкус към тези неща, най-обикновен човек. Като работихме при него, не сме излизали по кръчми, не сме ходили по жени и заведения. Докато при Жоро не се спирахме. Всяка нощ ходехме къде ли не. Разписвахме се през минимум 3-4 заведения. Първо вечеряхме в някой ресторант, след това в "Най клуб"…. и винаги свършвахме в "Домби". Бяха хубави времена.
– Работил си за Мето Илиенски, за Жоро Илиев. Вероятно си участвал в наказателни бригади?
– Не. Шефовете ми си бяха изпатили и знаеха, че не може един човек, който е лежал в затвора, да ходи и да се вре там, където има опасности. Никога не са ми предлагали да се занимавам с нещо, което може да ми попречи. Винаги съм бил до тях само с цел да ги пазя, а не да извършвам нови и нови неща, за които пак биха ме осъдили. Никога не са ми предлагали да участвам в подобни бригади и винаги са ме държали настрана. Но това много рядко ще го направи друг шеф. Повечето не се съобразяват с биографията на момчетата си. Не ги интересува както ще стане с теб, ако те хванат. Така че не съм се забърквал в наказателни бригади и свързани с тях побоища и скандали. Има си хора за всичко. Аз не ставам за това.

В. “Шоу”

Коментари 3 за
“Бодигардът на Георги Илиев: В колата си Жоро Илиев държеше куфар с минимум 1 000 000 лева”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *